Вчера тихомълком правителството в оставка отмени конкурса за търсене на нефт и газ  в Черно море. Ето какво говореше Борисов през м. декември 2014 г., когато МС приема решението за обявяване на конкурс:

„Бойко Борисов: Колеги, тук искам да ви кажа, че това са най-смелите решения, които това правителство ще вземе. Това ви го гарантирам. Всичко друго е важно, но това е най-смелото решение.
България ще бъде износител на газ, а в два от тези блока днес, които пускаме – „Силистар“ и „Терес“, има и много големи находища на нефт. С една дума, България ще се превърне в конкурент по износа на газ, защото находищата са огромни. Факт е, че никой досега не си е позволявал да го прави, вие сте първото правителство, което го прави. Това е 100% диверсификация.
България ще изнася газ и тогава мога да гарантирам, дано сме живи да го видим – и евтино електричество, и евтино топло, и парно, евтина вода и огромен ръст на икономиката. Повярвайте ми, тогава ще дойде индустрията на Европа да стои тук, защото ще е близко до тази газ.
Затова искам да знаете, че с приемането на днешното решение се подлагаме на огромен натиск. Искам да знаете, че го правим с ясното съзнание, че не бъдещите, това поколение още (защото това в рамките на 4-5-6 години ще стане) ще се възползва от природните богатства на България.
…повтарям, огромни количества газ има. Във всички случаи поне за 30-40 години това, което й трябва на България. Хич да не продаваме – това, което ни трябва. България става производител.“ /из стенограма на заседанието на МС от 04.12.2014 г./

Ей такъв прекрасен свят ни нарисува Борисов в края на 2014 г., като не пропусна да разкаже, повтори и потрети себе си пред де що видя медии и микрофон като велик, смел, единствен и неповторим, дано някак се разсеем и забравим за същността му на кашкавал-политик по отношение на проекта „Южен поток“, а и не само на него. Разбира се, премиерът нищо не каза за това, че конкурсът за търсене на въглеводороди в „Терес“, обявяван и от първия му кабинет през 2012 г., приключи с фиаско. Нито една от компаниите, закупили документи за участие, не подаде оферта. И тогава бъднините, които ни очакваха, бяха не по-малко розови. В икономиката трябваше да се влее цял 1 млрд.евро. Но не би!

Вторият опит да забогатеем рязко, да се диверсифицираме на 100% и да се превърнем в ключов играч на нефто-газовия пазар отново се провали. Не всички са на загуба обаче. Политически фигури, сред които председателят на комисията по енергетика в парламента Делян Добрев, зам.-министърът на енергетиката Жечо Станков и зам.-председателят на УС на „Булгартрансгаз“ Делян Димитров, обиколиха световните изложения по нефт и газ през 2015 г. От Лондон до Хюстън те рекламираха „Терес“, каквато задача имаха и посланиците ни. Според новоизлюпените ни „рекламни“ агенти интерес към черноморското находище проявили гиганти от ранга на „Бритиш петролеум“, „Статойл“, „Ексон Мобайл“, „Анадарко“. А Бойко Борисов лятото на 2015 г. от Варна обеща, че през февруари 2016 г. проучванията започват.

Ама не започнаха. И настана тишина. Защото нефто-газовите гиганти не подадоха оферти за „Терес“. Отново. Въпреки стабилността ни. Въпреки смешно ниския ни корпоративен данък. Въпреки африканското ниво на заплащане на труда в страната. Балонът на благоденствието, надут от Борисов, се спука. Вчера. Останаха парчета латекс и медийна тишина. Гарантирано от ГЕРБ.

Източник: http://www.duma.bg/node/138989

„През последните 4-5 месеца все по-често се срещат хора, които заявяват, че вече не гледат българските новини по телевизиите. Вестници не четат от по-отдавна. Но ако вестниците ти искат левче или поне 50 ст., то телевизията уж е безплатна.

Защо тогава все повече хора  отказват да се информират през нея?

Причините за този бойкот са основно две. Първата е, че много често през новините ни лъжат. Съобщават нещо по начин, който вместо да те информира те дезинформира. Искате примери ли?

Ще ви дам само два – от уж най-гледаната в новинарската си част телевизия БТВ. Преди около месец там обявиха нещо, свързано с възможностите българските студенти в Англия да ползват кредити от банките за заплащане на студентските си такси. Това хвърли в смут над 15 000 български семейства поне. Добре, че има интернет и хората успяха сравнително бързо да научат истината. Тя нямаше нищо общо с обявеното от новините на БТВ.

Втори пример – онзи ден обявяват, че ще гостува Екатерина Михайлова, която била бивш Председател на СДС. Вие имате ли спомен някога „класната“ да е била председател на партията? На парламентарната група да, но на СДС – никога не е била.

