Всички публикации от Мяна Досева

БСП – Русе прави силна заявка с листата си за 14 ноември

Коалиция „БСП за България“ одобри обновен състав на листата си за предстоящите парламентарни избори през ноември. В нея влизат две ярки лица – национално известната певица и актриса Нона Йотова, чиято кариера е тясно свързана с Русе и деканът на Юридическия факултет в РУ „Ангел Кънчев“ – доц. д-р Кремена Раянова. 

Русенските социалисти събират на едно място доказани професионалисти и хора с богат опит в конкретни области като икономика, право, обществена администрация, образование, наука и изкуство. Освен експерти, всеки един от кандидатите на БСП Русе приема лично отговорността да работи за намиране на трайни и устойчиви решения за предизвикателствата, стоящи пред града.

„Русе е стратегическият център на Северна България. Потенциалът на града е огромен и е крайно време той да бъде отпушен. Ключът е в качествено подобряване на отношението на централната власт към Русе и областта. На тази задача съм се посветил напълно през последните години и се надявам русенци да ми гласуват доверие, за да продължа. Подобряването на качеството на живот, икономическото развитие, проблемите с въздуха и обезлесяването, нови устойчиви инвестиции, развиването на контактите със съседна Румъния – все теми, които трябва да залегнат на челно в място в дневния ред на следващите парламент и правителство. Ние, кандидатите на БСП в Русе, се ангажираме именно с тях.“, каза водачът Крум Зарков.

„За предстоящия вот на 14 ноември сме насочили вниманието си да работим за достойното представяне на града на местно и национално ниво. Повече от всякога е необходимо да изградим по-осъзнато социално-отговорно общество. От първостепенна необходимост е да се защитават интересите на общността и тя да бъде подпомогната от държавата в тази икономически нестабилна национална и световна среда.“, допълни Пламен Рашев, председател на Областния съвет на БСП – Русе.

Пълната листа, с кандидати за народни представители в 47-то Народно събрание, е следната: 

1. Крум Костадинов Зарков

2.Нона Кръстева Йотова

3.Пламен Христомиров Рашев

4.Тодор Георгиев Йорданов

5.Цветан Георгиев Иванов 

6.Кремена Божидарова Раянова

7.Мариан Савов Савов

8.Мяна Енчева Досева

9.Валери Йорданов Иванов

10.Искра Пламенова Иванова

11.Елисавета Донева Досева

12.Боян Николаев Комитов

13.Цеца Станчева Колеолова

14.Асен Иванов Ласонин

15.Мария Валентинова Станчева

16.Микаел Врашбух Чакълджиян

Приемна на общинския съветник Иван Иванов

Групата общински съветници на Местна коалиция „БСП за България“ организира приемна за граждани. На въпроси на русенци ще отговаря общинският съветник Иван Иванов. Желаещите да споделят проблем или да поставят въпрос могат да го направят на 1 юли, четвъртък, от 16:00 до 18:00 часа, в централата на БСП Русе, на ул. „Църковна независимост” 18, ет.9, записването става на тел. 0888149876.

Въпроси, предложения и сигнали могат да се отправят и на e-mail адрес bsp.ruse@gmail.com.

Тържествено бяха наградени участниците в конкурса за поздравление по случай 24 май

Мило тържество сложи финала на поредицата от събития, посветени на 24 май и организирани от БСП Русе. Наградени бяха участниците в конкурса за поздравление по случай Деня на българската просвета и култура. Жури в състав Живодар Душков, Александрина Шаханова и Николай Колев отличиха четири творби с грамота и награда – книга, а всички останали получиха грамота за участие и специално изработена за случая значка. Красиво цвете в саксия, получиха специалните гости на събитието – настоящи и пенсионирани вече учители и преподаватели. Специален поздрав към тях, с изпълнение на стихотворението „Родна реч“, отправиха Калина и Александра. Млади изпълнители от „Студио Икономов“ заредиха всички с емоционални изпълнения на любими български песни. Свои стихове прочетоха поетесите Александрина Шаханова и Дора Медникарова. Живодар Душков изпълни свое стихотворение, посветено на предстоящия 2 юни. Тържеството завърши емоционално. Всички присъстващи в салона на читалище „Зора“ изпяха песента по стиховете на Вазов „Де е България“.

