Всички публикации от Александър Неделчев

Много усмивки на 1-ви май

Празникът на труда в Русе, организиран от БСП, КНСБ и партиите от коалицията „БСП за България“ започна с шествие по главната улица. То се водеше от младите народни представители д-р Пенчо Милков и Георги Стоилов.

Русенци проследиха с интерес колоната, направиха стотици снимки и се включваха в нея. Множеството, начело с духовия оркестър, спря пред Съдебната палата, където първо изслуша любимата „Дружна песен“.

Към участниците с вълнуващо слово се обърна русенският народен представител Крум Зарков.

Пръзникът завърши с голямо хоро, водено от танцовия ансамбъл на Русенския университет.

Нека бъдем заедно на 1-ви май!

На 1 май 2017, понеделник, от 10:30 ч.  празникът ще започне с шествие от паметника на загиналите във войните за национално освобождение /пред V полк, казармата/.

Сборният пункт е пред паметника „Альоша“, на ул. „Александровска“.

В концерта в централната градина ще се включат Биг – бенд „Русе“ и танцовият състав на РУ „Ангел Кънчев“.

Съорганизатори на събитието са КНСБ и БСП-Русе.

Нека бъдем заедно на този световен празник на труда!

Можем ли да позлатим среброто?

Когато Корнелия Нинова пое БСП, изглеждаше, че тя застава начело на една ликвидационна комисия. Партията ѝ се ползваше с обществена подкрепа, три пъти по-ниска от ГЕРБ, не успяваше да разчете обществените настроения и което е най-лошо – сякаш се бе примирила с новата си роля. Мнозина анализатори пророкуваха как тя вече е тръгнала по пътя на СДС и НДСВ към своята историческа маргинализация.

И тогава дойде кампанията за президентските избори. Румен Радев се оказа изключителна находка. Внушаваща респект военна кариера, обрано и изпълнено с достойнство поведение, липса на крайни послания – всичко това му помогна не просто да се открои ярко в хода на кампанията, но и да влезе в ролята на антипод на самата политическа класа. Нещо, което му донесе и огромни дивиденти.

Всъщност решението на Борисов да не се кандидатира за президент се оказа спасително за самия него. Дори той нямаше шансове срещу настоящия държавен глава. Вторият му спасителен ход бе инициирането на предсрочните избори. С което навреме стопира един процес, който щеше да се завихря тепърва и да го повлече към общественото дъно.

На пръв поглед изглежда, че Борисов за пореден път успя. Но всъщност инициативата може да се окаже в ръцете на Корнелия Нинова. Второто място и стоенето в опозиция ѝ открива прекрасната възможност да превърне своите слаби страни в инструмент за нанасянето на стратегическо поражение на ГЕРБ. Което да донесе трайна дестабилизация и разрояване задълго на десницата и оттук – БСП да се превърне в единствения крупен политически играч. Да бъдеш великан, заобиколен от джуджета, е възможно най-привилегированата позиция, за която една партия може да си мечтае.

Победата в президентските избори изстреля рейтинга на социалистическата партия рязко нагоре, но заедно с това отключи и мобилизационните инстинкти вдясно. ГЕРБ за първи път получиха повече гласове, отколкото на предходните парламентарни избори. Досега техният тренд бе низходящ.

Което открива нов етап на политическото съревнование. От едната страна ще стои възможността на ГЕРБ да изпълнява функцията на политически щит срещу идването на ново ляво управление, а от другата страна – капацитетът на БСП да задържи и да акумулира нов протестен вот.

БСП вложи огромна енергия, за да спечели изборите. Дори прекалена. И тук не става въпрос за така артикулираните днес „некоректни” изказвания. Имам предвид официалното поемане на ангажименти, които бяха изначално неизпълними и които щяха да дамгосат трайно левицата, ако тя беше успяла да сформира кабинет. Във вътрешен план това бе обещанието да превърне България в общност от НЕ-бедни хора, което е по-нереално от 800-те дни на Симеон. Във външен план заканата, че ще наложим вето върху продължаването на санкциите срещу Русия, предполагаше една тотална изолация на България, като спирането на еврофондовете щеше да бъде най-малкото, с което щяхме да се сблъскаме. Заставайки днес в опозиция, партията получи възможността елегантно да дезавуира собствените си предизборни послания.

