Не е достатъчно да произведеш ток: какво всъщност прави Цветелина Пенкова по европейските мрежи | БСП Русе

Комисията по промишленост и енергетика на Европейския парламент прие доклада на българския евродепутат за промяна на правилата за трансевропейската енергийна инфраструктура. Зад тежкото име TEN-E стои съвсем разбираем въпрос: ще може ли произведената електроенергия да стига навреме и на приемлива цена до хората и предприятията?

Когато говорим за цената на тока, обикновено спорим за централи — въглища, газ, атомна енергия, слънце и вятър. Много по-рядко говорим за пътя между централата и контакта.

А токът също има нужда от път.

Ако електропреносната мрежа няма достатъчен капацитет, евтината електроенергия не може да стигне там, където е необходима. Ако връзките между държавите са слаби, два съседни пазара могат да имат съвсем различни цени. Ако към мрежата с години чакат нови предприятия, централи или системи за съхранение, икономиката губи още преди някой да е включил машините.

Това е големият контекст на работата, която Цветелина Пенкова води в Европейския парламент. И затова приетият на 10 септември в Комисията по промишленост, изследвания и енергетика доклад не бива да бъде представян просто като поредния „успех в Брюксел“. Става дума за опит да се променят правилата, по които Европа планира, оценява и финансира общата си енергийна инфраструктура.

Европа иска повече електрификация, но мрежата изостава

Европейските електроенергийни мрежи са с обща дължина около 11 милиона километра. По данни на Европейската комисия близо 40% от разпределителните мрежи са на повече от 40 години, а необходимите инвестиции само до 2030 г. се оценяват на 584 млрд. евро. Същевременно потреблението на електроенергия се очаква да нарасне чувствително — заради електрификацията на транспорта и отоплението, новите производства, центровете за данни и изкуствения интелект.

Парадоксът е очевиден. Европа насърчава нови мощности и ново потребление, но все по-често няма достатъчно свободен капацитет, за да ги свърже. В средата на 2026 г. опашки за присъединяване вече се наблюдават в поне 16 държави, а проекти за възобновяема енергия с обща мощност около 120 гигавата рискуват да не получат навременен достъп до мрежата.

Точно тук думите на Пенкова от по-ранна нейна позиция звучат не като лозунг, а като диагноза: „Европа не може да електрифицира бъдещето си с мрежи, изградени за миналото.“

Защо проблемът е особено важен за България

България има нещо, което голяма част от Европа търси: разнообразен енергиен микс, ядрена енергетика, възможности за съхранение, значителен производствен потенциал и географско положение между Европейския съюз, Турция, Черноморския регион и Южния газов коридор.

Но потенциалът сам по себе си не сваля сметките и не привлича заводи. Ако Югоизточна Европа остане слабо свързана с големите европейски пазари, регионът понася по-големи ценови разлики и по-висок риск при криза. Може да произвеждаш електроенергия и въпреки това да плащаш скъпо — не защото токът е изчезнал, а защото няма достатъчно капацитет той да се движи свободно.

Това е една от последователните теми в публичната работа на Цветелина Пенкова през последните години. Като член, а сега и заместник-председател на енергийната комисия на Европейския парламент, и като президент на Европейския енергиен форум тя поставя въпроса за изолацията на Югоизточна Европа, ценовите различия и нуждата регионът да бъде разглеждан не като периферия, а като стратегическа част от енергийната сигурност на Съюза.

Тя свързва темата и с бъдещето на индустрията. Електрификацията на производството, батериите, центровете за данни и изкуственият интелект не са абстрактна „зелена“ политика. Те са ново и огромно натоварване върху мрежата. Без нови линии, подстанции, системи за управление и съхранение няма нито евтина енергия, нито конкурентоспособна икономика.

Какво е TEN-E — без брюкселския речник

TEN-E е европейската рамка за трансевропейската енергийна инфраструктура. Тя определя как Европейският съюз открива липсващите връзки, избира стратегическите трансгранични проекти и разпределя разходите между държавите, които ще имат полза от тях.

Това не е списък с кабели, написан веднъж завинаги. Решенията по TEN-E определят кои проекти ще получат статут на проект от общ интерес, кои ще минат през по-координирано планиране и кои могат да разчитат на европейска подкрепа. Линия, построена днес, ще работи десетилетия. Грешка в планирането днес може да бъде плащана от потребителите още през 2040 или 2050 г.

Затова спорът е политически, а не само инженерен: кой решава къде има нужда от нов капацитет, с какви данни го доказва, кой плаща и как се гарантира, че периферните региони няма отново да останат след големите пазари.

Какво предлага договореният под ръководството на Пенкова текст

Позицията, приета от енергийната комисия на Европейския парламент, съдържа няколко съществени промени.

Първо, планирането трябва да започва от общ европейски стратегически сценарий, а не от сбор на понякога несъвместими национални планове. Наред с основния сценарий трябва редовно да има и алтернативни разчети — какво се случва при по-високо потребление, забавяне на дадена технология, криза или промяна в енергийния микс.