6 май в Русе

Денят на храбростта и Празник на българската армия и Денят на град Русе бяха отбелязани днес. Тържествена церемония по поднасяне на венци и цветя се състоя пред Паметника на загиналите в Сръбско-българската война. „Днес празникът е поклон и преданост към далите живота си за нашето отечество, но е и възможност всеки един от нас, всеки един ден, да направи едно нещо, което да е добро за неговия град, за неговата общност, за нашата Родина България.“ каза, пред събралите се русенци, кметът Пенчо Милков.

На събитието присъстваха народният представител Пламен Рашев, арх. Силвия Алексиева народен представител в 40-то Народно събрание на България, общински съветници от Местна коалиция „БСП за България“ и десетки граждани.

Русенският актьор и водещ на церемонията, Любомир Кънев изпълни красивото стихотворение на Христо Фотев

БАЛАДА ЗА БЪЛГАРИЯ

България във тихата дъга

над жълтите поля с червени макове,

България във моята тъга

зад тъмните стъкла на всички влакове.

България

по тъмните бразди на всяка равнина.

България

във светлите гърди на моята жена.

България по тъмните крила

на птиците, от зимата прокудени.

България по светлите чела

на всички пеещи и всички влюбени.

По всички, всички стародавни пътища

България.

Бавно вървяха

в пътища тесни

с детска уплаха

твоите песни.

Тъжни девици

в късни седянки,

бивши войници,

слепи, шармантки

като по книга

ги пяха жално…

Песни ли? Стига!

Ти беше гладна.

От болка – черна,

от мъка – свята,

вдовицо верна

на Караджата…

И твойта мъка,

дълго люляна,

изпъна лъка.

Народът стана

из минни кули,

из ниви гъсти,

със медни скули

и силни пръсти

хвърли в борбата

той свойте сили,

пося земята

с братски могили

и те прегърна

като закрила…

Всичко ти върна –

вяра и сила.

Сега, когато

люлей в балкана

твоето лято

златна камбана,

то се надвеси –

горда родилка –

и ми донесе

в пъстра престилка

мъдрото детство

на свободата

като наследство

от Караджата…

България по малките слънца

на поздрави и възпоминания.

България във кротките сърца

на всички честни в своите желания.

България измедната тръба на всяка веселба.

България

във моята съдба и вашата съдба.

България по сините крила

на дни и нощи, радостно събудени.

България по мъжките тела

на мойте стихове, безумно влюбени…

По всички, всички устремени пътища

България!

Най-накрая и на ул. „Никола Табаков“ ще има улично осветление

По настояване на общинския съветник Биляна Кирова се реши дългогодишен проблем на жители на квартал Чародейка – юг. Ето, какво написа във Фейсбук жителка на този район на град Русе:

„За да се направи това осветление, през м. март 2021 запознахме общинския съветник Биляна Кирова с този проблем и в началото на месец април, бяха поставени соларни лампи, а през това време започна работата по поставяте на електрическата инсталация! Над 10 години никой не си мръдна пръста, въпреки постоянните сигнали от живущите и ръководството на училището. В най-скоро време ще светнат лампите, благодарение на отговорната работа на съветниците, които отговарят за квартала.“

Русенските социалисти отбелязаха 1 май

Русенски социалисти отбелязаха Международния ден на труда. Те поднесоха венец на паметната плоча на загиналите в трудови злополуки. 

Слово, пред присъстващите, произнесе Биляна Кирова, общински съветник и заместник-председател на ОбС на БСП Русе:
„Честит 1 май – ден на труда и солидарността!
От онзи 1 май през 1886 година, когато чикагските работници стачкуват за 8-часов работен ден, та до днес продължава борбата на хората на наемния труд.
Днес, след толкова десетилетия, е трудно да повярва човек, че много от болките и грижите на хората на труда от тогава не са преодолени. Българите продължават да водят ежедневни битки за оцеляване, за работа, за доходи, за здравеопазване, за образование.
Тук, под тази плоча, си спомняме със скръб и гняв за тези, които са загубили здраве, дори живот: през 2020 година в Русенско са се случили 117 злополуки, от които 7 – смъртни. През 2021 година статистиката също не е утешителна. До този момент трудовите злополуки са 46, 4 от които са смъртни.
И днес в цяла Европа, в целия свят, хора излизат по площади и улици, за да кажат, че първи май и труда са изключително важни за човешкото достойнство. Затова и ние сме тук, на този площад – да защитим правото си на труд, на достоен живот, на уважение и зачитане.