От друга страна, БСП, дори да бе спечелила изборите, едва ли щеше да има възможността да сформира стабилен кабинет. Тя трябваше да заплати на евентуалните си партньори завишена цена, за да преглътнат те риска от управление в непознат за тях формат. А срещу себе си щеше да има един ожесточен опозиционен фронт: ГЕРБ с неистовата си жажда за власт, старата десница, амбицирана възможно най-скоро да се върне на политическата сцена, за да не бъде забравена, и ако се добави евентуално гражданско недоволство, оглавено от екипа на Слави Трифонов, положението ставаше неудържимо.

Цялата публикация вижте тук:

http://glasove.com/categories/na-fokus/news/da-pozlatish-srebroto

Крум Зарков: Това са най-добрите резултати на БСП в Русе от 2005 г.

Това е най-добрият резултат на БСП на избори от 2005 година насам в област Русе, заяви днес Крум Зарков – водач на листата на партията в региона. На представянето на тримата събрали най-много гласове присъстваха Георги Стоилов – на второ място и Пенчо Милков – на трета позиция. 28 637 души са избрали червената бюлетина на 26 март в Русенска област. Съотношението на членската маса на БСП и броя гласоподаватели е 1:21, а партията бележи ръст от близо два пъти повече гласоподаватели от последните парламентарни избори от 2014 година.
Зарков е сигурен , че и тримата влизат в парламента, а като хипотетична определи вероятността червените да вкарат само двама депутати от Русенския район. Общата средна възраст на Зарков, Георгиев и Милков е 35 години. Основните приоритети по които ще работят са пътя Русе – Велико Търново, чистотата на въздуха, изграждането на канализация в кварталите Долапите и Средна кула и кръгово кръстовище на две нива на Дунав мост. Още следващата седмица ще бъде поискано от Областния управител да свика среща между всички депутати за проблемите на Корабната.
Аз ще се боря срещу понятието „депутат парашутист“ не като го отричам. Да, аз не съм от Русе и бях избран да водя тази листа по много причини, коментира въпрос на Арена Медиа Крум Зарков. Една от причините е голямото взаимно уважение с русенската организация на БСП и начина по който ме прие голяма част от русенската общественост. Аз се чувствам добре в Русе и затова ще работя за града, допълни Зарков.

 

Източник:

http://arenamedia.net/news.php?newsandpromotion_id=31849

Пред БСП има два пътя – голяма коалиция и смърт или бавно изграждане наново

Лесното свърши. Политиците трябва да са наясно с това. Ако някой от тях си е мислил, че е спечелил изборите/попаднал в парламента и отсега нататък ще върви по килим от рози, да забрави.

За никой няма да е лесно.

ГЕРБ спечели и трябва да си носи кръста на управлението. Не може да предизвикаш предсрочни парламентарни избори, да ги спечелиш и после (например) да хвърлиш кърпата и със сърдит вид да застанеш в ъгъла, защото не ти била комфортна компанията. Нямало достатъчно достойно съмишленици, с които да понесеш въпросния кръст.

БСП взе два пъти повече гласове от предишните парламентарни избори, създаде впечатлението, че се е възродила, но сега идва истински трудното – да го изпълни със съдържание.

Как да стане това?

Пред БСП има два пътя и не е сигурно, че в края им сияят слънца. Ситуацията наподобява тази от началото на 90-те години, когато пред реформиращата се БКП също имаше две възможности – на демократичния социализъм и на социалдемокрацията, олицетворявани от Александър Лилов и Андрей Луканов.

Сега едната възможност пред левицата е голяма коалиция с ГЕРБ.

