Фауст, Мефистофел и „Безмер“: България не е пешка в чужда игра

Защо преместването на американските самолети-цистерни от София в авиобаза „Безмер“ не променя същността на избора

Автор: Атанас Пеев

В илюстрацията Мефистофел не държи просто шахматните фигури. Той държи конците, дъската и самите правила на играта. Срещу него стои Фауст — човекът, повярвал, че може да използва дявола, без самият той да бъде използван.

Но погледът му вече е обърнат към отворената врата. Навън има път, който не обещава лесна победа, но поне е избран свободно. Фауст започва да разбира, че най-голямата му грешка не е загубеният ход. Грешката е, че изобщо е седнал на чуждата маса и е приел чуждото определение за победа.

Истинската победа понякога не е да спечелиш играта.

Понякога е да откажеш да играеш по правила, които друг е написал за своя полза.

Когато метафората кацне в „Безмер“

Тази литературна картина днес има съвсем конкретно политическо измерение.

Министерският съвет предлага Народното събрание да разреши разполагането в авиобаза „Безмер“ на до осем американски самолета-цистерни KC-135, до 250 военнослужещи с лично оръжие и боеприпаси и необходимото летищно оборудване. Предложеният период е от 24 юли до 1 октомври 2026 г., а официално посочената цел е подкрепа на операции на Съединените щати в Близкия изток. Искането се основава на двустранното споразумение за сътрудничество в областта на отбраната между България и САЩ от 2006 г. Проектът на решение е публикуван от Народното събрание.

Към момента на написването на този текст Комисията по отбрана е подкрепила предложението с 11 гласа „за“, един „против“ и двама „въздържали се“. Окончателното решение предстои да бъде взето в пленарната зала. БТА

Премиерът Румен Радев представя решението като съществено различно от предишното пребиваване на американски самолети на гражданското летище в София. Този път има публичност, искане за парламентарно одобрение и предложение да бъде използвана военна база.

Това безспорно е по-правилна процедура. Но процедурата не отменя същността.

Проблемът не е само къде ще бъдат самолетите и кой формално ще разреши тяхното пребиваване. Главният въпрос е:

Трябва ли България да предоставя своя територия за оперативна подкрепа на чужди военни действия, чиито цели, граници и край не определя?

Радев не промени играта. Само премести масата от летище София в „Безмер“.

„Само самолети-цистерни“ ли са?

Самолетите KC-135 не са бомбардировачи. Те не носят основния ударен товар и сами по себе си не нанасят въздушни удари. Но от това не следва, че присъствието им е военно неутрално.

Според официалното описание на американските Военновъздушни сили KC-135 осигурява основната способност за дозареждане във въздуха и увеличава глобалния обсег на американската военна авиация. Тези самолети позволяват на изтребители и бомбардировачи да летят по-далеч, да остават по-дълго във въздуха и да изпълняват мисии, които без въздушно дозареждане биха били по-трудни или невъзможни. Военновъздушни сили на САЩ

Горивото не е бомба. Но горивото може да направи възможно достигането на самолета, който носи бомбата.

Затова не бива нито да преувеличаваме, нито да омаловажаваме. Няма основание лекомислено да твърдим, че с едно решение България формално обявява война. Но няма и почтено основание оперативната подкрепа на военни действия да бъде представяна като обикновено паркиране на самолети.

Това не е пряко участие на български военнослужещи в бойни действия. Но е материално и логистично подпомагане на чужда военна операция.

И точно тази сива зона изисква най-много отговорност.

Съюзничеството не е отказ от суверенитет

България е член на НАТО и има двустранни отношения със Съединените щати. Това е част от стратегическата рамка, в която държавата ни е направила своя избор.

Но съюзничеството не означава автоматично съгласие с всяка военна операция на съюзник.

Внесеното предложение се позовава на двустранното споразумение със САЩ от 2006 г., а не на общо решение на НАТО за колективна отбрана. Споразумението създава рамка за сътрудничество и съвместно използване на определени съоръжения. То не може да отнеме правото на България да преценява всяко конкретно искане според националния си интерес.

Ако отговорът ни е предварително определен и всяка американска нота трябва автоматично да получава българско „да“, тогава парламентът се превръща не в орган, който взема решение, а в канцелария, която подпечатва чуждо решение.

Да бъдеш надежден съюзник означава да бъдеш предвидим, но и суверенен. Да можеш да кажеш „да“, когато интересите и принципите съвпадат, и „не“, когато рисковете за България са по-големи от неясно формулираната полза.

Кой определя правилата и кой носи риска?