Второ, данните, допусканията и моделите трябва да бъдат по-прозрачни, а Агенцията за сътрудничество между енергийните регулатори — ACER — да има по-силна независима роля при проверката им. Това е важно, защото един модел може да „докаже“ нуждата от почти всичко, ако входните данни и предположенията останат скрити.

Трето, текстът настоява по-голяма част от неизразходваните приходи от управление на претоварванията по трансграничните връзки да се връща именно за премахване на тези тесни места. Позицията на парламентарната комисия е този дял да бъде 30%. Съветът на ЕС засега предлага по-нисък и постепенно нарастващ дял — от 10% през 2028 г. до 25% през 2031 г. Това ще бъде един от реалните спорове в предстоящите преговори.

Четвърто, при разпределянето на разходите трябва по-точно да се отчита кой печели от даден трансграничен проект. Ако една връзка носи ползи на няколко държави, сметката не бива автоматично да остава само там, където физически се строи съоръжението.

Пето, планирането трябва да гледа до 2050 г. и да отчита сигурността, климатичните рискове, съхранението и връзката между електроенергия, водород, газ и въглеродна инфраструктура. Мрежата не е самостоятелен свят. Тя трябва да обслужва реалната икономика и реалния преход, а не отделни административни таблици.

Какво означава да си докладчик

Тук е и частта, която често се губи в прессъобщенията.

Докладчикът в Европейския парламент не е човекът, който просто прочита готов документ пред комисията. Той е водещият парламентарен преговарящ по законодателното досие.

Докладчикът изготвя началния проект, защитава политическата му логика, разглежда предложенията за промени, води преговорите с докладчиците в сянка на останалите политически групи и търси мнозинство за общ текст. След като парламентът утвърди позицията си, именно докладчикът води преговорите от негово име със Съвета и Европейската комисия в т.нар. триалог.

Следователно приносът на Пенкова не е само, че името ѝ стои върху доклада. Същественото е, че под нейно ръководство темата за ценовите различия, слабата свързаност и мястото на Югоизточна Европа е преведена от политическо оплакване на езика на законодателството: сценарии, контрол върху моделите, правила за финансиране, разпределяне на разходите и конкретен дял от приходите за премахване на тесните места.

Не по-малко важно е постигнатото широко политическо мнозинство в комисията. Европейският парламент е място на остри партийни и национални интереси. Да събереш различни групи зад обща позиция по инфраструктура за стотици милиарди евро означава да направиш компромис, без да изпразниш текста от съдържание. Именно това е работата на докладчика, която остава невидима зад финалното гласуване.

Ще падне ли цената на тока утре?

Не. И би било нечестно някой да обещава това.

Цената за крайния потребител зависи и от производството, горивата, цената на въглеродните квоти, националните тарифи, данъците и устройството на пазара. Един европейски регламент не може с едно гласуване да изтрие всички тези фактори.

Но добре планираната и достатъчно мощна мрежа може да намали структурните ценови различия, да позволи по-добро използване на евтината електроенергия, да ограничи загубите от претоварване и да даде по-предвидими условия за индустрията. Това не е ефект за утрешната сметка, а инфраструктурна предпоставка за цените през следващите десетилетия.

За Русе въпросът също не е далечен. Град с промишленост, транспортни връзки и амбиция да привлича инвестиции има нужда не просто от обещана, а от налична и предвидима електроенергийна мощност. Географското положение е предимство само когато инфраструктурата може да го превърне в икономика.

Какво предстои

Докладът е приет от Комисията по промишленост, изследвания и енергетика. Това е важен етап и мандат за преговори, но не е окончателно приет европейски закон. Следва формалното утвърждаване на парламентарната позиция и триалогът със Съвета и Европейската комисия. Там ще се реши кои от по-амбициозните предложения на Европейския парламент ще останат във финалния регламент.

Точно затова работата на Цветелина Пенкова трябва да бъде оценявана сериозно — нито с дежурни суперлативи, нито с пренебрежителното „поредният доклад“.

В политиката много хора говорят за цената на тока. Значително по-малко се заемат с онова, което реално я определя в дългосрочен план: капацитети, междусистемни връзки, модели, регулатори, разрешителни режими и справедливо разпределяне на милиарди евро инвестиции.

Пенкова избра точно тази трудна и небляскава територия. А като докладчик вече носи и по-голямата отговорност — не само да постави българския и регионалния проблем на европейската маса, а да го превърне в правило, което може да промени начина, по който Европа строи енергийната си система.

Източници и бележка за редакцията

Статията е изготвена по публични изяви и прессъобщения на Цветелина Пенкова и по следните материали:

Редакционна точност: към 11 септември 2026 г. докладът е приет от комисията ITRE; окончателното законодателство все още не е прието. Цифрите за мрежите са от Европейската комисия. Формулировките за съдържанието на парламентарната позиция са проверени спрямо публикувания анализ на приетия компромисен текст.