ГЕРБ може да се изкуши от възможността да раздели отговорността за управлението с БСП. И да изкуши с това изгладнелите в опозиция кадри на левицата. Още повече, че днес, за разлика от есента на 2014 г., червените имат самочувствието да участват в такава коалиция като равноправен партньор. През октомври 2014 г. Михаил Миков, като му навираха в очите примера на германските социалдемократи, отговаряше: „Какво гросе?! Нямаме мандати за гросе!“

Днес не е така. Днес лидерът на партията Корнелия Нинова може да обобщи: „Най-добрият резултат на парламентарни избори от 2009 г. Тогава имаме 17%, 2013 – 13%, сега имаме 27, 2%. Въпреки загубите на изборите, това е голям успех за БСП. Удвоихме депутатите от предишния парламент!“

Трябва ли тогава червените да тръгнат по пътя на голямата коалиция? Още повече, че и съпредседателят на Обединените патриоти Валери Симеонов призовава партийните лидери да преглътнат егото си и да си стиснат ръцете в името на страната.

Отговорът на Нинова с дата 28 март е „Не“. Може би, защото тя чувства, че прегръдката с ГЕРБ в едно управление ще задуши столетницата.

От една страна, в една голяма коалиция ще се реализират амбициите на цяло поколение кадри на партията, родени от средата на 50-те почти до средата на 70-те години на ХХ век. За тях този мандат е последен шанс да се докоснат до изпълнителната власт. Те са гръбнакът на партията. Без неуморната им работа по време на всяка една кампания, но най-вече на последната, тя едва ли би постигнала този резултат. Много от тези хора (особено след заклинанията на Нинова – Никаква голяма коалиция) сега се чувстват така, сякаш под носа им с трясък се е захлопнала врата. И те са останали отвън.

Не, не всички от тях са се гледали сутрин в огледалото и са виждали как се кълнат пред Народното събрание като министри. И областни управители едва ли са се засилили до един да стават.

Тъжната истина е, че работните места, разглеждани като добри, в цялата страна не са толкова много. И много от червените активисти са гледали на усилията си в кампанията точно като начин да се докажат, за да заемат после едно от тези работни места – в парламента, в министерствата, в агенциите, в областните администрации, в различните комисии и комитети, назначавани с решение на Народното събрание или Министерския съвет.

Корнелия Нинова, отказвайки да влезе в голяма коалиция с ГЕРБ, трябва да им обясни каква перспектива им предлага. Какви са „житата“, които ще блеснат пред тях. Иначе, за какво да работят? Парламентарната група, макар два пъти по-голяма от предишния път, прави всичко на всичко 80 работни места.

Самата Нинова на пленума в петък трябва ясно да разтълкува защо е против голяма коалиция с ГЕРБ извън обясненията – „Защото аз така говорех по време на кампанията“. Трябва да доразвие мисълта, която сама поде – имаме принципни различия, а в политиката трябва да има почтеност.

Идеята за голяма коалиция има и втори вариант. Ако правителството е програмно, експертно, а БСП и ГЕРБ само дават подкрепата си.

Нинова вече каза – „Такъв вариант не сме обсъждали!“ Съпротивата й срещу подобен кабинет е разбираема. Тогава не се знае кой управлява, кой излъчва министрите и кой носи отговорността за действията и политиката им. Най-новата българска история сочи, че на гърба на БСП лесно се прехвърлят всякакви вини.

Примерът със служебния кабинет е пред очите на всички. От едната страна са разгневените червени активисти, недоволстващи, че „НДСВ се урежда на гърба на нашата победа“, а от друга – думите на Бойко Борисов, че служебното правителство е правителство на БСП.

На кого ще повярва непредубеденият зрител?

Много лесно думичката „задкулисие“ ще започне да ехти като заклеймяване от различни страни. Традиционната десница ще види в ситуацията шанс да се въздигне от пепелта. И кой би я винил за това? Работата на всеки политик е в това – да се възползва от грешките, които му предоставя опонентът.

Изводът за това къде ще свърши първият път е ясен. С голяма вероятност – на бунището на историята.

Има и един друг аргумент в подкрепа на тази теза. БСП едва ли би постигнала такъв резултат в неделя, ако коалицията „АБВ – Движение 21“ се бе представила по-добре. А тя не се представи по-добре, защото нямаше време да се разгърне, но и защото левият избирател даде шанс на курса към промени, който започна Нинова. Но той веднага ще потърси алтернатива, ако „нашите“ отново бъдат изобличавани от вси страни като „крадци“.

