Интервю

Крум Зарков: Трябва да убедим младите, че имат бъдеще в родината

Как трябва да се реагира на намесата на Турция в предизборната кампания в България?
Честен и демократичен вот ли ни очаква на 26 март? Потърсихме за коментар на политическите процеси в чужбина и у нас Крум Зарков, член на Изпълнителното бюро на БСП и водач на листата на „БСП за България“ в Русе. Освен право, той е учил и политология във Франция.

– Господин Зарков, как гледате на опитите на Турция да се меси в изборния процес у нас?
– Абсолютно не е нормално поведението на Турция. Пряка агитация на официални лица, откровена подкрепа на една партия, това не са нормални порядки. В петък чух изявлението на премиера Герджиков, но наистина бих искал да даде достатъчно ясен знак, че такива неща са недопустими от никоя държава. Надявам се искрено да не се стигне и до проблеми в самия изборен ден, защото все повече и повече се говори за традиционните организирани пътешествия. Трябва да покажем не само на думи, но и на дела, че не сме съгласни с това поведение.

– Няколко страни в Евросъюза имат проблем в отношенията с Анкара. Външният министър на Турция Чавушоглу дори заплаши, че  може да анулира споразумението с ЕС за реадмисия на мигранти. Как ще се развие този конфликт?

– Турция от няколко месеца насам влезе в една спирала на непрекъснати провокации. Защо го правят, не се наемем да кажа, но като че ли е свързано с предстоящия референдум. Това е доста опасна позиция – всички са срещу нас, всички ни мислят злото. Никой в Европа обаче не мисли злото на турските граждани, които живеят в Холандия и Германия и това е доказано. Такъв тон, какъвто си държаха Турция и Холандия, досега между страни членки на НАТО, като че ли не е имало. И се надявам всичко това да мине само с гръмки фрази.
Може би Европа няколко пъти направи грешка, като изглеждаше отстъпчива пред откровен шантаж спрямо споразумението за реадмисия. То е подписано доброволно от двете страни и трябва да се изпълнява. Не е редно да се използват човешки трагедии като опит за шантаж. В този ред на мисли, нашето правителство също допусна грешки. Защото ние бяхме една от страните, които първи като че ли поддадоха на тази политика. Политика спрямо никоя страна не трябва да се прави със страх, още по-малко спрямо Турция на президента Ердоган, която се отдалечава с всеки изминат ден от кемалистките и демократични традиции.

– Възможно ли е възприетата от холандския премиер Рюте твърда линия в дипломатическия конфликт с Турция да помогна за изборната победа на неговата партия?

– Без съмнение, последните събития и отношенията с Турция са изиграли своето влияние. Наскоро имах възможност да бъда в Утрехт и да говоря с холандските социалисти във връзка с техните избори. Там процесите са много по-дълбоки. Естествено, цяла Европа въздъхна с облекчение, че партията на Вилдерс все пак не успя, но това облекчение ще бъде измамно, ако не вземем предвид две неща. Първо, именно дяснолибералната политика на партии, като на отново избрания премиер на Холандия, доведоха до растежа на популистките и националистически формации. Тези партии до голяма степен игнорират някои легитимни страхове на хората, но най-вече те изцяло изпускат социалната компонента. Факт е, че има криза на безработица на Запад, криза със заплати на Изток. И ако т. нар. установени демократични партии не се обърнем с лице към тези проблеми, то тогава Вилдерс няма да е спечелил сега, но ще спечели след няколко месеца. С притеснение наблюдавам как европейските лидери плеснаха с ръце и казаха – този път ни се размина. Сигурно така ще стане и във Франция, и в Германия. Първо, това съвсем не е сигурно. Ние сме казали – един път стомна за вода, два пъти стомна за вода, третия път тя се чупи. Европа трябва да застане с лице към проблемите на своите граждани, инак не ни чака добро бъдеще.

– Как гледате на идеята за Европа на различни скорости?

