Лесното свърши. Политиците трябва да са наясно с това. Ако някой от тях си е мислил, че е спечелил изборите/попаднал в парламента и отсега нататък ще върви по килим от рози, да забрави.

За никой няма да е лесно.

ГЕРБ спечели и трябва да си носи кръста на управлението. Не може да предизвикаш предсрочни парламентарни избори, да ги спечелиш и после (например) да хвърлиш кърпата и със сърдит вид да застанеш в ъгъла, защото не ти била комфортна компанията. Нямало достатъчно достойно съмишленици, с които да понесеш въпросния кръст.

БСП взе два пъти повече гласове от предишните парламентарни избори, създаде впечатлението, че се е възродила, но сега идва истински трудното – да го изпълни със съдържание.

Как да стане това?

Пред БСП има два пътя и не е сигурно, че в края им сияят слънца. Ситуацията наподобява тази от началото на 90-те години, когато пред реформиращата се БКП също имаше две възможности – на демократичния социализъм и на социалдемокрацията, олицетворявани от Александър Лилов и Андрей Луканов.

Сега едната възможност пред левицата е голяма коалиция с ГЕРБ.

ГЕРБ може да се изкуши от възможността да раздели отговорността за управлението с БСП. И да изкуши с това изгладнелите в опозиция кадри на левицата. Още повече, че днес, за разлика от есента на 2014 г., червените имат самочувствието да участват в такава коалиция като равноправен партньор. През октомври 2014 г. Михаил Миков, като му навираха в очите примера на германските социалдемократи, отговаряше: „Какво гросе?! Нямаме мандати за гросе!“

Днес не е така. Днес лидерът на партията Корнелия Нинова може да обобщи: „Най-добрият резултат на парламентарни избори от 2009 г. Тогава имаме 17%, 2013 – 13%, сега имаме 27, 2%. Въпреки загубите на изборите, това е голям успех за БСП. Удвоихме депутатите от предишния парламент!“

Трябва ли тогава червените да тръгнат по пътя на голямата коалиция? Още повече, че и съпредседателят на Обединените патриоти Валери Симеонов призовава партийните лидери да преглътнат егото си и да си стиснат ръцете в името на страната.

Отговорът на Нинова с дата 28 март е „Не“. Може би, защото тя чувства, че прегръдката с ГЕРБ в едно управление ще задуши столетницата.

От една страна, в една голяма коалиция ще се реализират амбициите на цяло поколение кадри на партията, родени от средата на 50-те почти до средата на 70-те години на ХХ век. За тях този мандат е последен шанс да се докоснат до изпълнителната власт. Те са гръбнакът на партията. Без неуморната им работа по време на всяка една кампания, но най-вече на последната, тя едва ли би постигнала този резултат. Много от тези хора (особено след заклинанията на Нинова – Никаква голяма коалиция) сега се чувстват така, сякаш под носа им с трясък се е захлопнала врата. И те са останали отвън.

Не, не всички от тях са се гледали сутрин в огледалото и са виждали как се кълнат пред Народното събрание като министри. И областни управители едва ли са се засилили до един да стават.

Тъжната истина е, че работните места, разглеждани като добри, в цялата страна не са толкова много. И много от червените активисти са гледали на усилията си в кампанията точно като начин да се докажат, за да заемат после едно от тези работни места – в парламента, в министерствата, в агенциите, в областните администрации, в различните комисии и комитети, назначавани с решение на Народното събрание или Министерския съвет.

Корнелия Нинова, отказвайки да влезе в голяма коалиция с ГЕРБ, трябва да им обясни каква перспектива им предлага. Какви са „житата“, които ще блеснат пред тях. Иначе, за какво да работят? Парламентарната група, макар два пъти по-голяма от предишния път, прави всичко на всичко 80 работни места.

