Интервю на Калина Андролова с председателя на БСП Корнелия Нинова

Г-жо Нинова, поздравявам Ви като председател на БСП за победата на президентските избори! Наистина съкрушителна победа. Не по-малко впечатляващо е, че искате да направите много сериозни промени в БСП. Бихте ли казали какви са те и защо считате, че са необходими.

Гледам на тези промени като на нещо по-сериозно и дълбоко. Защото разчитам референдума като отрицание на статуквото и на политическите партии такива, каквито са в момента. Виждам тези промени, ако получа подкрепа от партията, в няколко посоки. Първо, това са политиките. Убедена съм, че хората имат основание да смятат, че политическите елити в момента работят повече за себе си или за определен кръг (фирми, близки, лично благоденствие), отколкото за хората. Искам да правим политики и закони, които да са обърнати към хората, а не към лобистки интереси. Разбира се, бих искала да променя и стила. Ние излизаме, говорим, обещаваме преди изборите много неща, а после или забравяме, или се отказваме. Искам това, което кажем преди избори, да бъде абсолютен факт след това, когато управляваме. Без колебания, без задкулисни отстъпления.

Или пък оправдания заради коалиционни партньори. И на БСП се е случвало това – да се отказва от своите обещания заради коалиционни партньори. На второ място това са лицата, които трябва да са израз на тези промени. Тук влизат и уставните промени. В политиката има хора, които са омръзнали на избирателите поради това, че от много години са вече там. Те може и да нямат негативи, но поради факта, че много години са лица в политиката, са натрупали отрицание към себе си като част от отрицанието на статуквото. Затова на мен ми се иска да пуснем в политиката да се реализират млади и различни хора. С абсолютно уважение към опитните колеги, не ги отхвърляме, те са дали много на партията, но нека да осигурим една приемственост на младите, за която досега само говорим, но нищо не правим. Разбира се, за да излязат тези млади хора напред, трябва да ги подготвим. Затова има цяла глава в устава, където предвиждаме политическо обучение, подготовка и оценка на кадрите. И заради упреците, че бихме направили нещо в устава, което да бетонира сегашното ръководство, например, че на крилете на победата аз бих искала да се бетонирам на поста, предлагам да има период от два мандата за председател на партията. Това са осем години. Смятам, че е предостатъчно. За осем години човек може да реализира това, което иска. И в същото време ще бъде на предела политиката да го промени, да си повярва, да се възгордее. Да се огради само с определен кръг хора и да забрави за всичко останало. Така че наистина два мандата са достатъчни. Още повече, че в нашия устав има принцип на равнопоставеност. Областните и общинските председатели са с определен брой мандати. А председателят на партията и депутатите – не. Ако ще има равнопоставеност, то нека да бъде за всички членове на партията. Затова предлагам и за депутатите мандатност. Който е изкарал три пълни мандата, нека да отстъпи. Винаги може да помага, да бъде експерт в комисии, тук, на „Позитано”, да ни помага. Ще разчитаме на това.

А след като мине един мандат без участие в парламента, ще може ли пак според Вас лицето отново да се кандидатира за депутат или…

Моето предложение е за три мандата и край. Мисля, че този срок е достатъчен. Това са общо 12 години в парламента. Достатъчно време човек да се реализира и да подготви свои заместници.

Мислите ли, че тези промени, които предлагате, ще бъдат приети?

Вероятно ще има съпротива и аз вече я усещам. Но разчитам, че ще бъдат приети, тъй като това е, което диктува разумът. Промените са разумни. Не си ли променим ние партията, не дадем ли сигнал на хората за тази промяна, просто следващия път ще ни пометат. Сега на референдума ни предупредиха. Трябва да ги чуем. И ето всички се впуснаха да правят промени в избирателната система. Това ще помогне, сигурно, ще създаде и нови проблеми, сигурно, но не започнем ли промяната вътре в партиите ефектът от промяна само в избирателната система няма да е траен.

Ако тези промени не бъдат приети, със сигурност ще бъдат възприети като предизборен пиар трик.

Мисля, че партията е узряла за такава промяна. Видях и реакциите на Националния съвет, когато съобщих за тези идеи и ги коментирахме. Предложението се прие добре.