– Европа на различни скорости е една фактическа реалност, срещу която аз и моята партия сме против. Говоря за жестоките неравенства между страните и начина, по който хората живеят в тях. Вместо да бъде променена в последните 10 години тя се изостри. В Лисабонския договор съществува възможност за страните, които искат да се интегрират по-напред от другите, да го направят. Проблемът с един от сценариите, които предлага ЕК и който изглежда за съжаление най-реалистичен, е че тя официализира това изключение като стратегически начин за развитие на Европа. Чух изявление от представители на други партии, че при много скорости в ЕС,  България щяла да бъде в първата група. Това е пълен нонсенс. Ако има много скорости, ние ще сме на задна. Европа ще се консолидира в своето ядро около 6-те страни основателки и всичко друго ще бъде различни кръгове на периферията. И ние не бива да допускаме това. Не става дума да се опънем като магаре на мост, а да дадем своята алтернатива, да влезем ясно – хора, разберете, и на Запад, и на Изток проблемът е в ниските заплати на огромната част от населението на Европа, които ги карат да емигрират. Тук е разковничето на проблема. Трябва да повишим стандарта на живот у нас, за да тръгне Европа заедно на една скорост напред.

– А как може да се повиши стандартът на живот у нас?

– Първо трябва да престанем да се крадем един друг. Това наричаме прекратяването на паралелната държава. Мисля, че това е абсолютният минимум, без който всичките ни сложно построени бюджетни стратегии и социални политики просто няма да поработят. Това е първото изискване. То между другото касае много сериозно и еврофондовете. Второто нещо, което трябва да направим, е държавата да подпомогне предприемачеството, работещия гръбнак на обществото, младите семейства, защото те са тези, които създават брутния вътрешен продукт. Те са тези, които карат машината да работи. Ние трябва като държава не само да извършваме безброй реформи на техен гръб, защото в крайна сметка те плащат цялата работа, а да ги подкрепим. Имаме конкретни стъпки в нашата програма към младия предприемач, малкия и среден бизнес. Политика не на подпомагане, а на включване в бизнес средата, в обществено-политическия живот. Трябва на младите хора да им нарисуваме бъдещето в България. Иначе тях просто ги няма, а без тях няма политика и парламент, който да може да направи каквото и да било.

– Какво може да задържи младите хора у нас. Вие сте кандидат за депутат от Русе, а областта обезлюдява.

– Мисля, че ние дори не сме наясно колко е тежък проблемът. В Русенска област не срещнах човек, който да не ми каже, че децата му, внуците му и близките му са в чужбина. Ние сме практически до точката на незавръщане и трябва много ясно да осъзнаем това нещо. Ако създадем чувството, че нещата тръгват да се оправят, много от тях ще се върнат и ще помогнат. Наскоро бях на среща с българската общност в Берлин. Там около 40 човека казаха, че не искам да ми казваш какво можеш ти да направиш за мен, кажи ми конкретно с какво аз мога да бъда полезен. Тези хора не очакват всичко след 6 месеца да е цветя и рози, очакват атмосфера на подем. И ако тя се създаде, то тези хора са готови да помогнат, както там, където се намират, така и да се върнат, за да работим заедно за бъдещето на България.

– Бихте ли се наели с прогноза, ако БСП спечели изборите, с кого ще се коалира?

– Има страшно много въпросителни, които имат огромно значение: дали в новия парламент ще има дясна партия или не, дали ще има друга лява партия или не, какво ще се случи с борбата между ДОСТ и ДПС, каква ще е разликата между БСП и ГЕРБ. При всички случаи ние сме убедени, че трябва да спазваме уроците от миналото, т.е. никакви задкулисни договорки, никакъв алъш-вериш, никакво разпределяне на постове по някакви формули. Който иска да помогне за тази програма, добре дошъл. Който не иска да помогне и мисли, че има по-добра, също има това право. Ние няма да се договаряме зад гърба на хората. Това е твърдо решение.

– Ако БСП спечели властта, дали това ще сближи България с Русия?

– Има една мантра, която беше използвана много активно по време на президентските избори, а и сега. За проруски, разбирайте антиевропейски курс, на Румен Радев и БСП. Това е опасна мантра. Няма да се уморим да повтаряме, че сме партията, която подаде молбата и подписа договора за влизане в ЕС. Разбирате колко е абсурдно обвинението, че не сме европейска партия. Политиката на конфронтация между Евросъюза и Русия, вкарва напрежение в ЕС и не води до нищо. Ето, сега се постави въпросът за санкции срещу Турция. В интервю питат Мартин Шулц да наложи ли ЕС санкции срещу Анкара. Шулц отговаря, че няма смисъл, защото тези санкции ще навредят на турския народ, няма с нищо да променят поведението на турските власти.

 

http://epicenter.bg/article/Krum-Zarkov–Tryabva-da-ubedim-mladite–che-imat-badeshte-v-rodinata/123176/11/34

Сподели:Share on Facebook
Facebook
0Tweet about this on Twitter
Twitter