Време да разберем, че не сме сами; че промяна искат мнозинството българи – и работници, и лекари, и учители – за достойно заплащане на труда, за здравословни условия на труд, за създаване на работни места. И промяната зависи от всички нас. Нека променим града, страната и света, в който живеем. За да бъде утре животът „по-хубав от песен, по-хубав от пролетен ден”, както написа Вапцаров.
Честит празник, честит 1 май!

В днешния Ден на труда, макар и във време на пандемия, социалистите се отправиха към Паметника на свободата с „1 май”, изписан с цветя. Над центъра на града се понесоха десетки червени балони в чест на Празника на труда и на настъпващия Великден.

Честит 1 май!

Уважаеми русенци,

Днес отбелязваме Международния ден на труда и работническата солидарност. Този ден води началото си от многохилядната стачка на американските работници и профсъюзи на 1 май 1886 година в Чикаго. От тогава са изминали повече от 130 години, но като че ли исканията на онези работници от 19 век отново звучат актуално. Отдавна извоювани права и придобивки за наемния труд по цял свят ерозират под натиска на финансовия капитал, корпоративния интерес и неолибералния модел.

В тези сложни времена Празникът на труда е повод да си спомним силата на солидарността. Да надмогнем заблудите на егоизма. Защото неволите се надмогват с обединени усилия. Защото всеки един от нас носи неповторими таланти и умения, своя уникална мисия и правото на труд е възможност той да я изпълни. Защото трудът не е само прехрана, но и достойнство и бъдеще, за които трябва да се борим с кураж и задружни усилия.

Днес ние, социалистите, се обединяваме в общ призив за повече грижа към хората на наемния труд. Тъжен е фактът, че само за последната година и половина на територията на Русе и областта са регистрирани 163 трудови злополуки, като 11 от тях са смъртни.

Днес ние се обявяваме в подкрепа на реформите, които създават икономически ръст и работни места. Създаването и поддържането на работни места за всички никога не е било по-важно, защото разделението на имащи и нямащи, на бедни и богати става все по-драматично:

  • 48% от българското население е в риск от бедност и социално изключване;
  • 27% от наетите са “ниско платени работници” и основен източник за попълване на контингента на “работещите бедни”;
  • 25% от младите хора, които са завършили образованието си се борят да намерят достоен труд;
  • 2/3 от нашите майки и бащи мизерстват с пенсии около и под официалната линия на бедност.

Днес ние апелираме в защита на сигурните доходи, солидарността и социалната справедливост. За БСП от първостепенна важност са социалните и икономическите мерки, които парламентът трябва да приеме, за да бъдат подпомогнати икономиката и трудовите хора на България. Наша основна грижа в този момент са доходите – помощ за безработни, за младите семейства, за възрастните хора, както и икономическите мерки, които да гарантират стабилност и растеж на българската икономика. Настояваме в програмата на парламента приоритетно да бъдат включени три основни законопроекта:

  • Законът за местните данъци и такси, където отпадат таксите за детските градини и ясли;
  • Кодекс за социално осигуряване – преизчисляване на пенсиите;
  • Законът за семейните помощи, където предвиждаме помощ за родители, които са се осигурявали през последните две години, помощ за второ и трето дете не по-малко от 6 500 лева.

В навечерието на празника – символ на трудовата солидарност и борбата за справедливост на трудовите хора, заявяваме категорично, че ще се борим за социална пазарна икономика и за утвърждаване в българската реалност на ценностите свобода, солидарност, справедливост и достоен труд.

Уважаеми русенци,

Днес страната ни е изправена пред редица предизвикателства. Те са изпитания и за нас, хората на труда, и за предприятията и техните собственици, изпитания са и за властите в държавата. В навечерието на този знаков празник призоваваме всички трудещи се, техните работодатели, парламент и правителство – нека с обединени усилия и споделена отговорност да намерим верните решения – през диалог, експертност и аргументи. За да я има България! За да живеем и работим тук ние, децата ни и идните поколения!

Честит празник на труда и солидарността!

Честит Първи май, скъпи съграждани!

Русенските социалисти

За 1 май 1898 г в Русе и не само за него

Живодар Душков ни разказва за началото на честванията на 1 май в нашия град.