Вторият път пред БСП е доста по-дълъг.

В партията е започнал процес на смяна на поколенията. Но как се реализира той сега? Младите в горната част на „пирамидата БСП“ са много – много повече, отколкото в основата й. На кадрите от предизборната кампания белите коси в салоните доминираха. Те не излъчват сила, а който не излъчва сила, не привлича нови симпатизанти. Това бавно влече партията надолу.

Кампанията остави и още едно впечатление – че социалистите нямат подготвени за управлението кадри. Старите лица направиха крачка назад, но кой дойде на тяхно място? Корнелия Нинова като председател на партията трябва да започне да я гради наново. Отдолу нагоре. С млади, идейно мотивирани хора.

Ако БСП не изгради такъв отбор, дори и да завладее държавната крепост с атака, няма да може да я удържи. Ще се срути под първата тежест.

Цялото това партийно строителство трябва да се разгръща на фона на проблемите в страната, които не стихват, сложната геополитическа ситуация и демографската криза, която продължава да я обезкървява.

Не е лесно. Но Нинова има и хъса, и енергията, и подкрепата да го направи. И още нещо – има историческия шанс наистина да обнови БСП. Просто й трябва време.

Източник:

http://epicenter.bg/article/Pred-BSP-ima-dva-patya–golyama-koalitsiya-i-smart-ili-bavno-izgrazhdane-nanovo/124049/11/33

Андрей Райчев: Има поне 3 въпроса, по които ГЕРБ и патриотите не могат да се разберат

„По-вероятно ми се вижда да има избори, отколкото да съставят правителство. Изключително трудно ще бъде… С просто око се вижда, че трябва ГЕРБ да се разберат с патриотите. Не виждам други варианти след отказа на Корнелия Нинова дори да преговаря за широка коалиция. Разумно е патриотите и ГЕРБ да съставят правителство, но има поне три въпроса, за които не виждам как ще се разберат. Има много сериозни мирогледни и политически разлики.

 Първият въпрос е за изборната система. Борисов отчетливо мина от страната на Слави Трифонов, декларира, че ще я сменя в полза на мажоритарна система. Патриотите да се съгласят с това е все едно аз да се съглася с Вас да направим сделка, при която аз да скоча през прозореца от десетия етаж. Това е смъртта им. Те просто няма да имат нито един депутат в обозримо бъдеще. Те не могат да се съгласят на това.

Вторият въпрос е още по-труден, тъй като е свързан с Турция. Борисов води мека политика към Турция, старае се да изглажда противоречията, старае се да се размине конфликтът между Турция и Европа, при който България играе ролята на посредник. Ходи при Ердоган, представлява го при преговорите за визите.

Патриотите при никакви обстоятелства не могат да приемат софт политика към Турция. Гледах интервю с Валери Симеонов, при което го питат как му се виждат онези грозни сцени на границата, а той отговаря: „Как ще са грозни сцени?! Това е най-хубавото нещо, което съм виждал в последните години. Аз изпитвам гордост”. Това е хард политика.

 Третият въпрос, който е много труден, е за пенсиите. Патриотите казаха, че искат минималната пенсия да бъде 300 лв. Това беше цял месец пропаганда. Но, хайде, тук е по-вероятно да се разберат.

Последният въпрос е външнополитически. Той се състои в това, че Европейската народна партия не допуска, не понася съюз с патриотични сили, с националисти.“

Цялата публикация тук:

http://epicenter.bg/article/Andrey-Raychev–Nie-sme-parvata-natsiya–koyato-shte-zagine-ot-glupost/124032/11/33

Новите лица върнаха старите избиратели на БСП

С голяма кошница ли тръгна към предсрочните парламентарни избори БСП, окрилена от победата на президентските избори? Корнелия Нинова изтърва ли изкована победа? Или просто това е таванът на социалистическата партия (под един милион) и повече трудно би могла да вземе, каквото и да направи?

Какво донесоха новите лица на БСП?