Самата Нинова на пленума в петък трябва ясно да разтълкува защо е против голяма коалиция с ГЕРБ извън обясненията – „Защото аз така говорех по време на кампанията“. Трябва да доразвие мисълта, която сама поде – имаме принципни различия, а в политиката трябва да има почтеност.

Идеята за голяма коалиция има и втори вариант. Ако правителството е програмно, експертно, а БСП и ГЕРБ само дават подкрепата си.

Нинова вече каза – „Такъв вариант не сме обсъждали!“ Съпротивата й срещу подобен кабинет е разбираема. Тогава не се знае кой управлява, кой излъчва министрите и кой носи отговорността за действията и политиката им. Най-новата българска история сочи, че на гърба на БСП лесно се прехвърлят всякакви вини.

Примерът със служебния кабинет е пред очите на всички. От едната страна са разгневените червени активисти, недоволстващи, че „НДСВ се урежда на гърба на нашата победа“, а от друга – думите на Бойко Борисов, че служебното правителство е правителство на БСП.

На кого ще повярва непредубеденият зрител?

Много лесно думичката „задкулисие“ ще започне да ехти като заклеймяване от различни страни. Традиционната десница ще види в ситуацията шанс да се въздигне от пепелта. И кой би я винил за това? Работата на всеки политик е в това – да се възползва от грешките, които му предоставя опонентът.

Изводът за това къде ще свърши първият път е ясен. С голяма вероятност – на бунището на историята.

Има и един друг аргумент в подкрепа на тази теза. БСП едва ли би постигнала такъв резултат в неделя, ако коалицията „АБВ – Движение 21“ се бе представила по-добре. А тя не се представи по-добре, защото нямаше време да се разгърне, но и защото левият избирател даде шанс на курса към промени, който започна Нинова. Но той веднага ще потърси алтернатива, ако „нашите“ отново бъдат изобличавани от вси страни като „крадци“.

Вторият път пред БСП е доста по-дълъг.

В партията е започнал процес на смяна на поколенията. Но как се реализира той сега? Младите в горната част на „пирамидата БСП“ са много – много повече, отколкото в основата й. На кадрите от предизборната кампания белите коси в салоните доминираха. Те не излъчват сила, а който не излъчва сила, не привлича нови симпатизанти. Това бавно влече партията надолу.

Кампанията остави и още едно впечатление – че социалистите нямат подготвени за управлението кадри. Старите лица направиха крачка назад, но кой дойде на тяхно място? Корнелия Нинова като председател на партията трябва да започне да я гради наново. Отдолу нагоре. С млади, идейно мотивирани хора.

Ако БСП не изгради такъв отбор, дори и да завладее държавната крепост с атака, няма да може да я удържи. Ще се срути под първата тежест.

Цялото това партийно строителство трябва да се разгръща на фона на проблемите в страната, които не стихват, сложната геополитическа ситуация и демографската криза, която продължава да я обезкървява.

Не е лесно. Но Нинова има и хъса, и енергията, и подкрепата да го направи. И още нещо – има историческия шанс наистина да обнови БСП. Просто й трябва време.

Източник:

http://epicenter.bg/article/Pred-BSP-ima-dva-patya–golyama-koalitsiya-i-smart-ili-bavno-izgrazhdane-nanovo/124049/11/33

„По-вероятно ми се вижда да има избори, отколкото да съставят правителство. Изключително трудно ще бъде… С просто око се вижда, че трябва ГЕРБ да се разберат с патриотите. Не виждам други варианти след отказа на Корнелия Нинова дори да преговаря за широка коалиция. Разумно е патриотите и ГЕРБ да съставят правителство, но има поне три въпроса, за които не виждам как ще се разберат. Има много сериозни мирогледни и политически разлики.

 Първият въпрос е за изборната система. Борисов отчетливо мина от страната на Слави Трифонов, декларира, че ще я сменя в полза на мажоритарна система. Патриотите да се съгласят с това е все едно аз да се съглася с Вас да направим сделка, при която аз да скоча през прозореца от десетия етаж. Това е смъртта им. Те просто няма да имат нито един депутат в обозримо бъдеще. Те не могат да се съгласят на това.