Имам един такъв въпрос, който отдавна ме вълнува. Много често ръководството на БСП се притеснява публично да изговори позицията на своя електорат по някои горещи въпроси, каквито са въпросите за Украйна и Крим, за санкциите срещу Русия и пр. Всички знаем как Вигенин първи посети Украйна, за да легитимира едно фашистко правителство. Така се създава недоверие между електората на БСП и ръководството на партията. Мислите ли, че по определени въпроси лидерът е добре да провежда вътрешно допитване сред членовете, за да може да излезе с достойно вдигната глава и да каже пред парламента: ето, това мисли БСП и аз изразявам съвкупната позиция на голям процент от българското население…

Напълно съм съгласна. Когато ме избраха за председател на конгреса, едно от нещата, които предложих и се одобри, е по важни въпроси за държавата и за партията да провеждаме вътрешно допитване. Така че споделям това и бих го направила като трайна политика в БСП. Първият такъв опит беше с допитването за предизборната коалиция вляво. Имаше огромна съпротива срещу такова допитване. И аз донякъде разбирам това. Определен кръг хора не биха искали да изпускат контрола върху тези процеси и този контрол да се дава на цялата партия. Затова и имаше толкова говорене срещу вътрешнопартийното допитване за обединението вляво. А след това дойде и внушението, че ние не сме се вслушали в хората. Но смятам, че допитването до хората трябва да стане трайна политика. Всеки един член на партията да може да гласува по важни въпроси. Когато започнахме да правим първото допитване, някои мои съветници и колеги казваха, че един лидер трябва да води партията си, а не да я пита и да я следва. Има такава теза. Но пък другата гледна точка е, че истинският лидер пита хората си какво очакват или какво мислят. Аз съм за второто. За допитване до партията. Едно от нещата, които предлагам да се промени в устава, е председателят да се избира пряко от цялата партия.

Това е най-демократичният възможен вариант за избор на председател.

Да има листа с кандидати. Те да си правят кампания в партията. И да се гласува, както за национално гласуване – с листа, всеки може да си има застъпници от кандидатите… По този начин един председател ще бъде много по-легитимен, защото е избран от цялата партия. Това е мажоритарен избор. А освен това на конгреса един председател е зависим при избора в малка или голяма степен. Трябва да си го кажем това. Зависим е от начина на работа с делегатските съвещания, от хората, които могат да влияят на делегатите, и т.н. А така, когато цялата партия се произнася, един председател ще бъде много по-стабилен. Ще може да взема решенията по-смело и да си провежда политиката. Разбрах от достоверен източник, че има натиск от Мартин Шулц и среди в ПЕС президентът Радев да промени позицията си за СЕТА. Несъмнено натискът ще бъде и към Вас да окажете влияние. Ще се поддадете ли на този натиск?

От името на БСП заявявам, че не. Не бих могла да говоря от името на президента Радев. Но от името на БСП казвам – не. Категорично. Това споразумение е вредно за България. И трябва да направим всичко необходимо, за да не влезе то в сила. Предстои ратификация на споразумението в парламентите на страните членки. Надявам се всички политически сили да проявим разум и в парламента то да не получи ратификация.

Как мислите, нормално ли е обвързването на подписването на СЕТА с отпадането на визите за български граждани? Ако СЕТА е едно вредно споразумение за националните държави, какво значение има дали ще паднат визите?

Абсолютно е неприемливо. Предполагам, че ГЕРБ и Бойко Борисов поставиха въпроса за визите, за да имат едно публично оправдание защо подписват споразумението. И да кажат, ето, че това споразумение ще има за България добро значение. Когато ние се борихме срещу СЕТА, направихме един анализ колко хора ще се възползват, ако отпаднат визите, и, от друга страна, как споразумението би се отразило на икономика, земеделие и пр. Едното с другото е несъизмеримо. Беше отправено такова предложение за визите само за да се говори, че България ще спечели нещо от подписването на СЕТА.

