Архив на категория: Помните ли?

В КРАЯ НА ЯНУАРИ, 12 ДНИ СЛЕД КАТО НАВЪРШИ 87 ГОДИНИ, от нас си замина актьорът Василий Лановой. Преди години бях превел интервю на журналистката Мария Позднякова с него, в което се засягаха и въпроси, свързани с Втората световна война, Великата Отечествена война, Деня на победата, съвременните политически събития. Препрочитам го и намирам, че то не е загубило актуалността си.

Живодар Душков

Мария ПОЗДНЯКОВА

КОЙ ЗАБРАВИ ПОБЕДАТА?

Известният артист Василий Лановой – за 9 май, Украйна и цинизма на Запад

-На Пушкин принадлежи грандиозната мисъл: „Да се гордееш със славата на предците си, е не само възможно, но е и задължително. Неуважението води до срамно малодушие!” А нали сега нас с всички сили ни тласкат към това малодушие. В Европа журналисти ми говорят в очите: „Какво вие в Русия там все със своята Победа се хвалите? Ето ние отдавна сме я забравили!” А аз ги питам: „Колко дни вашите страни са се съпротивлявали на Хитлер?” Мълчат. Тогава продължавам с фактите: „Полша била завладяна за 28 дни, а за 28 дни в Сталинград немците успели да завземат едва няколко къщи. Дания се съпротивлявала само ден. Цяла Европа била покорена за три месеца. И нашите войници се заеха с това тя да бъде свободна. И на каква цена?! Милиони войници отдадоха живота си за освобождаването на европейците от фашизма”. Но Европа предпочита да забрави това!

-Вие сте били седемгодишен, когато започва войната…

-Роден съм и съм живял в Москва, а през лятото родителите ми изпращаха нас, децата, в своето родно село Стръмба, в Украйна. На 23 юни 1941 г. аз и сестрите ми отидохме с влака в Одеска област, където ни посрещна дядо. Стоейки на перона, видяхме в небето немски самолети, които летяха да бомбардират Одеса. Няколко години живях в окупация. А родителите ми работиха в Москва в химически завод, в който до монтирането на конвейрна лента пълнели на ръка съдове с отровна противотанкова течност. Заради това и двамата бяха инвалиди – поразена бе нервната система на ръцете и краката им. Когато след три години мама дойде в Стръмба, за да ме вземе, тя с усилие се движеше. Пътувала пет денонощия с 16 прехвърляния. От влак на влак я носили добри хора.

-Вие не скрихте радостта си след присъединяването на Крим към Русия. Как се отнесоха в Украйна към позицията Ви?

-В Източна Украйна мнозина разбират всичко. А от Западна Украйна имаше такова позвъняване: „Шо же ты наробыв, Василь Сэмэнович? Мы же тэбэ проклинэм, мы же тэбэ на вилы поднимэмо” (на украински; в превод: „Какво направи ти, Васил Семенович? Ние те проклинаме, ние теб с вила ще те вдигнем!”).

Болно ми е, когато виждам какво причини на себе си украинският народ. Не разбирам защо мълчи украинската интелигенция. Нима не забелязват свастиката и факелните шествия? Не виждат ли жените, старците, децата, убити при бомбардировките?

Нима не разбират, че Америка, използвайки цинично украинския народ, постига своите цели. Американците и украинските олигарси, с чиито пари са създадени наказателните батальони, наблюдавайки как руснаци и украинци се убиват взаимно, потриват доволно ръце. Но напразно те смятат, че всичко при тях се получава. Аз вярвам, че вековните връзки между нашите народи няма да бъдат унищожени. Когато Крим беше още част от украинската територия, Константин Фролов, поет от Симферопол, написал пророчески стихове:

Ще се върнем, Русия, при тебе.

И за прошка глави ще сведем.

Всеки днес е без сили – жив погребан,

а на думи – в свободен уж ден.

