Един от най-големите проблеми, с последствия от това и до днес, е липсата на достатъчно народни представители – юристи, в последното редовно 44-то Народно събрание. Именно поради това, между 2017 – 2021 г. депутатите бяха изправени пред редица изпитания, защото спецификата на законодателната власт изисква познаване на закона. За последните 5 години сме свидетели на непрекъсната промяна на текстовете на законите „на парче“. Прекалено често се въвеждат, променят, изменят, допълват или отменят разпоредби само частично. И съвсем естествено това води след себе си куп различни тълкувания, липса на ефективното им прилагане и зачерква възможността от изграждане на дългосрочен хоризонт за развитие на вътрешна и външна политика на България.  

„Станахме свидетели на неприложимо законодателство. Сложно и объркано, от което следваха множество тълкувания и невъзможност от ефективно прилагане. Когато един закон не е въведен, изменен или допълнен достатъчно компетентно, се създават също и множество предпоставки за корупционни практики. В този смисъл моята цел е насочена към по-ясно, по-обстойно и по-далновидно взаимодействие на Народното събрание със законовата рамка на Република България. Необходим е диалог с представители на гражданското общество и най-вече приемане и дискутиране на техните мотиви и препоръки. Законите следва да бъдат на достъпен език и съобразени с информираното мнение на гражданското общество. Време е да работим заедно за нашия дългосрочен успех като нация.“, коментира доц. Кремена Раянова, кандидат за народен представител от листата на Коалиция „БСП за България“ и Декан на Юридическия факултет в Русенски университет „Ангел Кънчев“. 

Доц. Раянова е сред новите лица в листата на БСП в крайдунавския град. Доказан професионалист в академичните среди на Русе, тя активно се фокусира върху утвърждаване на законността и справедливостта в сферата на държавното управление. 

В тази насока Коалиция „БСП за България“ работи целенасочено за предприемане на конкретни действия, с които да се подобри средата и условията на живот в страната. Платформата й включва програма за първите 100 дни от управлението, съставена от два вида мерки за справяне с проблемите, стоящи пред обществото и институциите. Краткосрочните мерки, сред които са такива свързани с енергетиката, подкрепа за българския бизнес, помощ в посока социалните неравенства и справяне с последствията от COVID-19 пандемията, целят бърз ефект и подобряване на социалните услуги и качествено изменение и работа върху законите на страната. Средносрочните и дългосрочни мерки, с фокус върху създаване на нов модел на здравеопазване, енергетика, промени в образованието, подобряване на бизнес климата и други, са част от Визията на БСП за структурни реформи и модернизиране облика на страната.

Русе е първият европейски град в България. Ако говорим за култура, след освобождението тя започва именно от Русе. Идеята за създаване на ДОХОДНОТО ЗДАНИЕ би трябвало да е основа за развитието на културата в България. А, именно театрите да имат доходи от представленията и събитията, които се случват на тяхната територия. Тази идея е част от културната програма на БСП: реална, законова възможност приходите от творческите изяви на културните институции да остават за тях.

Един от основните проблеми, в областта на културата, който трябва да бъде решен е субсидирането от Държавата. То трябва да бъде равно с това, което отива за столичните театри.
Задължителни и спешни промени са необходими в закона за меценатството, като бъдат въведени реални данъчни облекчения за компаниите, които желаят да спонсорират културата. Този процес трябва да минава директно през Министерството на финансите, а не да се затлачва през тежката администрация на Министерството на културата. 

Русе винаги е бил културна столица на България. И това трябва да се развива, а не с години да не може да се ремонтират сградите на операта и на театъра. Като и двете са от национално културно историческо значение. На държавно ниво трябва да се промени методиката на бюджетирането на културните институции. Делегираните бюджети доведоха и трайно настаниха чалгата, халтурата в театъра, както и неграмотността в образованието. Нещата са много свързани. А в Русе са свързани и с пътната инфраструктура. При огромните възможности на един град от международно значение, да няма мобилност по суша, въздух и вода е немислимо. За съжаление, това е един от големите проблеми изобщо на Русе. Но това е и огромен проблем за културата в Русе. Един актьор, за да изиграе едно представление в София и да се върне в Русе ще изгуби от своите доходи, вместо да спечели. Да не говорим за пътувания на цели спектакли, били те в театъра, операта или концертни. В днешни времена, културата да няма мобилност е нещо немислимо. 

Имам и моя лична идея, която беше в алтернативния бюджет на БСП в 44-тото Народно Събрание: 15 милиона за половин работна заплата на артисти и режисьори, които да водят театрални състави към гимназиите. За щастие в Русе има многогодишна практика в това отношение и именно вярата и желанието на младите да се занимават с изкуство ме карат и аз да вярвам, че е възможно. Русе е и е възможно да бъде културна столица на България.