Вторият въпрос е още по-труден, тъй като е свързан с Турция. Борисов води мека политика към Турция, старае се да изглажда противоречията, старае се да се размине конфликтът между Турция и Европа, при който България играе ролята на посредник. Ходи при Ердоган, представлява го при преговорите за визите.

Патриотите при никакви обстоятелства не могат да приемат софт политика към Турция. Гледах интервю с Валери Симеонов, при което го питат как му се виждат онези грозни сцени на границата, а той отговаря: „Как ще са грозни сцени?! Това е най-хубавото нещо, което съм виждал в последните години. Аз изпитвам гордост”. Това е хард политика.

 Третият въпрос, който е много труден, е за пенсиите. Патриотите казаха, че искат минималната пенсия да бъде 300 лв. Това беше цял месец пропаганда. Но, хайде, тук е по-вероятно да се разберат.

Последният въпрос е външнополитически. Той се състои в това, че Европейската народна партия не допуска, не понася съюз с патриотични сили, с националисти.“

Цялата публикация тук:

http://epicenter.bg/article/Andrey-Raychev–Nie-sme-parvata-natsiya–koyato-shte-zagine-ot-glupost/124032/11/33

С голяма кошница ли тръгна към предсрочните парламентарни избори БСП, окрилена от победата на президентските избори? Корнелия Нинова изтърва ли изкована победа? Или просто това е таванът на социалистическата партия (под един милион) и повече трудно би могла да вземе, каквото и да направи?

Какво донесоха новите лица на БСП?

Това са въпросите, на които трябва да си отговорят на „Позитано“ 20.

На първи прочит всичко е ясно – социалистите загубиха, защото си повярваха прекалено много и започнаха да правят грешки. Разбра се и друго – БСП трудно навлиза в центъра, но пък с лекота губи завоюваните с мъка симпатии на центристите. А без центристите е невъзможна национална победа.

Една реплика „демокрацията ни отне много“, бе достатъчна, за да повярват тези хора, че бесът на комунистическия сатана не е изгонен от БСП. И его го, показа си рогата. Това впечатление допълнително бе затвърдено от антиевропейската реторика и проруските позиции, влизащи в остра конфронтация с официалното становище на Брюксел. Острите думи на Корнелия Нинова към европейски политици като Жан-Клод Юнкер и Антонио Лопес не привлякоха гласовете на тези, които искат България да води независима, суверенна политика, но затова пък отблъснаха мнозина, защото създадоха впечатлението, че се готви смяна на проевропейския курс на страната. Десните партии не пропуснаха шанса си и доразвиха това впечатление. Така БСП бе отблъсната от центъра. Защото проблемът на БСП като посткомунистическа партия е, че решителна маса от хора – в по-голямата си част от активното поколение, от хората с по-високо образование, изначално не ѝ вярват, че след като е строила комунизма, сега може да построи и капитализма. Това е упорита тенденция, върху която не оказват влияние факти като това, че премиер от БСП (Жан Виденов) подаде молбата за членство на България в ЕС, а друг премиер от БСП (Сергей Станишев) вкара страната в ЕС. Че България стана част не само от ЕС, но и от НАТО при президент, също от БСП – Георги Първанов. Че лидер на европейската левица е не друг, а бивш председател на БСП – Станишев.

Приказките за повишаване на данъците и преизчисляване на пенсиите не привлякоха пенсионерите и хората с ниски доходи. Защото те или и така си гласуват за БСП, или търсят по-радикални играчи на политическия терен.

И все пак. Социалистите спечелиха с 1,85 пъти повече гласове отколкото на предишните парламентарни избори през 2014 г. ( 937 269 гласа сега срещу 505 527 през 2014 г.)