Но проблемът с неверните новини и елементарните фактологически грешки са далеч по-малката беля. Много по-голямата е тази, че телевизиите в своите новинарски емисии и публицистични предавания откровено манипулират аудиторията си. Естествено, в услуга на своите собственици и техните политически покровители – български или чуждестранни.

Манипулацията върви в две посоки. От една страна се игнорират едни факти и събития. Или въобще не се съобщава за тях, или те се представят гротескно, пародийно, тенденциозно. В същото време други събития се хиперболизират и експонират по начин, който да ги направи много по-значими от това, което реално са. Да не говорим за случаи, когато работещи в една или друга телевизия първо подготвят и организират „спонтанни“ политически събития и акции, а след това много старателно и подробно ги отразяват като нещо архизначимо.

Объщали ли сте внимание, например, какво се излъчва по новините от едно парламентарно заседание? Единствено скандалното, да. Кой кого как нарекъл, кой кого обидил. Ако сте депутат и искате да „влезете“ в новините – задължително станете част от скандал. Иначе нямате никакъв шанс. Колкото и активно да дебатирате закони, колкото и конструктивни идеи или предложения да правите – няма никога да видите свое изказване в новините. Защото мъдрото и сериозното не продава и не се котира. Котира се скандалът и циркаджилъците.

Ще кажете – ама какво толкова е станало. Телевизионерите и вестникарите и те са хора. Журналистите също могат да са слаби професионалисти. Те също могат да са подкупни – нали и те искат да ядат?

Нека да ядат, няма лошо. Но да не ми проповядват в същото време за морал. Защото заприличват на онези монаси, които с една и съща ръка кръщават и си бъркат по дупките на джобовете, нали?

Като са много морални и загрижени за българите – нека да направят една партия. Да се преборят чрез нея за доверието на хората и да се захванат да управляват морално. Нали така се прави в демократичните общества? Само че те и това не умеят като хората. Засега имаме двама журналисти, които са лидери на партии. Волен Сидеров и Николай Бареков. Каква е ползата от тези партии и какъв е моралът на лидерите им можете да си отговорите сами.

Приятно е когато те наричат Четвърта власт. Но властта е и отговорност. И ако държавата ни вече 25 г. се лута и батакът ни е пълен – за това не малка вина имат и българските медии и работещите в тях.

Впрочем, тук е мястото да похваля сериала „Секс, лъжи и TV“, който върви по ТВ7. Любен Дилов се е справил блестящо със сценария и диалозите. И с показването на медийното задкулисие.“

Горното е написано точно преди 3 г. Да забелязвате някаква промяна?

Източник:

http://idealist.blog.bg/drugi/2013/12/08/.1216772

/Поглед.инфо/ „Тези дни известният международен доносник Евгений Михайлов бе пуснал в мрежата един удивителен клип. На него се вижда как Иван Кръстев, сегашен геополитически гуру на Бойко Борисов, политически схемаджия в международен мащаб, електрон, гравитиращ край Сорос и неговите фондации, и организитор на катастрофата със смяната на Ирина Бокова с Кристалина Георгиева, говори на форум на АСО през 1990 година. В момента няма да се спираме на неговата личност и хамелеонство, но ще отбелжим само, че самопризнанията му за това кога точно е напуснал БКП са удивителни. Добре е човек да проследи политическите криволици на Кръстев из обществените пространства, ако се е заредил добре с хапчета срещу световъртеж.

Но пък покрай клипа с Кръстев попаднах на още по-удивително предаване, пак на доносника, с Иво Инджев, което е било пуснато в мрежата на 15 май тази година. Разбираемо е, че съм го пропуснал. Няма измислен достатъчно дебел противорадиационен костюм, с който човек да гледа предаване на този „гнусотник беснеещ“ (по великолепния израз на Велислава Дърева, която откри този митичен звяр от разказите на Лем за Йон Тихи на българска почва).

Тук обаче се загледах и почти не съжалявам. Защото налетях на много интересен фрагмен от 14 конгрес на БКП, проведен в края на януари 1990 година. Именно там, в страничните залички, за първи път се появява протообразът на АСО. Няколко думи за това политическо явление, защото е добре да припомним какво е това.

АСО ще рече Алтернативно социалистическо обединение – организация, която възниква като фракция в БКП с мощен реформаторски уклон. Именно покрай АСО се прочуха доста фигури, които след това се разпиляха из политическите пространства, както ще припомним малко по-долу. През 1990 година пред АСО стои един проблем – трябва ли фракцията да напусне БКП и да прави нова партия или да остане в БКП в опит да я промени отвътре. Този въпрос на практика разцепва АСО – по-голямата част остават, но други се сбогуват с БКП и с левицата и стават източник на кадри за десницата, СДС и всякакви други екзотики.