След бодрячества – сладка отрова,

след подбуждане, от Запад дошло,

ще се върнем при тебе отново –

под вековното твое крило.

С Крим това вече се случи. Вярвам, че в Украйна ще се опомнят и ние, както е било и преди, няма да бъдем разделени с граници. Главното е да ни стигне търпението да помогнем на Донбас и Луганск.

-Вие нали бяхте в Крим и Севастопол наскоро сред присъединяването?

-Зад кулисите идваха хора, плачеха от щастие: „Върнахме се! У дома!”. Това можеше да се сравни само с 8 май 1945 година, когато в 11,30 часа обявиха: „Берлин падна!” И цяла Москва се изсипа на улицата. Хората се прегръщаха, целуваха. А на 24 юни се проведе Парадът на Победата, когато вражеските знамена бяха хвърляни на паважа на Червения площад. Това видях сам! Заедно с другите момчета се промъквахме по покривите към главния площад на страната. В Крим отново почувствах всеобщото народно единение.

-В Украйна се преиначава историята, превръщайки Русия във враг. Вие срещнахте ли се с това?

-Изопачаване на историята се наблюдава отдавна. Преди 13 години ме поканиха в Украйна, за да се снимам във филма „Черната рада” – за Богдан Хмелницки, който освобождава от поляците Левобрежна Украйна и Киев. Хмелницки е бил инициатор за присъединяването на Украйна към Русия. В сценария бяха и историческите думи на Хмелницки: „Цялата земя – под великата ръка на московския цар, иначе всичко ще бъде залято с кръв. Иначе ще има грабежи, войни, смърт. Украйна ще се превърне в разграден двор”.

Почувствах, че всичко това ще бъде изрязано, а филмът ще бъде монтиран като антируски. Заведоха ме при заместник-министъра на културата на Украйна. Той обеща: „Васил Семьонович, роден ти наш. Нищо няма да бъде изрязано!” Но аз усетих, че той пръв ще изреже от филма цялата историческа истина, затова и се отказах от ролята. Интуицията ми не ме подведе: като краен резултат филмът се оказа антируски!

-Преди разговора ни с „Аргументи и факти” Вие имахте музикално-поетичен концерт, посветен на 70-годишнината на Победата. Концертът беше с благотворителни цели, залата „се пукаше по шевовете”. От публиката се качваха на сцената, за да Ви поднесат цветя и да споделят как Вашите филми са им повлияли. Трогателна беше историята на военен, който през 1971 година заедно с други хлапета гледал „Офицери” при проливен дъжд, излял се над лятното кино. От тази компания петима станали офицери, а само той останал жив, а преди години бил избран за кмет на един град в Подмосковието.

-В цялото ми творчество най-ценното е това, което е посветено на нашата Победа. През 70-те години режисьорът [Роман] Кармен [1906-1978 – бел. прев.: Ж.Д.] ме покани да озвуча 20-серийния документален филм „Великата Отечествена”, където за първи път прозвучаха истинските числа на нашите страшни загуби. Помня заснетите отблизо хора от различни възрасти, които от обсадения Ленинград са се отправили на фронта, и думите: „Погледнете тези лица. Запомнете ги. Нито един от от тези войници няма да се завърне жив…” Започнах озвучаването и… не можах да сдържа сълзите си. Трябваше да прекъсна работата. Едва след седмица се научих да се справям с буцата в гърлото ми и с напиращите сълзи.

Сега мнозина не искат да признаят приноса на нашата страна за разгрома на фашизма. Разбирам, ако това прави западната идеология, но е мерзко да видиш как наши саморасли подмазвачи по конюктурни съображения й пригласят. Тези хора посягат и на най-святото. Покойният Георги Юматов, с когото снимахме „Офицери”, вече на възраст, се сбил с човек, който започнал да говори: „Напразно сме се борили с немците – сега щяхме да си седим, пиейки немска бира”. И аз разбирам гнева на Жора.