В 11 области на страната резултатът е по-добър от този среден показател.

Най-голям е прирастът на червените в Перник, в Хасково (където водеше Елена Йончева) и вМонтана.

Най-малък е  в Ямбол, Кюстендил и Видин.

В Благоевград и Пловдив – град, където водачи бяха също нови лица (Тома Томов и проф. Иво Христов), прирастът е 1,88 и 2,07.

В Русе, където водач бе Крум Зарков, също ново лице, червените печелят 2,13 пъти повече гласове от миналите парламентарни избори.

Но в Бургас и Варна, където състоянието на структурите, меко казано, не е цветущо, червените взимат два пъти повече гласове.

Какъв е изводът тогава? Какъв е приносът за доброто представяне на новите лица, щом като и без тях гласовете може да се удвоят? В Стара Загора, Габрово и Смолян, например, водят „стари лица“ (Драгомир Стойнев, Кирил Добрев и Дора Янкова), но резултатите са 1,7 пъти по-добри, отколкото през 2014 г.

Просто приносът на новите лица е в друго.

Новите лица върнаха старите избиратели.

А почти масовият коефициент около 1,7 означава, че представянето на БСП е равномерно навсякъде, без пикове и резки спадове. Че подемът е повсеместен. Представянето в Ямбол, Кюстендил и Видин само на пръв поглед е слабо, защото тези области са си „червени“. А освен това и обезлюдяват, откъде да дойдат още гласове?

Ръстът в Перник и Монтана също е лесно обясним – АБВ.

Партията на Георги Първанов този път се представи слабо, червените върнаха позиции и там, където обикновено се гласува в червено и разочарованието от БСП се бе изляло в разцепление в партийните организации.

Кампанията на Корнелия Нинова приличаше на кавалерийска атака – вихрена, енергична, искаща да отвее всичко по пътя си. Нинова и новите лица, които привлече – Елена Йончева, Тома Томов, Славчо Велков, Иво Христов водеха тази атака. Те върнаха интереса на левия избирател, който унило бе решил, че „от нашите нищо не става“ и или не гласуваше, или се оглеждаше за алтернативи.

Социолозите са прави, когато казват, че двуполюсният модел се е върнал. Оттук насетне битката ще бъде за центристките гласове. Тя не е лесна, не прилича на спринт, а на изтощително маратонско бягане. И по-важно е не толкова да се извоюва победата, а да се задържи след това.

Сега на ГЕРБ хич няма да му е лесно да състави правителство.

А как би управлявала БСП в коалиция с Обединените патриоти? Особено след думите по адрес на шефа на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер по време на кампанията. Спирането на еврофондовете е в ръцете на брюкселската администрация, а тя се ръководи от Юнкер. Един негативен полъх от страна на Брюксел би имал ефекта на ураган върху кабинет, ръководен от БСП.

Така че, БСП би могла да победи на парламентарни избори, ако се утвърди като незаменим и незаобиколим полюс в българската политика. Не просто да консолидира левите гласове, а да завладее трайно центристки вот. А затова трябва да продължи обновлението. И да внимава с приказките. За да не изтърве спечелена победа.

Цялата публикация тук:

http://epicenter.bg/article/Novite-litsa-varnaha-starite-izbirateli-na-BSP/123940/11/33

„Има една дума, която бележи в най-голяма степен живота ни – несправедливост. Има друга дума, която най-често чуваме и тя е „промяна“. Промяната започна по света. Народите поискаха справедливост и се обявиха срещу тези, които притежават 97% от богатствата в света.“

С тези думи започна доклада си пред 49-ия конгрес на БСП лидерът на партията Корнелия Нинова, който бе поднесен за първи път със слайдове на огромни екрани над трибуната.

