Началото на борбата за достойни условия на труд поставят над 300 000 работници в САЩ през 1886 г с мащабна национална стачка. Те се обявяват за 8-часов работен ден. В този момент се работи по 16 часа и при много лоши условия. Има случаи, при които хора умират на работното си място. Протестите продължават три дни в Чикаго, след което полицията се намесва. Ранени са 200 души, а в последствие четирима са осъдени на смърт, чрез обесване на специално организиран съдебен процес.
За солидарност, с протестите в Чикаго, се обявява учредителният конгрес на Втория интернационал, през 1889 г. в Париж. През 1904 г. социалистите в Амстердам приканват всички социалдемократически партии и профсъюзи по света да излизат на манифестации на 1 май не само за официалното признаване на 8-часовия работен ден, но и за световен мир. Така празникът, подкрепян от движенията на работещите, социалистите и комунистите, анархистите и синдикатите, 1 май се превръща в Ден на международното работническо движение и на левите движения.
Първият опит за честване на Първи май в България е от Типографското дружество през 1890 г. Обявен е за официален празник през 1939 г. От 1945 г. комунистическата власт в Народна република България започва да се отбелязва по-масово и мащабно, тъй като в социалистическите страни на честването му се отдава голямо значение в съгласие с идеологията, че те се управляват от работническата класа.
Първи май се чества като Ден на труда и е официален празник в редица държави като Германия, Австрия, Мексико, Тайланд, Русия и много други.
136 години след 1 май 1886, припомняйки си историята и записаното във Всеобщата декларация за правата на човека на ООН, днес честваме Деня на труда с радост за постигнатото от тези преди нас. Да, „Правото на труд е основно човешко право“ и само с достоен труд може да има достоен живот. Дали обаче сме достатъчно силни като общност, за която трудът е основна ценност и средство, благодарение, на което да постигаме не само лична реализация, но и обществен прогрес?! Нека 1 май бъде не само почивен ден от календара. Нека извоюваното не бъде даденост. Нека 1 май бъде за всички символ на общите усилия за развитие и възход. Нека ежедневно отстояваме правата за равно възнаграждение за равен труд, за справедливо възнаграждение, съответстващо на човешкото достойнство, на здравословни и безопасни условия на труд, на почивка и периодичен платен отпуск. Нека направим така, че за нашето общество трудовите хора да бъдат най-уважаваната, най-почитаната и най-ценената част от него, за да бъде нашето общество свободно, справедливо, проспериращо!