Това са въпросите, на които трябва да си отговорят на „Позитано“ 20.

На първи прочит всичко е ясно – социалистите загубиха, защото си повярваха прекалено много и започнаха да правят грешки. Разбра се и друго – БСП трудно навлиза в центъра, но пък с лекота губи завоюваните с мъка симпатии на центристите. А без центристите е невъзможна национална победа.

Една реплика „демокрацията ни отне много“, бе достатъчна, за да повярват тези хора, че бесът на комунистическия сатана не е изгонен от БСП. И его го, показа си рогата. Това впечатление допълнително бе затвърдено от антиевропейската реторика и проруските позиции, влизащи в остра конфронтация с официалното становище на Брюксел. Острите думи на Корнелия Нинова към европейски политици като Жан-Клод Юнкер и Антонио Лопес не привлякоха гласовете на тези, които искат България да води независима, суверенна политика, но затова пък отблъснаха мнозина, защото създадоха впечатлението, че се готви смяна на проевропейския курс на страната. Десните партии не пропуснаха шанса си и доразвиха това впечатление. Така БСП бе отблъсната от центъра. Защото проблемът на БСП като посткомунистическа партия е, че решителна маса от хора – в по-голямата си част от активното поколение, от хората с по-високо образование, изначално не ѝ вярват, че след като е строила комунизма, сега може да построи и капитализма. Това е упорита тенденция, върху която не оказват влияние факти като това, че премиер от БСП (Жан Виденов) подаде молбата за членство на България в ЕС, а друг премиер от БСП (Сергей Станишев) вкара страната в ЕС. Че България стана част не само от ЕС, но и от НАТО при президент, също от БСП – Георги Първанов. Че лидер на европейската левица е не друг, а бивш председател на БСП – Станишев.

Приказките за повишаване на данъците и преизчисляване на пенсиите не привлякоха пенсионерите и хората с ниски доходи. Защото те или и така си гласуват за БСП, или търсят по-радикални играчи на политическия терен.

И все пак. Социалистите спечелиха с 1,85 пъти повече гласове отколкото на предишните парламентарни избори през 2014 г. ( 937 269 гласа сега срещу 505 527 през 2014 г.)

В 11 области на страната резултатът е по-добър от този среден показател.

Най-голям е прирастът на червените в Перник, в Хасково (където водеше Елена Йончева) и вМонтана.

Най-малък е  в Ямбол, Кюстендил и Видин.

В Благоевград и Пловдив – град, където водачи бяха също нови лица (Тома Томов и проф. Иво Христов), прирастът е 1,88 и 2,07.

В Русе, където водач бе Крум Зарков, също ново лице, червените печелят 2,13 пъти повече гласове от миналите парламентарни избори.

Но в Бургас и Варна, където състоянието на структурите, меко казано, не е цветущо, червените взимат два пъти повече гласове.

Какъв е изводът тогава? Какъв е приносът за доброто представяне на новите лица, щом като и без тях гласовете може да се удвоят? В Стара Загора, Габрово и Смолян, например, водят „стари лица“ (Драгомир Стойнев, Кирил Добрев и Дора Янкова), но резултатите са 1,7 пъти по-добри, отколкото през 2014 г.

Просто приносът на новите лица е в друго.

Новите лица върнаха старите избиратели.

А почти масовият коефициент около 1,7 означава, че представянето на БСП е равномерно навсякъде, без пикове и резки спадове. Че подемът е повсеместен. Представянето в Ямбол, Кюстендил и Видин само на пръв поглед е слабо, защото тези области са си „червени“. А освен това и обезлюдяват, откъде да дойдат още гласове?

Ръстът в Перник и Монтана също е лесно обясним – АБВ.

Партията на Георги Първанов този път се представи слабо, червените върнаха позиции и там, където обикновено се гласува в червено и разочарованието от БСП се бе изляло в разцепление в партийните организации.