…Все така прям, с царска осанка, заради която актьорите в театъра го наричат „Вася Височество”, Василий Лановой побърза да си тръгне, отнасяйки букет от 70 рози, подарен му в чест на 70-годишнината от Победата от същия този офицер, единствен от петимата останал жив.

Превод: Живодар ДУШКОВ

Аргументы и факты, бр. 48, 2014, с.3.

Помните ли?

11 април – Международен ден на политзатворниците, концлагеристите и пострадалите от фашизма и войните

11.04.2021 Мяна Досева

Тази дата е обявена за Международен ден на бившите политзатворници, концлагеристи и пострадалите от фашизма и войните от Международната федерация на борците от съпротивата и пострадалите от фашизма /ФИР/ и е утвърден с решение на ООН.Така се отбелязва въстанието на концлагеристите от Бухенвалд, подготвяно дълго от съветските военнопленници. На 11 април 1945 г. са нападнати стражевите кули, вътрешната и външна охрана на лагера, въстаналите концлагеристи излизат извън телените мрежи и вдигат червено знаме над административната сграда на лагера. Войниците и офицерите от СС са обърнати в бягство. Въстанието спасява затворниците от сигурна смърт, защото само ден преди това нацистите взимат решение да унищожат всички концлагеристи. Два дни по-късно 3-та дивизия на американските войски напредваща в Тюрингия достигат Бухенвалд. По-рано, на 27 януари 1945 г. съветските войски освобождават най-големия концлагер Освиенцим, близо до Краков в Полша.

Личности и събития

Храмът „Всех Светих“ отново отвори врати за русенци

10.09.2017 Александър Неделчев

„Почти половин век упорити усилия и не малко средства, набрани чрез мащабна дарителска кампания, коства на русенци повторното съграждане на храма, на мястото на съборената през 1975г. от комунистическата управа едноименна църква. Кощунството е прието от миряните като зла прокоба за града, затова и възстановяването на храма е от изключителна важност за поколения русенци. Стремежът към благословия и едно по-добро бъдеще мотивира усилията им през годините, а днес служи като позитивен пример за градивно обединение в съвременната ни история. В дарителската кампания се включват стотици русенци, всеки според възможностите си. С щедри дарения и активно съдействие по съграждането на храма застават: братята Пламен и Атанас Бобокови, Теодорин Патриков, Гено Генов, Богомил Димитров, Александър Чакмаков, Никола Стоянов, Емил Кирчев, Йордан Симеонов, Илиян Пенев, Виктор Епщайн, сестрите Румянка и Снежанка Стойчеви, Валери Иванов, Весела Акабалиева, Георги Демирев, Миглена Плугчиева.

КРАТКА ХРОНОЛОГИЯ:
Съборената църква „Всех Святих” е съградена по проект на Едуард Винтер. Осветена е през 1898г. Последната литургия в нея е отслужена на 25. X. 1964г. от митрополит Софроний, след което храмът преминава на разпореждане на Градския народен съвет. През 1975 г. управата на града взема решение храмът да бъде съборен за една нощ, като на мястото му бъде издигнат Пантеонът на възрожденците, открит по повод 100-годишнината от Освобождението на България, през 1978г. В началото на 90-те години на миналия век русенската общественост започва мащабна дарителска кампания за възстановяването на църквата „Всех Святих”. През 1998 г., в Парка на възрожденците, патриарх Максим благославя мястото за новия храм и символично полага основния камък за възстановяването му. През 2007г. е създадено сдружението „Всех Святих”, като за негови съпредседатели са избрани Русенският митрополит Неофит, днес Патриарх Български, и тогавашният кмет на града инж. Божидар Йотов. На празника Вси светии, същата година, е направена първата копка на новия храм. В основите му е положена капсула с послание към идните поколенията, обявена е дарителска кампания за набиране на средства и реално започва възстановяването на съборената църква. На 20 февруари 2016 г., в деня на честванията по повод 138 години от Освобождението на Русе, на тържествена церемония, с акт на дарение, сдружението предава собствеността на храма „Свех Святих“ на Русенската митрополия.