„Народите въстанаха срещу статуквото, поискаха нови водачи. И тези водачи да им върнат достойството“, продължи Нинова. Тя изтъкна, че „БСП сложи началото на такава промяна с избора на Румен Радев и Илияна Йотова за президент и вицепрезидент на България.“

„Вие направихте възможна тази победа. Поклон за мъдростта ви, за труда ви, каза тя“, а залата избухна в аплодисменти.

Нека убедим останалите, че ние сме промяната, че тя започна и заедно можем да я доведем докрай, обърна се към делегатите на форума председателят на социалистическата партия.

Нинова продължи доклада си с думите: живеем в две България – виртуална и реална.

В същото време на таблото зад нея се прожектираха в две графи – илюзиите и фактите.

Илюзиите на ГЕРБ, изтъкна Нинова.

41% от българите живеят в риск от бедност. Най-богатите имат седем пъти по-високи доходи от останалите, посочи още Нинова.

Втори сме по смъртност в света, най-големият отрицателен естествен прираст, продължи да изрежда фактите от живота на българите Корнелия Нинова. Тя отбеляза, че въпреки обещанията, визите за САЩ и Канада не са паднали. Припомни, че правителството е подкрепило многократно санкциите срещу Русия.

Две Българии, два свята – а между тях – пропаст, бе изводът доклада на Корнелия Нинова.

Мафията, корупцията, сгрешеният модел на прехода си имат своята паралелна държава. Докъде стига паралелната държава? Плащане от джоба си – над 2 млрд. лв. годишно за здраве, над 1.5 – за образование, над 3 млрд. за монополи и картели, 1 млрд. подкупи, 2 млрд. щети от нагласени поръчки. 10 млрд. за паралелна държава. 400 лв. на семейство.

Ние ще закрием тази паралелна държава“, заяви Нинова преди да представи предизборната платформа.

Според ГЕРБ корупция няма, според „Прозрачност без граници“ ние сме на първо място по корупция. Нашите опоненти казват, че българинът обичал да пътува, видял се с пари и вижте какво става – магистралите отесняват.

В риск от бедност и социално изключване обаче живеят 41% от българите„, изброи разликите в двете Българии Нинова. Тя каза още, че ГЕРБ сега са се сетили за образованието, а по последен доклад България е първа по неграмотност в ЕС.

„България е с най-лоши показатели по отношение на здравето, втори сме по смъртност в света. 112 хил. души умират всяка година, новородените са 62 хил. – най-малкият естествен приръст“, каза още Нинова.

Избори, че ГЕРБ сами са спирали процедури по еврофондове и обяви още, че външният дълг е станал 13.761 млрд. евро.

„Правителството реши бежанците да се заселват тук, народът иска отпадане на санкциите срещу Русия. Тук ще замълча, защото пред величието на Шипка можем само да замълчим„, каза още Нинова, а в залата се чуха бурни ръкопляскания.

„Две Българии, а между тях пропаст. Народът е изправен за избор, да определи водачите си. Той ще реши мъдро, но и ние трябва да решаваме мъдро. Ще променим ли себе си, за да променим в България, или ще си заравяме главата в пясъка, докато бурята отмине? Защото този път бурята няма да отмине“, каза още Нинова.

БСП иска да посочи различния път – „8 млн. българи и нито един беден“ е цел, която може да обедини всички политици. Нинова разкритикува опонентите, които дори я осмивали за това, за едно мандат не можем да станем 8 млн. население.

„Хора, които мислят с хоризонт от 4 години, не могат да бъдат водачи на народа. Те могат да бъдат политици, но не дават хоризонт“, каза Нинова.

„Има много партии днес, в предизборна кампания сме, ще има много предложения, народът ще избира. Ние предлагаме национален план за България, нашият опонент предлага „Доктрината ГЕРБ“ – от едната страна България, от другата една партия и един човек.

Нашата цел е „Хоризонт за България, тяхната – 1 млн. гласове на изборите. Народ или гласове? Хората да изберат“, каза още Нинова.