За първото организирано честване на Първи май в Русе са запазени няколко спомена. Тук ще приведа откъси от два – на Д. Бекчиев и Б. Иванов, като в средни скоби поставям необходими пояснения – за съкратен абзац, за нужно уточняване и пр.

Д. БЕКЧИЕВ:

„Вечерта срещу празника в партийния клуб се състоя първомайско събрание. Властите тогава не разрешаваха никакви демонстрации из улиците на града. Събранието реши празненството да стане извън чертите на града. На 1 май всички празнуващи, с червени лентички на реверите си, се събрахме пред клуба.

[…]

След като се говори за значението на Първи май (доколкото си спомням говори Ст. Иванчев) имаше декламации и веселие, което продължи докъм 13 ч.“

и

Борис ИВАНОВ:

„Пред клуба на работническото дружество [„Съгласие“] се събраха 60-70 души – група внушителна за онова време. Образувана бе колона от манифестанти. Червеното знаме бе изнесено отпред. То волно се развяваше от пролетния ветрец. С песни манифестантите потеглиха към площада пред градоначалството. Оттам те се насочиха по сегашната улица „Толбухин“ [дн. „Николаевска“]. Радостни, щастливи пееха всички. Любопитни граждани се спираха по улицата. Когато наближихме завоя на улицата, насреща ни изскочиха двама стражари. Буржоазните управници ги бяха изпратили да разпръснат манифестантите. С шашки в ръце те се нахвърлиха на челната група, която за момент се поспря, задните редици обаче напираха. Полицаите започнаха да отстъпват

[…].

[В спомена следват подробности: идват конни стражари, които успяват да разпръснат манифестиращите. Не дълго след това работниците се събират отново около т. нар. Ломска баня и разбират, че червеното им знаме го няма. След малко обаче установяват: младеж с име Стоян го бил увил около кръста си, така че намират бързо подходящ прът, за да го развеят отново].

Със знамето отпред потеглихме надолу към квартал Сарая. Колоната мина покрай Флотата и спря при двете фабрики край р. Лом, мястото, където сега се намира кожарската фабрика „Девети септември“. Тук трябваше да се състои събрание на открито.

В тия фабрики условията за работа бяха непоносимо тежки. В бояджийската фабрика на русенските капиталисти Стоилов и Попов например се работеше 15, 16 и повече [часове]. Нехигиеничните условия в помещенията и отровните изпарения от боите причиняваха масови заболявания сред работниците.

[…]

Последователно говориха няколко оратори. В речите си те запознаха присъстващите със значението на Първи май – Празника на международната пролетарска солидарност. Изтъкнато бе, че работниците трябва да се организират, задружно да се борят против капиталистическата експлоатация“.

Обръщам внимание, че публикациите са от края на 50-те години (в. „Дунавска правда“ – 30 апр. 1957 и 29 апр. 1960), т.е. напълно е възможно и дори е разбираемо да липсват някои подробности, да има пропуски в паметта, та дори (заради еднотипността им) проявите да се смесват, т.е. към 1898 година да се „прехвърлят“ празнувания от следващи години. Общото в спомените им е, че определено разстояние от уличната мрежа на Русе е минато от манифестиращите работници и че самото отбелязване на Деня на труда е станало в покрайнините на града. Разликата в текстовете обаче е съществена: Д. Бекчиев пише, че манифестиращите се насочват към Владиковата бахча (дн. Парк на младежта), а Б. Иванов – към противоположния край на Русе – долината на река Русенски Лом.

Предпочитанията ми са към написаното от втория мемоарист, който през 1898 г. е 15-годишен, т.е. юноша, възприемащ с любопитство станалото около него. Вярно е, че в спомена му няма конкретика (единственото име е на Стоян – младежът, който запазил червеното знаме на манифестантите).

В никакъв случай не трябва да се пренебрегват факти, предшестващи събитието.

Първият от тях е, че на 1 март 1896 г. е създадена организацията на русенските социалисти, така че вече прояви със социалистически окраска не се оценяват като индивидуални действия (имам предвид публикуваните телеграми по повод Първи май).