Предстоят избори, БСП е във възход предвид успеха на президентските избори. Но кажете ми в прав текст ще смените ли водачите на листи в големите градове, които от толкова години дърпат БСП назад и назад. Това са хора, загубили способността си да събират електорални гласове, да не говорим за изразяване на идеи. Давам пример с Вигенин в Благоевград, където имаше грандиозен парадокс да има подписка срещу него, но той да бъде сложен точно там… Това е политически абсурд…

Надявам се структурите по места и партията да проявят мъдрост този път. И разум. И личният интерес да отстъпи. Защото от това зависи дали БСП ще има успех на тези избори и дали ще можем да си реализираме политиките. Първо е интересът на държавата, но за да стигнем до там, ние трябва да спечелим избори. А за да спечелим изборите, трябва да имаме и нови лица. Авторитети. Дори и да не са нови, те трябва да са естествени авторитети. Хората трябва да тръгват след тях. Имам тежък личен опит от такива грешки в БСП. Случаят в Благоевград. Аз съм човек, който се ползваше и сега се ползва с авторитет в Благоевград, много ме харесваха, бях депутат от там, имах невероятен рейтинг. И в последния момент партията реши да ме извади от Благоевград и да ме изпрати в София-област, където никой не ме познава. Това са грешки и резултатите след това показват, че грешките носят минуси на БСП. Успехът на партията трябва да е на първо място пред личния успех. Дано всички да мислим в тази посока.

Може лицата, от които избирателите са уморени, да са на втора или трета позиция, но водачите би трябвало да са силни фигури.

Още повече, че сега, ако провеждаме изборите по старата система, има преференциален вот. Така че дори и да си по-назад в листата, ако те искат и те харесват, хората ще те преместят напред.

Един от най-големите проблеми на БСП е негативната селекция. Това го казват както вашите политически врагове, така и хора от БСП, които милеят за партията. Ще предприемете ли събиране на силен екип, който да бъде модерен, да може да отговори на новите предизвикателства на времето, да изговаря съвременните проблеми? И откъде ще намерите тези хора?

От партията ще ги намерим. В БСП има много качествени и подготвени хора, просто е въпрос на воля, партийна и на по-опитните колеги, да им дадем път и да ги подготвим. Вие виждате, че аз предложих три нови лица, млади хора в Изпълнителното бюро. Те са по-близо до проблемите на младите в България, до новите идеи в света и могат да ги изговорят и формулират. Но тук Вие поставяте и един друг въпрос. За говоренето в политиката. Нашата партия има огромен опит в правенето на добри програми, добри платформи, тежки документи, които по съдържание са изключително дълбоки и смислени. Но са тромави, неразбираеми и поднесени на прекалено висок стил, което не може да стигне до съзнанието на хората. Тоест освен младите или опитни хора, които да са олицетворение на една нова вълна, самото говорене трябва да бъде простичко. Често съветвам колегите от БСП, които отиват в телевизии, да говорят разбираемо, с кратки изречения. Дългите изречения и чуждиците затрудняват възприемането на тезите. Освен това трябва да сме много категорични в посланията си. Ето, Вие казвате, че БСП не заема категорични позиции по някои въпроси. Нещо шикалкавим, нещо се увъртаме. И хората остават с впечатление, че има задкулисие, че има договорки, че нещо се прикрива. Опитваме се и това да променим. Казваш това, значи е това. А не друго. Някои обаче твърдят, че в политиката не се прави така. Например аз съм нов председател и понякога при мен идват хора, които ми казват: „Много рязко говориш, не се прави така. Много рязко действаш, заемаш категорични позиции”. Съветват ме: „Говори обло, обтекаемо и оставяй вратички за след това, за някаква промяна”. Но знаете ли, аз не споделям такъв стил.

Ще направите ли промени в медийната политика на партията? И в лицата, които обхождат медиите. Ще лансирате ли ново поколение хора в медиите?

Опитваме от един-два месеца, но ето и с какъв проблем се сблъскваме. Когато медиите ни канят и ние предложим нов колега, не толкова разпознаваем, не толкова опитно политическо лице, те ни отказват. Казват: „Искаме някой от важните хора в партията да дойде”. Защото се интересуват от гледаемостта… Това е проблем. Значи хем се опитваме да налагаме нови лица, хем в медиите срещаме съпротива и обикновено искат някои от нас, които сме най-разпознаваеми. Тоест хора, които им носят гледаемост и рейтинг. Тук остава и един ангажимент, неизпълнен от мен досега, но просто нямаше време заради изборите. Много често в партията се поставя въпросът за собствена телевизия. Имаме амбиции да го направим, разработваме няколко варианта. Поела съм го на конгреса като ангажимент. Ще го изпълним. Естествено, медиите са средството, с което стигаш до хората. Колкото и да се срещаме директно по места, колкото и да обикаляме, не може да се навакса това, което бихме могли да кажем през една телевизия.