Кампанията на Корнелия Нинова приличаше на кавалерийска атака – вихрена, енергична, искаща да отвее всичко по пътя си. Нинова и новите лица, които привлече – Елена Йончева, Тома Томов, Славчо Велков, Иво Христов водеха тази атака. Те върнаха интереса на левия избирател, който унило бе решил, че „от нашите нищо не става“ и или не гласуваше, или се оглеждаше за алтернативи.

Социолозите са прави, когато казват, че двуполюсният модел се е върнал. Оттук насетне битката ще бъде за центристките гласове. Тя не е лесна, не прилича на спринт, а на изтощително маратонско бягане. И по-важно е не толкова да се извоюва победата, а да се задържи след това.

Сега на ГЕРБ хич няма да му е лесно да състави правителство.

А как би управлявала БСП в коалиция с Обединените патриоти? Особено след думите по адрес на шефа на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер по време на кампанията. Спирането на еврофондовете е в ръцете на брюкселската администрация, а тя се ръководи от Юнкер. Един негативен полъх от страна на Брюксел би имал ефекта на ураган върху кабинет, ръководен от БСП.

Така че, БСП би могла да победи на парламентарни избори, ако се утвърди като незаменим и незаобиколим полюс в българската политика. Не просто да консолидира левите гласове, а да завладее трайно центристки вот. А затова трябва да продължи обновлението. И да внимава с приказките. За да не изтърве спечелена победа.

Цялата публикация тук:

http://epicenter.bg/article/Novite-litsa-varnaha-starite-izbirateli-na-BSP/123940/11/33

Петък, 24 март, от 18.30 ч. – в залата на Русенска опера

Заповядайте в операта от 18:30 ч. в петък, 24 март – нека заедно закрием кампанията и си пожелаем победа на изборите в неделя!

Там с нас ще бъдат всички от листата на „БСП за България“ от Русенска област, начело с водачът й – Крум Зарков.

Очаква ни и незабравим спектакъл, който има интригуващото заглавие „Легло за трима“.

Промяната на тези избори ще дойде с № 10 в бюлетината – „БСП за България“!

Корнелия Нинова: ГЕРБ са всеядни – за властта и с дявола ще се съюзят

„Борисов днес се отрича от ДОСТ и ДПС, но той вече беше в задкулисни коалиции и с двете – с ДОСТ на президентските избори, а с ДПС по време на последния си мандат. С техните гласове се взеха най-важните решения в парламента.

 Това заяви председателят на БСП Корнелия Нинова пред препълнената зала в Благоевград.

Тя посочи, че Борисов се отрича от ДОСТ, но докато прави изказването, медиите гърмят, че Томислав Дончев се среща с близък до ДОСТ човек. Коалициите на ГЕРБ и  ДПС бяха скрити и задкулисни.

 В последния парламент най-важните решения Борисов взе с гласовете на ДПС и управлява най-вече с тяхната подкрепа. Коалициите на БСП с ДПС винаги са били явни и публични и сме си понасяли последиците от това два пъти. Взехме си урок. Трети път няма да има“, заяви председателят на левицата.

Тома Томов: На финалния момент сме на сражение за бъдещото на България

 Аз повярвах на Корнелия Нинова и съм поразен каква сила има да се бори с най-тежките проблеми. „Още нищо не е решено. На финалния момент сме на сражение за бъдещото на България“. Това заяви водачът на „БСП за България“ в Благоевград Тома Томов.

Цялата публикация тук:

http://epicenter.bg/article/Korneliya-Ninova–GERB-sa-vseyadni–za-vlastta-i-s-dyavola-shte-se-sayuzyat/123385/2/48

Крум Зарков: Трябва да убедим младите, че имат бъдеще в родината

Как трябва да се реагира на намесата на Турция в предизборната кампания в България?
Честен и демократичен вот ли ни очаква на 26 март? Потърсихме за коментар на политическите процеси в чужбина и у нас Крум Зарков, член на Изпълнителното бюро на БСП и водач на листата на „БСП за България“ в Русе. Освен право, той е учил и политология във Франция.

