Всички публикации от Валентин Христов

Да си спомним за…

 

Да си спомним за…

 

ГЕОРГИ ХАРИЗАНОВ

 

Признавам, че с немалко притеснение пристъпих към написването на тези редове. Защото, повярвайте, никак не е лесно да се разкаже истински   за Георги Харизанов. А и не зная досега да е писано нещо за него, а каквото и да се напише – все ще е недостатъчно.

Въпреки че завърших нашия университет, нямам спомен от него от студентските си години. Горд съм обаче, че бях негов колега като преподавател. Пазя дълбок респект към неговите професионални и морални качества. Георги Харизанов беше невероятен педагог и възпитател. Получил отлична фундаментална подготовка в Ленинградския електротехнически институт „В.И.Улянов” /”Ленин”/, той има неоспорим принос за изграждането основите на Факултета по електротехника и електрификация на селското стопанство /днес това е престижният Факултет по електротехника, електроника и автоматика/. Неговите идеи и педагогически опит са водещи при формирането на специалност „Автоматизация на производството”. По-късно той оглави и групата, занимаваща се с процесите на автоматизация и електронизация на мобилни селскостопански машини. Тези негови качества бяха оценени подобаващо от студентите, преподавателите и ръководството на Универститета и Георги Харизанов ръководи в продължение на много години катедрата, факултета и научно-изследователския сектор на Университета.

Георги Харизанов не познаваше егоизма, користолюбието и материалните подбуди. Като всяка богато и широщо скроена личност той не остана встрани и прие предизвикателството да участва активно в кипящите събития след промяната в есента на 1989 година. Съвсем закономерно оглави русенската партийна организация, а по-късно беше избран и за народен представител във Великото народно събрание. В онези времена на злоба, омраза и оплюване на всичко, свързано с миналото на нашата Партия, за него никой не каза лоша дума.Дори най-яростните критикари на разрушената система не намираха какво да изрекат срещу него. Георги страдаше, че идеите на социализма бяха хазартно проиграни, че отрицателните качества в националния ни характер намериха почва и избуяха. Споделял е с мен, че това е причината доброволно – забележете – доброволно да се  откаже от дейността си на народен представител и да се върне към преподавателската си работа. Не знам да има друг такъв случай в историята на нашия парламент.

Георги беше съвсем земен човек. Но той беше личност, която имаше мисия. За съжаление, коварна болест ни го отне. Той така и не успя да види осъществени мечтите си за един модерен Университет в нашия град.

Днес ние, неговите колеги и приятели, продължаваме да се вслушваме в съветите му, да се учим от неговата доброта и благия му характер. Надявам се, че от онзи по-добър свят, в който отиде, той прие нашата скромна благодарност  –  именуването на учебна зала на негово име в корпус 10 на Университета.

 

                                                                  Проф.Никола Михайлов                                        

 

Една от последните публични снимки на Георги Харизанов

 

 

 

 

 

 

ЗА НАС И НАШЕТО РАЗВИТИЕ

ЗА НАС И НАШЕТО РАЗВИТИЕ

Някога, някога, толкова някога… Така се пееше в една чудна песен по тест на чудесния Недялко Йорданов. Не искам да изпитвате носталгия, не че няма защо. Думата ми съвсем прозаично е за продуктите, с които се храним, били те месни, млечни или зарзават някакъв. Та – някога имаше БДС /Български държавен стандарт/ за всеки един от тях, имаше си и органи, които проверяваха доколко се спазват тези стандарти от страна на производителите. Сега стандарти няма, на пазара изобилие от всичко, но това всичко би било направо за боклука, ако се прилагаха ония стандарти. Е, имаме някаква „Стара планина“, която я въведе един „отличил“ се министър в първото правителство на ГЕРБ, ала дори тя трудно би се вписала в същите тези стандарти. А, щях да забравя – имаме си и БАБХ /Българска агенция за безопасност на храните/. Каква дума само, а – безопасност! Да стават там за ядене, а за качество – който може да си го позволи, да купува „Стара планина“, който не – ясно какво.

Позволявам си тук да напомня на четящите тези редове разшифровката на ГЕРБ – Граждани за европейско развитие на България. Ако си спомняте колко ни убеждаваха как влезем ли в Европа, всичко ще е наред и от чешмите ще потекат едва ли не мед и масло като в приказките. Пустата му Европа, уж сме в нея, а се тъпчем с палмово масло вместо със сирене, с прат /най-долнокачествените остатъци от месо по кокалите, осмуквани с вакуум/, сланина, емулгатори, стабилизатори, Е-та разни и прочие вместо истинските колбаси, които ни предлагаха месокомбинатите от соцвремената, с натъпкани с нитрати и какво ли не още плодове и зеленчуци, внасяни не само от южните ни съседки и Полша а дори от Австрия?! Къде е тук европейското развитие, време е да се запитаме. Нали сме граждани, а не само данъкоплатци, нали ние, народът, сме суверен, а не Бойко Борисов! Едно време лозунгът беше „Всичко в името на човека, всичко за благото на човека“. И се шегувахме, че даже знаем името на човека. Сега няма как да знаем имената на всичките „граждани“, дето са за нашето европейско развитие. Само знаем, че допреди четвърт век държавата все пак се грижеше за нас и качеството на нашата храна, а сега – кучета ни яли. То и кучетата май се хранят по-добре от нас де.

Та – става дума за политиката на управляващите спрямо собствения им народ. Иде реч наистина за развитието на нацията – не онова, европейското, а истинското. Какво ще рече „безопасност“, когато става дума за храни, как се проверява тя, по какви критерии и показатели? И дали това, което поглъщаме всеки ден, не ни трови и постепенно, снижавайки нашата жизненост дори като нация? Не е ли това първостепенно задължение на всяка власт – да контролира качеството на храната на народа, който го е овластил?

Тръгнах с темата за храната, защото за нашия беден, сиромашки вече народ, тя е основното в това време на нужда. Но обещавам – ще стане дума и за духовната ни храна, за културата, за образованието, за целевото опростачване на българския народ.

До скоро.

                                                                       Валентин ХРИСТОВ