БСП има вестник, обаче там нещата, всички знаем, че не вървят особено добре. Вестникът на БСП можеше да бъде сериозен фактор, но не е.

От началото на следващата година и там ни предстоят промени. Изобщо, тръгвайки от вестник „Дума”, поставям темата за левия печат като цяло. Има няколко издания, разпокъсани, разнопосочни като послания, като говорене. Това е много голяма тема – за медиите, за левия печат. Изисква и време, и усилия, и пари, но съм сигурна, че и този проблем ще го решим.

Татяна Дончева казва, че в БСП личността няма значение, тоест, че не се ценят полезните, ценните хора. Става дума за синдрома на партийния лидер, който винаги се обгрaжда не със знаещи и можещи хора, а с посредствени, които са послушни и не го застрашават. Този синдром се виждаше при предишните лидери на БСП. Вие ще промените ли тази линия? Която е губеща линия…

Вижте обкръжението на един лидер и ще разберете дали той е силен лидер. Един лидер е силен, когато събира около себе си по-умни хора, и още нещо, което е много важно, взема около себе си хора, които мислят различно от него. Няма смисъл около теб да има хора, които постоянно да ти казват колко си велик. Знаеш си какво представляваш, знаеш си и плюсовете, и минусите. Няма нужда някой постоянно да идва и да ти изтъква плюсовете. Дадох такива сигнали с членове на Изпълнителното бюро. Предложих хора, които мислят различно. И срещнах мнения от рода на: „Защо вземаш такива хора, които винаги са били срещу теб в партията?! И които са говорели срещу теб преди конгреса”. Например Сашо Симов. Който всъщност е изключително качествено момче и трябва да се развива, какво, като е изразявал мнения срещу мен.

Той е добронамерен.

Ето сега предложих и Стоян Мирчев. Имаше съпротива, включително и в Изпълнителното бюро, с тезата защо се вземат хора, които един вид не са с „нашата права линия”. И аз казах: „Защото е умен, защото е от младото поколение и ако го натоварим с работа, ще му развием качествата”. На хората трябва да им се дава възможност, няма значение, че мислят различно от нас. Когато поканих Сашо Симов на разговор, той каза: „Ама как така ме каниш?!”. Казах му: „Сашо, дори единствено да ми казваш от сутрин до вечер къде греша, ми е достатъчно! Нищо друго не прави!”. Просто да ми следи действията и да ми казва тук не си права и тук не си права. Трябва коректив. Ако се обградя само с послушни хора, колкото и здраво да съм стъпила на земята, рано или късно ще се отлепя. Трябват ми другомислещи хора. Освен това с тази промяна в БСП, която опитваме да правим, опровергаваме твърденията, че няма да даваме път на млади, на различни хора, или че ще отстраняваме всеки, който е заплаха. Напротив, искам да излязат напред тези, които могат. Ние няма да сме вечни. Ето, ако въведем двата мандата за председател, аз след няколко години си отивам. И някой трябва да дойде. Тази приемственост е изключително важна. Веднъж някой от колегите ми каза: „Даваш ли си сметка, че от нашето поколение, аз съм на 47, сме успели само двама-трима?”. И като се огледате, ще видите, че наистина е така. От една страна, са възрастните, опитните хора, а, от друга страна, сега идват много млади хора. През едно поколение. Тоест това, средното, по някакъв начин е било потиснато, не му е даван път, него реално го няма. Явно заради този страх: да не заеме местата ни. Ама ние не сме вечни! И сега е много трудно да направим връзката между по-възрастното поколение и много младите. Като ги съберем на едно място, на събрание, на разговори, те вече са несъвместими като виждания за света. Няма го средното поколение, което да е връзката между тях и да даде приемственост. Затова процесът на обновление, който започваме в партията, ще е още по-труден. Но ще го проведем.

