Сякаш беше вчера

За журналистическата проституция и ръкоблудство

„През последните 4-5 месеца все по-често се срещат хора, които заявяват, че вече не гледат българските новини по телевизиите. Вестници не четат от по-отдавна. Но ако вестниците ти искат левче или поне 50 ст., то телевизията уж е безплатна.

Защо тогава все повече хора  отказват да се информират през нея?

Причините за този бойкот са основно две. Първата е, че много често през новините ни лъжат. Съобщават нещо по начин, който вместо да те информира те дезинформира. Искате примери ли?

Ще ви дам само два – от уж най-гледаната в новинарската си част телевизия БТВ. Преди около месец там обявиха нещо, свързано с възможностите българските студенти в Англия да ползват кредити от банките за заплащане на студентските си такси. Това хвърли в смут над 15 000 български семейства поне. Добре, че има интернет и хората успяха сравнително бързо да научат истината. Тя нямаше нищо общо с обявеното от новините на БТВ.

Втори пример – онзи ден обявяват, че ще гостува Екатерина Михайлова, която била бивш Председател на СДС. Вие имате ли спомен някога „класната“ да е била председател на партията? На парламентарната група да, но на СДС – никога не е била.

Но проблемът с неверните новини и елементарните фактологически грешки са далеч по-малката беля. Много по-голямата е тази, че телевизиите в своите новинарски емисии и публицистични предавания откровено манипулират аудиторията си. Естествено, в услуга на своите собственици и техните политически покровители – български или чуждестранни.

Манипулацията върви в две посоки. От една страна се игнорират едни факти и събития. Или въобще не се съобщава за тях, или те се представят гротескно, пародийно, тенденциозно. В същото време други събития се хиперболизират и експонират по начин, който да ги направи много по-значими от това, което реално са. Да не говорим за случаи, когато работещи в една или друга телевизия първо подготвят и организират „спонтанни“ политически събития и акции, а след това много старателно и подробно ги отразяват като нещо архизначимо.

Объщали ли сте внимание, например, какво се излъчва по новините от едно парламентарно заседание? Единствено скандалното, да. Кой кого как нарекъл, кой кого обидил. Ако сте депутат и искате да „влезете“ в новините – задължително станете част от скандал. Иначе нямате никакъв шанс. Колкото и активно да дебатирате закони, колкото и конструктивни идеи или предложения да правите – няма никога да видите свое изказване в новините. Защото мъдрото и сериозното не продава и не се котира. Котира се скандалът и циркаджилъците.

Ще кажете – ама какво толкова е станало. Телевизионерите и вестникарите и те са хора. Журналистите също могат да са слаби професионалисти. Те също могат да са подкупни – нали и те искат да ядат?

Нека да ядат, няма лошо. Но да не ми проповядват в същото време за морал. Защото заприличват на онези монаси, които с една и съща ръка кръщават и си бъркат по дупките на джобовете, нали?

Като са много морални и загрижени за българите – нека да направят една партия. Да се преборят чрез нея за доверието на хората и да се захванат да управляват морално. Нали така се прави в демократичните общества? Само че те и това не умеят като хората. Засега имаме двама журналисти, които са лидери на партии. Волен Сидеров и Николай Бареков. Каква е ползата от тези партии и какъв е моралът на лидерите им можете да си отговорите сами.

Приятно е когато те наричат Четвърта власт. Но властта е и отговорност. И ако държавата ни вече 25 г. се лута и батакът ни е пълен – за това не малка вина имат и българските медии и работещите в тях.

Впрочем, тук е мястото да похваля сериала „Секс, лъжи и TV“, който върви по ТВ7. Любен Дилов се е справил блестящо със сценария и диалозите. И с показването на медийното задкулисие.“

Горното е написано точно преди 3 г. Да забелязвате някаква промяна?

Източник:

http://idealist.blog.bg/drugi/2013/12/08/.1216772

Сподели:Share on Facebook
Facebook
0Tweet about this on Twitter
Twitter