– Господин Зарков, как гледате на опитите на Турция да се меси в изборния процес у нас?
– Абсолютно не е нормално поведението на Турция. Пряка агитация на официални лица, откровена подкрепа на една партия, това не са нормални порядки. В петък чух изявлението на премиера Герджиков, но наистина бих искал да даде достатъчно ясен знак, че такива неща са недопустими от никоя държава. Надявам се искрено да не се стигне и до проблеми в самия изборен ден, защото все повече и повече се говори за традиционните организирани пътешествия. Трябва да покажем не само на думи, но и на дела, че не сме съгласни с това поведение.

– Няколко страни в Евросъюза имат проблем в отношенията с Анкара. Външният министър на Турция Чавушоглу дори заплаши, че  може да анулира споразумението с ЕС за реадмисия на мигранти. Как ще се развие този конфликт?

– Турция от няколко месеца насам влезе в една спирала на непрекъснати провокации. Защо го правят, не се наемем да кажа, но като че ли е свързано с предстоящия референдум. Това е доста опасна позиция – всички са срещу нас, всички ни мислят злото. Никой в Европа обаче не мисли злото на турските граждани, които живеят в Холандия и Германия и това е доказано. Такъв тон, какъвто си държаха Турция и Холандия, досега между страни членки на НАТО, като че ли не е имало. И се надявам всичко това да мине само с гръмки фрази.
Може би Европа няколко пъти направи грешка, като изглеждаше отстъпчива пред откровен шантаж спрямо споразумението за реадмисия. То е подписано доброволно от двете страни и трябва да се изпълнява. Не е редно да се използват човешки трагедии като опит за шантаж. В този ред на мисли, нашето правителство също допусна грешки. Защото ние бяхме една от страните, които първи като че ли поддадоха на тази политика. Политика спрямо никоя страна не трябва да се прави със страх, още по-малко спрямо Турция на президента Ердоган, която се отдалечава с всеки изминат ден от кемалистките и демократични традиции.

– Възможно ли е възприетата от холандския премиер Рюте твърда линия в дипломатическия конфликт с Турция да помогна за изборната победа на неговата партия?

– Без съмнение, последните събития и отношенията с Турция са изиграли своето влияние. Наскоро имах възможност да бъда в Утрехт и да говоря с холандските социалисти във връзка с техните избори. Там процесите са много по-дълбоки. Естествено, цяла Европа въздъхна с облекчение, че партията на Вилдерс все пак не успя, но това облекчение ще бъде измамно, ако не вземем предвид две неща. Първо, именно дяснолибералната политика на партии, като на отново избрания премиер на Холандия, доведоха до растежа на популистките и националистически формации. Тези партии до голяма степен игнорират някои легитимни страхове на хората, но най-вече те изцяло изпускат социалната компонента. Факт е, че има криза на безработица на Запад, криза със заплати на Изток. И ако т. нар. установени демократични партии не се обърнем с лице към тези проблеми, то тогава Вилдерс няма да е спечелил сега, но ще спечели след няколко месеца. С притеснение наблюдавам как европейските лидери плеснаха с ръце и казаха – този път ни се размина. Сигурно така ще стане и във Франция, и в Германия. Първо, това съвсем не е сигурно. Ние сме казали – един път стомна за вода, два пъти стомна за вода, третия път тя се чупи. Европа трябва да застане с лице към проблемите на своите граждани, инак не ни чака добро бъдеще.

– Как гледате на идеята за Европа на различни скорости?

– Европа на различни скорости е една фактическа реалност, срещу която аз и моята партия сме против. Говоря за жестоките неравенства между страните и начина, по който хората живеят в тях. Вместо да бъде променена в последните 10 години тя се изостри. В Лисабонския договор съществува възможност за страните, които искат да се интегрират по-напред от другите, да го направят. Проблемът с един от сценариите, които предлага ЕК и който изглежда за съжаление най-реалистичен, е че тя официализира това изключение като стратегически начин за развитие на Европа. Чух изявление от представители на други партии, че при много скорости в ЕС,  България щяла да бъде в първата група. Това е пълен нонсенс. Ако има много скорости, ние ще сме на задна. Европа ще се консолидира в своето ядро около 6-те страни основателки и всичко друго ще бъде различни кръгове на периферията. И ние не бива да допускаме това. Не става дума да се опънем като магаре на мост, а да дадем своята алтернатива, да влезем ясно – хора, разберете, и на Запад, и на Изток проблемът е в ниските заплати на огромната част от населението на Европа, които ги карат да емигрират. Тук е разковничето на проблема. Трябва да повишим стандарта на живот у нас, за да тръгне Европа заедно на една скорост напред.