БСП ще се бори да бъде първа политическа сила. Има вероятност обаче да нямате възможност за самостоятелен кабинет. Как гледате на това да бъде съставен кабинет между БСП и ГЕРБ, което ще даде политическа стабилност в страната… Иначе влизаме в сценария „Орешарски 2”…

Не гледам добре на такъв вариант. Основавам се на това, което вършиха двата кабинета на ГЕРБ. Имаме твърде огромни разлики по всички политики. Мога да дам няколко примера в най-тежките сектори – образование, здравеопазване, финансово състояние и икономика. Нямаме никакво събиране на позициите. Като опозиция опитвахме с всякакви аргументи, но не ни чуха. Бяхме и срещу здравната реформа, която сега съдът отмени. За образованието давахме много разумни предложения, но видяхте какво стана онзи ден – за десет милиона на Българската академия на науките преобърнаха три пъти парламента и бюджета само и само това да не се случи. Нямат ли разум да разберат, че без инвестиции в наука няма икономика. По отношение на финансовото състояние – 16 милиарда кредит са тежко бреме за България. А има вариант да се избегне поне някаква част от този заем. Тоест искам да кажа, че да направим един механичен сбор от двете партии само и само за да има стабилност, не го намирам нито за смислено, нито за разумно.

А ако след изборите се изправите пред политическа невъзможност в парламента за други опции, какво тогава ще правите?

Към този момент не мога да ви отговоря. Ще мислим по-нататък. Много зависи кои партии ще влязат и с колко депутати, с какви програми. Вероятно ще провеждаме разговори на база на това, което ще излъчим на конгреса през януари в платформата – пет-шест много ясни и много категорични ангажимента. И да търсим на тази база някакво съгласие в парламента, за да се постигат национални цели.

Ще имате ли силата да отговорите и да противостоите на десницата и неолибералите, които много умело се опитват да етикетират всяко становище, което не е тяхното, като екстремистко, като проруско и пр.? Давам пример с Митов, който попита дали президентът ще нареди България до Северна Корея. Ще приемете ли за кауза това да защитите нормалитета в публичното говорене?

Да. Това да не признаваш различно мислещия е изключително опасно и грозно в българската действителност. Изненадана съм от факта, че след президентските избори, след промените в света и в Европа неолибералите не осъзнават грешките си. Защото тези промени идват в резултат на неолибералния модел досега. Значи, седнете, хора, замислете се и вижте къде грешите, че да ви наказват така – и в света, и в Европа, и в България. Не, те правят точно обратното. Втвърдяват тона, без да разбират, че това ще доведе до още повече агресия от другата страна – тази на народа, на избирателите. В този смисъл връщането на нормалния политически разговор у нас е задължително. И наистина се ангажираме да върнем на полето на публичния разговор нормалността. Връщам се към Ваш предишен въпрос. Много е важно да имаш самочувствието, че такова говорене го правиш от името на група хора. Че не си сам. Тоест отново стигаме до допитванията. Когато знаеш, че говориш от името например на 500 хиляди души, които са те подкрепили на тези избори, дай Боже, да са милион и половина или два на следващите избори, то тогава имаш самочувствието да кажеш: „Аз не говоря от свое име, а говоря от името на два милиона българи, които мислят така. И понеже те са ме изпратили в парламента, аз съм проводник на тяхното мнение”. Затова е много важна връзката с хората, които са ти гласували доверие. Да знаеш защо са те изпратили в парламента, защото те са те изпратили за някакви неща. Казваш: „Аз съм тук за това и ще го отстоявам докрай! Вие си говорете каквото искате”. Това е нормалността. Ти си представител на някаква група хора.

Десницата изкуствено монополизира говоренето. Превърнаха се в господари на истината, което е абсурдно и вредно. В същото време БСП често се увъртолва и не знае как да им противостои.

Често нашите симпатизанти ни поставят въпроса: „Вие няма ли да отговорите на тези манипулации, на тези лъжливи внушения?”. В парламента много често депутатите казваме, че народът така искал. Понякога съм си позволявала от трибуната да попитам: „Добре, кой народ?”. Например да вземем санкциите срещу Русия. „Вие питахте ли тези хора, които са ви изпратили тук, дали са съгласни да подписвате в Европа санкциите срещу Русия?”. Защото правихме едно изследване, което показа, че една голяма част от избирателите на ГЕРБ, дори една голяма част от избирателите на реформаторите са против санкциите срещу Русия.

Това е много интересно.

И тогава ги питахме в парламента. „Ние говорим от името на нашите хора, че сме против. Вие от чие име говорите, като се вижда, че и вашите избиратели са против? Кой ви упълномощи да заявите в Европа такава позиция?”. Същото се получи и със СЕТА. Масово хора от различни политически партии не го желаят, защото е вредно за България. А ГЕРБ искат да го подпишат. Но от чие име? Те са делегитимирани по този начин.