В тази операция България няма да определя целите. Няма да избира обектите на евентуални удари. Няма да решава кога е постигнат желаният резултат и кога военните действия трябва да приключат.

Но българската територия ще бъде част от логистичната инфраструктура.

Следователно някой друг ще определя ходовете, а част от политическия, дипломатическия и военния риск ще бъде поет и от нас.

Това вече не е само теоретичен спор. Иран официално представи позицията си по въпроса чрез дипломатическа нота до българското Министерство на външните работи. Българската страна отговори, че не предприема враждебни действия и че от наша територия няма да се извършват бойни действия в Близкия изток. БТА

Но рискът не се определя единствено от начина, по който ние наричаме действията си. Той зависи и от начина, по който те се възприемат от страните в конфликта.

Още по-тревожно е, че при разглеждането на предложението министърът на отбраната признава, че окончателната оценка за възможността самолетите да бъдат разположени в „Безмер“ все още не е готова. Не е изяснено и откъде ще бъде доставяно необходимото гориво. Военното разузнаване отчита наличие на рискове, макар да не вижда пряка заплаха за националната сигурност към момента. БТА

Как тогава депутатите могат да дадат информирано съгласие, преди да разполагат с окончателната оценка?

Въпросите, на които парламентът е длъжен да отговори

Преди гласуването обществото има право да знае:

• Какъв е международноправният мандат на операциите, които ще бъдат подпомагани?
• Какви конкретни мисии ще обслужват самолетите от „Безмер“?
• Ще дозареждат ли самолети, участващи в удари срещу Иран?
• Каква е пълната оценка на риска за българската национална сигурност?
• Как ще бъде охранявана базата при евентуална ескалация?
• Откъде и по какъв маршрут ще се доставят огромните количества авиационно гориво?
• Какви са разходите и отговорностите за българската държава?
• Може ли срокът да бъде удължен без ново решение на Народното събрание?
• При какви условия България може едностранно да прекрати пребиваването?
• Какъв конкретен български национален интерес се постига?

Това не са антисъюзнически въпроси. Това са въпросите на една суверенна държава.

Позицията на БСП е необходима

Изпълнителното бюро на БСП призова Народното събрание да отхвърли проекта и се обяви против превръщането на България в плацдарм за чужди военни операции. Партията правилно поставя ударението върху международното право, дипломацията и недопускането страната ни да бъде въвличана във военни конфликти. Позицията на БСП

Тази позиция не трябва да бъде представяна като антиамериканизъм. Да откажеш конкретно американско искане не означава да обявиш САЩ за враг, както отказът от руски, китайски или друг чужд геополитически проект не означава вражда към съответния народ.

Истинският суверенитет изисква еднаква мярка към всички велики сили.

България не трябва да бъде нито руска, нито американска, нито нечия друга пешка. Тя трябва да бъде държава със собствена преценка, собствен глас и ясна представа за националния си интерес.

„Нито крачка назад — зад нас е България“

Като млад съм служил в Гранични войски. Бях младши сержант. От онова време са останали много спомени и много девизи, но един от тях и днес носи особена сила:

„Нито крачка назад — зад нас е България.“

За мен това никога не е било призив към безразсъдна война. Това е мярка за отговорност. Напомняне, че зад всяко решение за сигурността стоят българската земя, българските семейства и бъдещето на хора, които никой няма право да превръща в залог.

Войникът е длъжен да изпълнява заповеди. Но политикът е длъжен първо да прецени чий интерес обслужва заповедта, която дава.

Да пазиш България не означава да я изолираш от съюзници и партньори. Означава да не предоставяш нейната територия, сигурност и международен авторитет без ясно формулирана цел, без пълна оценка на риска и без доказан национален интерес.

Отворената врата

В илюстрацията Фауст вече вижда изхода. Отворената врата не му обещава сигурност, удобство или награда. Тя му връща нещо по-важно — правото сам да избере пътя си.

И България има такъв избор.

Можем да бъдем надежден съюзник, без да бъдем безгласен изпълнител. Можем да поддържаме партньорства, без да предоставяме автоматично територията си за всяка чужда операция. Можем да защитаваме мира не само с думи, докато с действия осигуряваме логистиката на войната.

Мефистофел печели не когато премести първата фигура. Той печели, когато другият приеме неговата дъска, неговата цел и неговите правила.

Затова истинският въпрос пред Народното събрание не е къде да бъдат разположени самолетите — в София или в „Безмер“.

Истинският въпрос е дали България ще позволи да бъде поставена върху чужда шахматна дъска.

Понякога най-достойният ход е да станеш от масата.

Нито крачка назад. Зад нас е България.