– А как може да се повиши стандартът на живот у нас?

– Първо трябва да престанем да се крадем един друг. Това наричаме прекратяването на паралелната държава. Мисля, че това е абсолютният минимум, без който всичките ни сложно построени бюджетни стратегии и социални политики просто няма да поработят. Това е първото изискване. То между другото касае много сериозно и еврофондовете. Второто нещо, което трябва да направим, е държавата да подпомогне предприемачеството, работещия гръбнак на обществото, младите семейства, защото те са тези, които създават брутния вътрешен продукт. Те са тези, които карат машината да работи. Ние трябва като държава не само да извършваме безброй реформи на техен гръб, защото в крайна сметка те плащат цялата работа, а да ги подкрепим. Имаме конкретни стъпки в нашата програма към младия предприемач, малкия и среден бизнес. Политика не на подпомагане, а на включване в бизнес средата, в обществено-политическия живот. Трябва на младите хора да им нарисуваме бъдещето в България. Иначе тях просто ги няма, а без тях няма политика и парламент, който да може да направи каквото и да било.

– Какво може да задържи младите хора у нас. Вие сте кандидат за депутат от Русе, а областта обезлюдява.

– Мисля, че ние дори не сме наясно колко е тежък проблемът. В Русенска област не срещнах човек, който да не ми каже, че децата му, внуците му и близките му са в чужбина. Ние сме практически до точката на незавръщане и трябва много ясно да осъзнаем това нещо. Ако създадем чувството, че нещата тръгват да се оправят, много от тях ще се върнат и ще помогнат. Наскоро бях на среща с българската общност в Берлин. Там около 40 човека казаха, че не искам да ми казваш какво можеш ти да направиш за мен, кажи ми конкретно с какво аз мога да бъда полезен. Тези хора не очакват всичко след 6 месеца да е цветя и рози, очакват атмосфера на подем. И ако тя се създаде, то тези хора са готови да помогнат, както там, където се намират, така и да се върнат, за да работим заедно за бъдещето на България.

– Бихте ли се наели с прогноза, ако БСП спечели изборите, с кого ще се коалира?

– Има страшно много въпросителни, които имат огромно значение: дали в новия парламент ще има дясна партия или не, дали ще има друга лява партия или не, какво ще се случи с борбата между ДОСТ и ДПС, каква ще е разликата между БСП и ГЕРБ. При всички случаи ние сме убедени, че трябва да спазваме уроците от миналото, т.е. никакви задкулисни договорки, никакъв алъш-вериш, никакво разпределяне на постове по някакви формули. Който иска да помогне за тази програма, добре дошъл. Който не иска да помогне и мисли, че има по-добра, също има това право. Ние няма да се договаряме зад гърба на хората. Това е твърдо решение.

– Ако БСП спечели властта, дали това ще сближи България с Русия?

– Има една мантра, която беше използвана много активно по време на президентските избори, а и сега. За проруски, разбирайте антиевропейски курс, на Румен Радев и БСП. Това е опасна мантра. Няма да се уморим да повтаряме, че сме партията, която подаде молбата и подписа договора за влизане в ЕС. Разбирате колко е абсурдно обвинението, че не сме европейска партия. Политиката на конфронтация между Евросъюза и Русия, вкарва напрежение в ЕС и не води до нищо. Ето, сега се постави въпросът за санкции срещу Турция. В интервю питат Мартин Шулц да наложи ли ЕС санкции срещу Анкара. Шулц отговаря, че няма смисъл, защото тези санкции ще навредят на турския народ, няма с нищо да променят поведението на турските власти.

 

http://epicenter.bg/article/Krum-Zarkov–Tryabva-da-ubedim-mladite–che-imat-badeshte-v-rodinata/123176/11/34