Имате ли визия за това каква партия трябва да бъде БСП от тук насетне?

Първо, партия, която е здраво стъпила на ценностите си. И то онези, автентичните ценности. Справедливост, солидарност, равенство, патриотизъм. Но всичко това в съвременни измерения. Става дума за прагматични измерения. Така, както хората сега ги разбират. Например да вземем принципа за справедливост. В България има абсолютно усещане за несправедливост на всички равнища. Като започнете от малкия и средния бизнес, които се чувстват онеправдани, тъй като големите фирми получават всички обществени поръчки, тъй като са приближени до властта. Ето тук трябва да се възстанови справедливостта и различни фирми да имат достъп до обществени поръчки. Най-добрият да спечели, а не най-близкият до властта. Да вземем друг пример, хората по селата. Ами не може да влизат в домовете им, да ги обират, убиват, изнасилват за двайсет лева! И да няма възмездие. Ето един принцип на справедливостта в съвременно измерение. Който краде и убива, независимо дали е кокошка или са милиарди, трябва да е в затвора. Да вземем принципа за равенството. Значи, децата в големите градове имат голям избор къде да учат. Но има малки населени места, където няма училище и трябва да ги карат до големия град. Тези деца нямат равен достъп до образование. Същото е в здравеопазването. В големите градове всички имаме много болници на разположение, а в малките градове вече няма общински болници. Човек трябва да плати на някой да го закара до големия град и я оживее, я не, докато стигне там. Ето един принцип на равенство в съвременно измерение. Тоест БСП трябва да е автентична лява, идеологически лява партия. Но с политики, които са прагматични, ориентирани към днешния ден. Откровена и принципна партия. Без отстъпление от това, което прави. Лицемерието в политиката винаги се наказва. Да обещаваш едно, а да правиш друго е просто фатално за която и да е партия. По-добре да се изправим откровено пред хората и да кажем: „Това не можем да го направим в момента, защото… първа, втора, трета причина..!”. Но да го кажем директно, а не да ги излъжем и после те да казват, че и ние сме като всички останали.

Какви промени ще предприемете по отношение на коалиционната политика на БСП от тук нататък? БСП дружи с някакви формации, част от които са фантоми.

Да, има много малки партии, които се определят за леви. В коалиция „БСП–Лява България” участват 13 партии. Имаме социалдемократи, социален хуманизъм, комунисти, ромски партии и пр. Но този формат вече е изчерпан. Тук също трябва да променим нещо, но според някакви принципи, а не субективно – теб те махам, а теб оставям. В нашата коалиция има партии, които на парламентарни избори работят заедно с нас. И ние включваме в листите за депутати техни представители. Като дойдат местни избори обаче, тези партии си издигат самостоятелни кандидати. Значи, ние сме коалиция, но в парламента. А на местни избори те си издигат свои кандидати и играят срещу нашите. И теглят от левите гласове. Имат кметове и общински съветници по места срещу кметовете и общинските съветници на БСП. По-лошо: когато вече са избрани техни общински съветници, те гласуват срещу кмет на БСП. А в същото време сме в коалиция в парламента и например лидерът им седи до мен. Това състояние не може да продължава така. Най-малкото заради почтеност към нашите хора по места. Защото те виждат, че тук сме заедно, а там са изправени едни срещу други. Но що за коалиция е това, ако в определени моменти се отделяш и работиш срещу коалиционния си партньор, до когото седиш в парламента. И другият въпрос е тежестта на тези партии като електорат, действително ли стоят зад тях хора и колко са те.

Боли ли ви, когато знакови лица от БСП напускат партията като Татяна Дончева, като Георги Първанов въпреки личностните наслагвания, които съществуват. Защо, кажете ми откровено, се отказахте от обединение, коалиция, партньорство с АБВ? Има нещо, което остана скрито от медиите.

Аз помня, когато г-н Първанов напускаше. Помня конфликта им със Сергей Станишев. И опитите ни на няколко души да не допуснем това да стане. Лошо е, че се получи това напускане на г-н Първанов и на Татяна. Но за мен обединението в лявото пространство идва отдолу. Хората, които вярват в АБВ, и тези, които вярват в БСП, искат и са готови за такова обединение. За мен проблемът е в егото. И лидерското самочувствие. Това е, което попречи да се сближим преди няколко месеца. Трябва да заложим на обединението отдолу. И аз се радвам, че след изборите това започва тук-там да се случва. Тоест структури на АБВ и наши структури намериха общ език. Започна едно естествено обединение по места. Но отдолу. Горе ми се струва трудно да се случи. Заради егоцентризъм, заради опити за надмощие, кой да е по-важен и пр. Конфликтът е личностен, не политически.