И обяви, че изборът на БСП е правила, възмездие, сигурност и справедливост; България да е суверенна държава, в която правителствата не предават националния интерес; силният и смелият да бъдат опора на уплашения и бедния.

„Ние трябва да решим – ще бъдем ли ние тези водачи, ще променим ли себе си или ще бъдем част от политическа класа, която си заравя главата в пясъка и очаква бурята да премине. Тя няма да премине“, каза още тя. Председателят на партията изтъкна основните идеи в своята организационна реформа.

„Да ограничим председателя в два мандата – за да не се поблазни да ползва тази партия като своя.

Да отворим път за нови лица с разбирането, че народът поиска и тази промяна“, изложи тя.

Източник: http://epicenter.bg/article/Korneliya-Ninova-/119759/2/0

Декларация на ПГ на БСП ЛЯВА БЪЛГАРИЯ

Последен ден на 43-то Народно събрание. Работата му ще получи своята оценка. Управляващото мнозинство и правителството на Бойко Борисов отчитат успех, реформи и видими резултати. Ние от БСП ЛЯВА БЪЛГАРИЯ го определяме като провал, две загубени години, които върнаха България назад. Ние ще останем непримирими в своите позиции. Ето защо най-важна е оценката на хората, които ни изпратиха тук с очакване на свършим работа за тях. Да работим така, че те да живеят по-добре и тази оценка е унизително ниска за институцията парламент. Стигнахме до 7 % подкрепа от българския народ за институцията парламент.  Само 7% от хората харесват това което сме свършили тук.

Уважаеми народни представители,

Миналата седмица се случи нещо, което събира в една минута всичко и казва всичко за нашата работа и оценката, която получаваме от народа, за статуквото и неговото отрицание- една реплика от президента Радев: „Остава ви една седмица”. Тази реплика получи възторжена подкрепа от множество българи. От другата страна- реакция на представители на управляващото мнозинство, че са обидени и че са унизени.  Това показва високомерие, агресия и съпротива срещу промяната, която народът поиска и си взе. Колегите от управляващото мнозинство продължават да показват неразбиране на това, което народът ни каза- агресия и съпротива  на промяната. Затова сме на 7%.

Защо стигнахте до тук. Какво имаше и какво нямаше в 43-то Народно събрание. Имаше безпринципни политически съюзи, създадени за власт и лични облаги. Имаше реформи, в центъра на които бяха парите, а не човекът. В пенсионната реформа целта беше да няма дефицит в НОИ, а не да се увеличат пенсиите на хората.

Имаше и много работа, разбира се. Статистиката ще отчете десетки приети закони, решения и декларации, но нямаше едно – нямаше справедливост. Не е справедливо заради кражбите в здравеопазването да наказваш хората, като ги слагаш в списък на чакащи и им взимаш отпечатъци. Не е справедливо заради богатството на собственици на частни училища да наказваш децата в държавните, като им намаляваш парите за държавно образование. Не е справедливо заради влияние в съдената система да разделяш Висшият съдебен съвет на две, а мафията и политическата корупция да се вихрят навсякъде. Не е справедливо заради нашия уют, на народните представители, да се возим в лъскави коли, да харчим пари за това, а да няма пари за децата с увреждания.

Не е справедливо да си мислите, че картата на народен представител е индулгенция за нарушения и престъпления. Богатството и бездушието на политическата класа се изправи срещу бедността на народа си и беше наказано.

Липсваше и друго – достойнството. Управляващото мнозинство, правителството на Бойко Борисов лиши българския народ от национално самочувствие и достойнство. Предаде България и българския национален интерес. Това е всичко, случило се в ООН. Това е позицията ви по отношение на бежанците. Това е позицията ви по отношение на Русия. Това не е интересът на народа и не сте изпратени тук за да постъпвате по този начин. Съвсем основателно народът поиска промяна.