Работата по възстановяването на забележителната, според архитектурните оценки, църква започна през 1998 г. Същинската дейност стартира през 2007-а година, като първата копка направи Българският Патриарх Неофит. В края на февруари 2016 г. създаденото за възстановяването на храма сдружение „Всех Святих“ прехвърли собствеността му на Русенската митрополия, връчвайки нотариалния акт и ключовете за църквата на Русенския митрополит Наум. Помощ за възстановяването на храма оказа и премиерът Бойко Борисов, който се ангажира да бъдат осигурени средства за довършването му при посещението си в Русе през септември миналата година, след което кабинетът отпусна 250 хил. лв.“

Източник: https://dariknews.bg/regioni/ruse/novopostroenata-cyrkva-vseh-sviatih-v-ruse-otvaria-vrati-2046776

Бележка на редактора:

Налага се едно важно уточнение към тази публикация: Не лицето Бойко Борисов е помогнало за довършването на църквата, а ВСИЧКИ БЪЛГАРСКИ ГРАЖДАНИ, от чиито данъци са взети отпуснатите 250 000 лв. Това е наистина ВАЖНО УТОЧНЕНИЕ!

храм църква Русе Всех Святих

Личности и събития

Радев и Йотова се заклеха. Успех!

19.01.2017 Александър Неделчев

България има нов президент. Новоизбраният държавен глава Румен Радев и вицето му Илияна Йотова положиха клетва пред Народното събрание в присъствието на Негово Светейшество патриарх Неофит.
„Заклевам се в името на Република България, да спазвам Конституцията и законите на страната и във всичките си действия да се ръководя от интересите на народа“, обеща Радев, а след това целуна ръката на патриарха и кръста, оставен до него.
Вицето му също се закле да се ръководи от „интересите на народа“ и получи благословията на патриарха, но само се здрависа с него, а не му целуна ръка.
Искам да благодаря да бъда президент на държава с 13 века история. Това заяви новоизбраният президент Румен Радев в речта си пред Народното събрание.

Всяко поколение има своите изпитания, преходът се оказа нашият жребий. Икономическите реформи, макар и болезнени, доведоха до превръщането на плановата икономика в пазарна. България постигна стратегически цели с членството си в Европейския съюз и НАТО. Свикнахме да гласуваме, ала мнозина днес не виждат смисъл да го правят, отбеляза Радев. Примирихме се с изборните злоупотреби. Появиха се бизнес партии, лабораторни политически проекти, лабораторнически формации. Ерозията на българската демокрация е ескалиращ проблем, предупреди новоизбраният президент в речта си.
Считам, че реформата в съдебната власт трябва да е приоритет на следващото Народното събрание. Сянката на несправедливостта лежи върху двете най-важни социални системи: здравеопазването и образованието. В здравеопазването отчитаме все повече отделяни средства, но обикновеният пациент се сблъсква често с чакане и доплащане. Образованието би следвало да съдейства за ранния старт на българските деца. Уви, тук също обикновеният българин се сблъсква с доплащане. Висшето образование също се нуждае от реформи. Нужни са обединените усилия на държавата, академичната общност и бизнеса. Длъжни сме да съхраним научния потенциал на България. Културата, редом с образованието, е другият стожер на националната идентичност. Българският преход съвпадна с триумфа на пазарната икономика в целия свят. Потребителската защита не е достатъчно защитена от закона, счита Радев. Десетки хилади българи са на гурбет, за да изхранват роднините си. В много села се завърна вересията. Бедността на хиляди българи е упрек към всички нас. От нея избуява престъпността. А българите заслужават достойно заплащане. Преходът е тежко изпитание за българите. Ще работя за всички сънародници зад граница, заяви новоизбраният президент.