АБВ бяха шокирани от Вашето съобщение по медиите, че няма да има предизборно партньорство. Като че ли БСП възприема Първанов като някаква заплаха.

Добре, ще ви разкажа защо се случи този разрив накрая. Защото количествените натрупвания в един момент водят до резки качествени изменения. Ние започнахме разговора с АБВ много добронамерено по желание на партийните ни структури. И БСП предложи на АБВ генерал Радев за кандидат. Те не го познаваха, докато не отидохме при тях и не го представихме.

Така ли, аз мислех, че е обратно, че АБВ са го предложили, с такова впечатление останах от медиите и разни слухове се носеха.

Не са просто слухове. Първите искри между нас бяха от това, че ние го заведохме при АБВ, а те не го познаваха. Но въпреки това г-н Първанов излезе и започна да прави внушения през медиите, че това е тяхна кандидатура. Че той го е правил генерал и прочее. Преглътнахме го. Нямаше значение, макар че това ни създаде доста проблеми в БСП и в структурите. Едва ли не, че ние нямаме кандидат, а идва отвън. Това беше първият проблем. Вторият беше по отношение на президентската република. Разговаряхме и казахме, че БСП (и ген. Радев беше там) няма намерение да променя държавното устройство на страната. Ние сме за парламентарна република. Но г-н Първанов и г-н Калфин говореха по медиите за президентска република и за промяна на конституцията. Имахме тежък Национален съвет тук, на който цялата партия беше срещу мен, че едва ли не искаме да променяме държавното устройство. Заявихме го това на АБВ, но въпреки всичко г-н Първанов на другия ден излезе в медиите и каза: „Ние сме си за президентска република… Може да не е точно сега, но след време…”. Това е много сериозен проблем, който също преглътнахме. Туширахме си тук, в партията, напрежението, структурите пишеха писма и пр. В крайна сметка се стигна до споразумението с АБВ. Започнахме да разменяме проекти за споразумение. Да оставим настрани това, че в споразумението АБВ искаше да сме равнопоставени. Добре, равнопоставени ще бъдем! Но по-тревожното беше, че се оставяше вратичка, докато се споразумяваме за президент и издигаме кандидатурата на ген. Радев, АБВ да може да подписва споразумения с други партии, които пожелае, без да информира и да се съобразява с основния си коалиционен партньор БСП. Ние не се съгласихме с този текст. Въпреки това по същото време АБВ сключиха споразумения с Реформаторския блок и с ГЕРБ за издигане на общи кандидати за кметове и общински листи в страната, където имаше общински избори по това време. Това за пореден път внесе огромно напрежение при нас. Значи АБВ тук са с БСП срещу ГЕРБ и Реформаторския блок, а по места са с ГЕРБ и Реформаторския блок срещу кандидатите на БСП и водят кампания срещу БСП. Което е безпринципно и навява на много нечисти договорки. Хората по места гледат, че ние тук, в София, се прегръщаме, а там по места са изправени един срещу друг. Няма как да ни повярват за каквото и да било. И това просто преля чашата. Разбира се, и мнението на г-н Радев беше взето предвид. Разговаряхме с него и той каза, че за него също са неприемливи такива действия. И тогава пристъпих към това решение, за което ме питате.

АБВ казаха, че от медиите са разбрали за Вашето решение.

Това е вярно, от медиите разбраха. Просто разговорът между нас беше вече невъзможен. Защото едно говорим, когато се съберем (ние преговаряхме с цели екипи, има свидетели на тези разговори), стискаме си ръцете, но излизаме и те публично обявяват друго. Тази ситуация стана нетърпима в един момент. След това, когато издигнаха г-н Калфин, кампанията им беше съсредоточена срещу ген. Радев и БСП, а не срещу основния им опонент, който твърдяха, че е ГЕРБ. Цялата негативна кампания, която развиха, беше изцяло срещу нас.

Г-жо Нинова, благодаря Ви за това интервю!