В целия свят народите поискаха промяна и си я взеха. Всеки я разбира различно, но ако можем да я обобщим с две думи, в цял свят, това е- национален интерес, а с една- родолюбие. Това е промяната, която потърси светът. Това се случва в САЩ, някои го наричат протекционизъм. Това се случи с БРЕКЗИТ, някои го наричат разпад на ЕС. Това се случи в Унгария, някои го наричат изолационизъм. Това е национален интерес.  Това е отрицание на глобализацията и защита на собствения  народ. Колко време и какво още ви трябва, за да го разберете. Светът се променя и трябва и ние да се променим.

Ние, от БСП ЛЯВА БЪЛГАРИЯ, го разбрахме и сложихме началото на тази промяна с избора на Румен Радев и Илияна Йотова.  Ще доведем тази промяна до край

В 44-то НС ще поставим в центъра на политиката непримирима съпротива срещу кражби, мафия и блага на отбрана класа. Втората централна политика  на БСП ще бъдат доходите, българска индустрия, българско производство, българско земеделие. Никакви обяснения, че това били протекционизъм и противоречи на 155 директиви няма да ни спре да защитим българския интерес.  Средно образование, което дава професия и промяна в Закона за училищното и предучилищното образование, с който съсипахте цялата образователна система.  Здравеопазване, в което, ако си си внасял вноските, ще се лекуваш без да плащаш, а ако си беден и не можеш, държавата ще ти помогне. Млад си и не можеш да си купиш жилище- държавата ще ти помогне като опрости лихви. Предприемчив си и не можеш да стартираш бизнес- държавата ще помогне като те освободи от данък за 2 години. Възрастен си и пенсията ти е ниска- държавата ще я преизчисли. Нелегален имигрант си- ще отиваш там от където си дошъл.

С три думи: ще има  правила, възмездие и справедливост. В 44-то Народно събрание няма да затваряме погледа си до края на мандата му. Гледаме далеч, 20-30 години напред.  Ще бъдем спокойни за България едва тогава,  когато пътувайки по пътищата, не виждаме необработваема  и пустееща земя, когато се разхождаме в парковете и виждаме млади семейства с детски колички, когато ходим по улиците и не виждаме  просещи и бездомни хора, когато учител, книга и читалище бъдат свещени думи в тази държава. И когато на международна среща влиза премиер или държавен глава на нашата държава, става тихо и се казва: „Влиза България”.

За такава България ще работим. 43-то Народно събрание вече е минало. Пожелавам на 44-то сили и воля да постигнем такава България, каквато ние виждаме и за каквато ще работим.

На добър час.

Източник: http://glasove.com/categories/novini/news/ninova-dve-zagubeni-godini-koito-vyrnaha-bylgariya-nazad

Активист на „Патриотичния фронт“ написа гневно отворено писмо до Валери Симеонов. Поводът е поведението на националиста в Народното събрание по време на церемонията по полагане на клетва от новоизбрания президент. В отвореното писмо до медиите, Дамян Митев пише, че с действията си лидерът на НФСБ е предизвикал скандала в пленарна зала. „С това показахте не само ниското ниво на вашата култура, но и неуважение към президента, към гостите в залата, към самото Народно събрание (като водеща институция на тържествения акт) и към мен лично като Ваш избирател“, казва Митев.

 Публикуваме пълния текст на писмото му:

 ОТВОРЕНО ПИСМО

До Валери Симеонов, депутат в 43 НС

 Господин Симеонов,

 По време на словото на новия Президент Вие напуснахте заседателната зала на Народното събрание заедно с група народни представители. Вашето обяснение беше, че той Ви бил обидил с реплика и въобще с доклада си, който според Вас бил скучен, безсъдържателен и пълен с „глупотии”. Обидата била не само към депутатите, но и към институцията Народно събрание, поради това Президентът ви дължал извинение. Нещо повече, вие (да разбирам ли всички патриоти?) сте написали първата двойка на Румен Радев.