Той се обърна към депутатите с думите: „Имате още една седмица“, което ядоса част от депутатите и те напуснаха пленарна зала. През цялото време на речта му в Народното събрание цареше хаос, а председателят на парламента Цецка Цачева на няколко пъти призоваваше за ред в залата.

Източник:

http://www.segabg.com/article.php?id=838893

Уроците на историята

Маргарита Попова разби Плевнелиев на прощаване, обяви го за пълен провал

18.01.2017 Александър Неделчев

Най-сериозният упрек на Маргарита Попова към Плевнелиев не беше изречен директно. Но никак не случайно вицепрезидентът натърти на това, че на първо място трябва да се работи за единството на нацията и срещу противопоставянето, което изпива силите на обществото ни години наред. Тази своя отговорност Плевнелиев не изпълни и точно тук провалът му беше пълен.

„Вицепрезидентът Маргарита Попова изригна срещу Росен Плевнелиев по време на прощалното си слово на „Дондуков 1“. Тя обвини държавния глава, че е претърпял пълен провал що се отнася до правомощията, с които разполага.

„Конституцията дава правомощия на президента и той трябва да ги използва. Това не се случи в този мандат, в това отношение политиката на държавния глава беше пълен провал, но аз се надявам, че това ще се промени по време на следващите мандати“, изригна Попова след зададен журналистически въпрос.

Вицепрезидентът не нахвърли срещу Плевнелиев и във връзка с провежданите от него Консултативни съвети по национална сигурност. „По време на тези съвети можеше да се работи много повече. Те не бяха използвани достатъчно като инструменти“, отсече Маргарита Попова.

Разтърсващите думи на вицепрезидента оставиха като вцепенен Росен Плевнелиев, който след кратка пауза поиска думата, за отговори на критиките. „Да, ние сме различни и имаме различия, но и двамата работихме за президентската институция. И заставаме сега пред вас заедно, но аз не мога да се съглася с думите на вицепрезидента Попова“, обяви държавният глава.“

Източник:

МЕГАСКАНДАЛ РАЗТРЕСЕ ПРЕЗИДЕНТСТВОТО! Маргарита Попова разби Плевнелиев на прощаване, обяви го за пълен провал

Сякаш беше вчера

Спука се още един от балоните на Борисов

12.01.2017 Александър Неделчев

Вчера тихомълком правителството в оставка отмени конкурса за търсене на нефт и газ в Черно море. Ето какво говореше Борисов през м. декември 2014 г., когато МС приема решението за обявяване на конкурс:

„Бойко Борисов: Колеги, тук искам да ви кажа, че това са най-смелите решения, които това правителство ще вземе. Това ви го гарантирам. Всичко друго е важно, но това е най-смелото решение.
България ще бъде износител на газ, а в два от тези блока днес, които пускаме – „Силистар“ и „Терес“, има и много големи находища на нефт. С една дума, България ще се превърне в конкурент по износа на газ, защото находищата са огромни. Факт е, че никой досега не си е позволявал да го прави, вие сте първото правителство, което го прави. Това е 100% диверсификация.
България ще изнася газ и тогава мога да гарантирам, дано сме живи да го видим – и евтино електричество, и евтино топло, и парно, евтина вода и огромен ръст на икономиката. Повярвайте ми, тогава ще дойде индустрията на Европа да стои тук, защото ще е близко до тази газ.
Затова искам да знаете, че с приемането на днешното решение се подлагаме на огромен натиск. Искам да знаете, че го правим с ясното съзнание, че не бъдещите, това поколение още (защото това в рамките на 4-5-6 години ще стане) ще се възползва от природните богатства на България.
…повтарям, огромни количества газ има. Във всички случаи поне за 30-40 години това, което й трябва на България. Хич да не продаваме – това, което ни трябва. България става производител.“ /из стенограма на заседанието на МС от 04.12.2014 г./