Вторият факт е, че Русе чува за първи път словосъчетанието „Първи май“ през 1897 година, когато в хотел „Централ“ (на мястото му е построена Новата поща) се провежда първомайска вечеринка. Б.Блъсков, Д. Ганчев, Д. Георгиев, Д. Димитров, Е. Димитрова, Тр. Кънчев, Ст. Сапунджиев, П. Стрелковски, Ив. Троенски, Т. Тъпанков и др. социалисти (и техни другари) изслушват сказка, посветена на международния ден на труда.

Вече споменах, че за първата първомайска манифестация съществуват само спомени, а към тях професионалните историци пристъпваме резервирано. Това е така, защото няма документална база за сравнение. Впрочем понякога и историци – при това чрез документи!!! – утвърждават неверни факти. На страниците на „Дунавска правда“ (ДП) на няколко пъти се „тълкуват“ по превратен начин протоколът на Настоятелството на русенските български училища от 24 май 1887 г. За какво става дума? Учителката Петрана Ханджиева, въпреки заповедта на учителския съвет в Девическата гимназия, извежда своите ученички на „майовка“ в местността Саръ баир в близост до лобното място на офицерите-русофили. Подведени от термина „майовка“, използван за първомайските чествания в последните десетилетия на 19. век, С. Пантелеев (ДП, 2 май 1962), Георги Неделчев (ДП, 30 апр. 1966), Д. Колабашев (ДП, 1 май 1970 и 1 май 1981) и др. утвърждават, че първото отбелязване на Първи май в Русе е… през 1887 година. Ако намерим обяснение в това, че не е проявена елементарна съобразителност и липсва обвързаност на фактите в хронологичен порядък, ще сгрешим. Д. Колабашев „черно на бяло“ пише (1981): „с две години изпреварва решението на конгреса“, визирайки не нещо друго, а именно Учредителния конгрес на Втория интернационал. Дори в русенската „майовка“ да са участвали работници (все пак 1 май е свързва с исканията на чикагските работници за нормални условия на труд!), пак няма как да празнуват нещо, което го няма…

Най-вероятно терминът „майовка“ е бил изпълнен с друго съдържание – излет, което се обвързва и със стореното от учителката: извела е ученичките си сред природата. Наказанието на учителката Ханджиева по-скоро е заради пренебрегнатата заповед (1.); уморителния преход („надалеч от града на около 1 ½ часа“) (2.) и включването на политически елемент (завела ученичките „на гробовете на застреляните“) (3.).

През 1973 година Петър Великовски „дърпа“ първото честване на Първи май с десетина години по-рано: „Доколкото ни е известно, съобщението в сп. „Училище“ дава първите сведения за най-ранно честване на 1 май в нашата страна още когато тя е била под жестокото политическо и икономическо османско робство“ (ДП, 30 апр. 1973). Авторът цитира и текста в списанието, където има редове не за борба за 8-часов работен ден и за сносни условия на труд, а за това, че на 1 май 1872 г. в Русчук „много замаяни глави са напуснали работата – и жени, и мъже потътрали на разход“. Поне за мен това не е нищо друго, освен споменатата „майовка“- излет, разходка, отдих и пр. сред природата…

От честването през 1898 г. е запазена и фотография, но и тук има куп неизвестности – кой, в какъв точно момент, на кое място е направил снимката…

Всичко това написах като размисли в навечерието на празника Първи май – не с някаква скрита цел, а заради съществуващия факт: първото организирано честване на Първи май в Русе става през 1898 година!

Живодар Душков

Крум Зарков и Пламен Рашев

Крум Зарков: „Русе трябва да има специална роля в бъдещото развитие на България, защото е естествен духовен, културен и икономически център на страната.“

Крум Зарков е роден през 1982 г. в София. Завършил е Университет Париж 1 „Пантеон-Сорбона“, специалност Международно публично право и право на международните организации. Работил е в Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество и в Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред в 41-вото и 42-рото Народно събрание. Народен представител от „БСП за България“ в 44-тото НС и зам.-председател на парламентарната група. Член е на ИБ на БСП. Владее френски и английски език. 

Пламен Рашев: „Необходимо ни е повече доверие в институциите, повече демокрация. Промяна на икономическите отношения, за да имат повече хора възможност да проявяват инициативата си.“

Пламен Рашев е роден през 1955 г в град Русе. Магистър по Атоматизация на производството (ТУ-София) и Икономика и управление (СА „Д.А.Ценов“, гр.Свищов). Председател на общинския и областен съвет на БСП Русе. Заместник-председател на Общински съвет Русе.