Именно на сбирка на АСО, в една от страничните залички на конгреса, камерата на доносника се натъква на брадатия Иво Инджев. Преди да тръгне клипчето, Инджев директно лъже в ефир. Той бил там по лична покана на Петър Младенов, тоест, разбирай, че няма нищо общо с конгреса. Младенов го бил поканил, заедно с други хора като Петър Дертлиев и Милан Дренчев, нещо като флирт с дисиденстващата мисъл.

Само че лъжата лъсва моментално. Ама моментално. На мястото на Инджев щях да искам земята да се продъни. Защото камерата е записала как АСО обсъжда политическа декларация за конгреса. И там Инджев чете на глас. И той казва: „Нашият извод е, че на практика на конгреса надделяха схоластичните възгледи, макар и облечени във външнолиберална форма“.

Нашият извод! Нашият. Това не е фраза, която би използвал гост на конгреса, случайно поканен. Тя издавасъпричастност – това е нашият извод. След това Инджев продължава – „Отказът да се промени името на партията е показателен за нежеланието да се разграничим радикално от отговорността за общонационалната криза“

Тук се получава много интересно. Това трябва да бъде оставено за поколенията. Инджев говори от името на комунистите. Има нещо много сюрреалистично в този фрагмент. Той показва един партиец, който иска да гради кариера като реформатор, пък бил той и радикален и непримирим. Всички останали епизоди, описани след това устно от Инджев в предаването на Михайлов, са от недоказуем тип. Ето това е контраста –на камерата имаме един очевиден партиен член, макар и с радикален речник, а пък борецът срещу комунизма присъства само като наратив. Но този наратив спокойно може да е просто фантазия. За него доказателства няма.

„Аз в БКП съм бил толкова, колкото…“. Това пък беше отговорът на Инджев на напомнянето, че е бил член на партията. Многоточието тук е много важно.

Колкото какво?

Колкото да направя кариера?

Колкото да се уредя да стана сътрудник на ДС?

Колкото да ме пратят в Ливан?

Колкото какво точно?

Пред очите ни имаме перфектната метафора на прехода – бил член на БКП толкова колкото…, а след това станал истеричен антикомунист.

Има ли друга държава, в която някой ще позволи на подобен морален образ да държи менторски тон?

Има ли друга страна, която ще допусне такива да се правят на политически инквизитори?

Инджев бил започвал да се формира политически тогава. Това пък беше другото обяснение за появата му пред камерите като гравитиращ край АСО. Говорим за 1990 година.

Малко по-късно в кадър влиза и проф. Николай Василев. Само две години по-късно Василев стана министър на образованието в кабинета на Филип Димитров и произведе достатъчно на брой дивотии. Именно той стана лидер на хората от АСО, които напуснаха БКП и създадоха, тогава още беше модерно, АСП, тоест Алтернативната социалистическа партия. Да, но когато АСП влезе в СДС тя набързо трябваше да си измисли и сътвори нова идентичност и тогава АСП стана Алтернативна социал-либерална партия.

По-късно животът по трудния начин научи проф Василев, че е сбъркал. След това до края на живота си той беше безмилостен изобличител на псевдодесницата, автор на брилянтни статии, но уви, в началото на прехода и той се записа като част от подлостта. От тази подлост, от която Иво Инджев не иска да излезе и до днес.

Защото думите му пред АСО не са думи на поканен човек, а на ангажиран с каузата човек.

И всякакви обяснения колко е бил млад, зелен, възторжен просто не вървят. Пред очите си виждаме човек, който се опитва да блесне като политически реформатор, а най-вероятно ден по-късно разбира, че по тази писта няма да има достатъчно инерция. И заради това напуска БКП, в която е бил толкова колкото…

Заради това в следващите минути на предаването Инджев развива защитната теория, че напускането на сферата на комунизма е строго индивидуално занимание и не трябва да съдим всички бивши комунист. Бившият комунист Солженицин бил разградил моралния облик на комунизма, което сигурно ще трябва да е метафоричен скок към това как бившият комунист Инджев води битка с един паметник и сън не го хваща, нито дрямка го лови.

Мисля си, че е време левицата да прочете отново началото на прехода, защото именно там са закопани част от отговорите, които така усилено търсим днес. Десницата рови в това начало, защото се опитва да си купи от това място вечно оправдание за грешките, радикален сапун за вината. А левицата просто трябва да види от какви кошмарни варианти се е спасила, но и къде всичко е тръгнало накриво. Тя е допускала в редиците си хора като Инджев и нещо повече – оставяла ги е да заемат морални позиции, въпреки мегавиновното им минало.

Днес виждаме докъде може да стигне мерзостта на хората, които все са „толкова колкото“, микробите на прехода, вечната българска болест, която трябва да преболедуваме, ако искаме да намерим истински бряг в тази буря. Но преходът започва добре за левицата. Другарите „толкова колкото“ първи си бият шута.

Имало е повод за празник.“

Източник:

http://avtorski.pogled.info/article/78016/bezumnoto-nachalo-na-prehoda-ivo-indzhev-kato-reformator-na-levitsata