Ей такъв прекрасен свят ни нарисува Борисов в края на 2014 г., като не пропусна да разкаже, повтори и потрети себе си пред де що видя медии и микрофон като велик, смел, единствен и неповторим, дано някак се разсеем и забравим за същността му на кашкавал-политик по отношение на проекта „Южен поток“, а и не само на него. Разбира се, премиерът нищо не каза за това, че конкурсът за търсене на въглеводороди в „Терес“, обявяван и от първия му кабинет през 2012 г., приключи с фиаско. Нито една от компаниите, закупили документи за участие, не подаде оферта. И тогава бъднините, които ни очакваха, бяха не по-малко розови. В икономиката трябваше да се влее цял 1 млрд.евро. Но не би!

Вторият опит да забогатеем рязко, да се диверсифицираме на 100% и да се превърнем в ключов играч на нефто-газовия пазар отново се провали. Не всички са на загуба обаче. Политически фигури, сред които председателят на комисията по енергетика в парламента Делян Добрев, зам.-министърът на енергетиката Жечо Станков и зам.-председателят на УС на „Булгартрансгаз“ Делян Димитров, обиколиха световните изложения по нефт и газ през 2015 г. От Лондон до Хюстън те рекламираха „Терес“, каквато задача имаха и посланиците ни. Според новоизлюпените ни „рекламни“ агенти интерес към черноморското находище проявили гиганти от ранга на „Бритиш петролеум“, „Статойл“, „Ексон Мобайл“, „Анадарко“. А Бойко Борисов лятото на 2015 г. от Варна обеща, че през февруари 2016 г. проучванията започват.

Ама не започнаха. И настана тишина. Защото нефто-газовите гиганти не подадоха оферти за „Терес“. Отново. Въпреки стабилността ни. Въпреки смешно ниския ни корпоративен данък. Въпреки африканското ниво на заплащане на труда в страната. Балонът на благоденствието, надут от Борисов, се спука. Вчера. Останаха парчета латекс и медийна тишина. Гарантирано от ГЕРБ.

Източник: http://www.duma.bg/node/138989

Личности и събития

Президентът Румен Радев: „Патосът на добрите намерения не замества закона“

21.12.2016 Александър Неделчев

Президентът Румен Радев току-що написа в профила си във Фейсбук:

„Коментарът ми по повод изявлението на президента Росен Плевнелиев днес:

След президентските избори и референдума в България се създаде нова политическа ситуация. Оставката на кабинета даде старт на конституционната процедура по съставяне на ново правителство. Тя приключи безрезултатно. Конституцията е изрична: сега на ход е президентът. Г-н Плевнелиев обяви отказа си да изпълни вмененото му от основния закон задължение да назначи служебно правителство и предложи да ми отстъпи правото да определя състава на служебния кабинет, който той да назначи със своя подпис. Изтъкнатите в обръщението на Президента политически доводи и лична мотивация не отменят разпоредбите на Конституцията. Патосът на добрите намерения не замества закона.

В обръщението си президентът представя отказа си да изпълни конституционно задължение като „отстъпване на правомощие“. Основният закон изключва хипотеза, при която президентът отстъпва своето правомощие да състави служебен кабинет. Конституцията съдържа само възможност за Президента да „възлага правомощия“ и то само и единствено на вицепрезидента. Друго „възлагане“ на правомощия на друг субект, включително новоизбран президент, Конституцията не предвижда.

От своя страна съм твърдо решен да се придържам към Конституцията и ще оглася състав на служебния кабинет след встъпването ми в длъжност.

Призовавам политическите актьори да действат отговорно в създалата се ситуация и да не търсят краткосрочни ползи, пренебрегвайки разпоредбите на закона. Дългото сбогуване с властта не бива да прераства в конституционна криза.“

Сякаш беше вчера

За журналистическата проституция и ръкоблудство

08.12.2016 Александър Неделчев

„През последните 4-5 месеца все по-често се срещат хора, които заявяват, че вече не гледат българските новини по телевизиите. Вестници не четат от по-отдавна. Но ако вестниците ти искат левче или поне 50 ст., то телевизията уж е безплатна.

Защо тогава все повече хора отказват да се информират през нея?

Причините за този бойкот са основно две. Първата е, че много често през новините ни лъжат. Съобщават нещо по начин, който вместо да те информира те дезинформира. Искате примери ли?

Ще ви дам само два – от уж най-гледаната в новинарската си част телевизия БТВ. Преди около месец там обявиха нещо, свързано с възможностите българските студенти в Англия да ползват кредити от банките за заплащане на студентските си такси. Това хвърли в смут над 15 000 български семейства поне. Добре, че има интернет и хората успяха сравнително бързо да научат истината. Тя нямаше нищо общо с обявеното от новините на БТВ.

Втори пример – онзи ден обявяват, че ще гостува Екатерина Михайлова, която била бивш Председател на СДС. Вие имате ли спомен някога „класната“ да е била председател на партията? На парламентарната група да, но на СДС – никога не е била.

Но проблемът с неверните новини и елементарните фактологически грешки са далеч по-малката беля. Много по-голямата е тази, че телевизиите в своите новинарски емисии и публицистични предавания откровено манипулират аудиторията си. Естествено, в услуга на своите собственици и техните политически покровители – български или чуждестранни.

Манипулацията върви в две посоки. От една страна се игнорират едни факти и събития. Или въобще не се съобщава за тях, или те се представят гротескно, пародийно, тенденциозно. В същото време други събития се хиперболизират и експонират по начин, който да ги направи много по-значими от това, което реално са. Да не говорим за случаи, когато работещи в една или друга телевизия първо подготвят и организират „спонтанни“ политически събития и акции, а след това много старателно и подробно ги отразяват като нещо архизначимо.

Объщали ли сте внимание, например, какво се излъчва по новините от едно парламентарно заседание? Единствено скандалното, да. Кой кого как нарекъл, кой кого обидил. Ако сте депутат и искате да „влезете“ в новините – задължително станете част от скандал. Иначе нямате никакъв шанс. Колкото и активно да дебатирате закони, колкото и конструктивни идеи или предложения да правите – няма никога да видите свое изказване в новините. Защото мъдрото и сериозното не продава и не се котира. Котира се скандалът и циркаджилъците.

Ще кажете – ама какво толкова е станало. Телевизионерите и вестникарите и те са хора. Журналистите също могат да са слаби професионалисти. Те също могат да са подкупни – нали и те искат да ядат?

Нека да ядат, няма лошо. Но да не ми проповядват в същото време за морал. Защото заприличват на онези монаси, които с една и съща ръка кръщават и си бъркат по дупките на джобовете, нали?

Като са много морални и загрижени за българите – нека да направят една партия. Да се преборят чрез нея за доверието на хората и да се захванат да управляват морално. Нали така се прави в демократичните общества? Само че те и това не умеят като хората. Засега имаме двама журналисти, които са лидери на партии. Волен Сидеров и Николай Бареков. Каква е ползата от тези партии и какъв е моралът на лидерите им можете да си отговорите сами.

Приятно е когато те наричат Четвърта власт. Но властта е и отговорност. И ако държавата ни вече 25 г. се лута и батакът ни е пълен – за това не малка вина имат и българските медии и работещите в тях.

Впрочем, тук е мястото да похваля сериала „Секс, лъжи и TV“, който върви по ТВ7. Любен Дилов се е справил блестящо със сценария и диалозите. И с показването на медийното задкулисие.“

Горното е написано точно преди 3 г. Да забелязвате някаква промяна?

Източник:

http://idealist.blog.bg/drugi/2013/12/08/.1216772