 Аз като избирател, който е гласувал за Патриотичния фронт (а значи, че благодарение на моя глас Вие сте станал депутат), държа да изразя моята позиция по Вашата постъпка.

   1.За разлика от вас аз много внимателно слушах словото на Президента Радев и чух в този текст ясно и точно формулирани проблемите на страната ни, както и насоките за тяхното решаване. Знаете ли защо Вие нищо не сте разбрал? Просто защото НЕ СТЕ ИСКАЛ да го чуете! Народът казва: Който има уши ще чуе! Вие явно имахте предварителна настройка „против”. Доказателство за това е фактът, че Вие и групата депутати около Вас още от началото започнахте да шумите, да споделяте на висок глас и да подхвърляте реплики. Продължихте дълго, почти през цялото време! С това показахте не само НИСКОТО НИВО НА ВАШАТА КУЛТУРА, НО И НЕУВАЖЕНИЕ към Президента, към гостите в залата, към самото Народно събрание (като водеща институция на тържествения акт) и към мен лично като Ваш избирател. Вие съзнателно провокирахте, Вие по най-просташки начин предизвикахте репликата: „Имате още една седмица”. Президентът я произнесе тихо и външно спокойно, той просто Ви каза: Знам, че за вас такова поведение в заседателната зала на НС е често явление, но потърпете още малко.

 Ако някой трябва ДА СЕ ИЗВИНИ, това сте Вие! Да се извините на всички присъствали в залата и на мен – Вашия избирател!

    2.В същото време не по-малко важно е да си отговорим на въпроса, защо Вие и част от парламентарната ви група не пожелахте да чуете ГЛАВНИТЕ ВЪПРОСИ ЗА БЪЛГАРИЯ, изразени от друг, при това пряко избран от народа за Президент! И още. Кога и на какво основание станахте главни и единствени патриоти? Какво постигнахте за изминалите две години, че имате самочувствието и високомерието на велики и непогрешими? Този синдром е зарáзен. Той не е отминал и Вас, защото сам себе си определяте като „елит на нацията”(?!). При това явно сте запазил първоначалното си ужасяващо ниско ниво на възпитание и култура (справка: редица Ваши интервюта, в това число интервюто Ви пред Л. Огнянов в „Офанзива” на 21.01.2017 по Канал 3).

Съвсем накратко ще напомня нещо. Преди години един Председател на Народното събрание разказа в залата същността на стихотворението на Хр. Смирненски „Приказка за стълбата”. Целта му беше превантивно да напомни на депутатите, че не трябва да се самазабравят. Но … те бързо забравиха поуката. За тези две години Вие, господин Симеонов, направихте същото!!

 Но да продължим, защото поставените въпроси искат отговор. А той е в направеното (и ненаправеното!) от Вас и групата ви.

    3.Често повтаряте, че изходна теза на парламентарната ви дейност е да не влизате в коалиция за управление, а да подкрепяте тези управляващи, които приемат вашите програмни цели. А когато управляващите (коалиционното мнозинство и правителството) приемат САМО ЧАСТ от вашите идеи? Да смятаме ли, че така вие бягате от отговорност? На практика през тези две години Вие (и вашата парламентарна група) фактически НЕГЛАСНО ПОДДЪРЖАХТЕ ГЕРБ и РС в политиката им на ПЪЛНА ЗАВИСИМОСТ от върхушката на ЕС („Каквото кажат началниците!” – Б.Б.), в БЕЗДЕЙСТВИЕТО им при навлизането и приемането на мигранти, при отказа им на практика (лъжите и усукванията им вече ни омръзнаха) да ловят трафиканти и скитащи из страната ни мигранти. Каква полза от лозунгите ви за неприкосновеност на границите? Указанията на либералите от ЕС се спазваха, независимо от жалките ви опити да бъдете чути. Самочувствието ви на „елит” и „защитници на България” е кухо! Защото натрапваният ни от върхушката на ЕС либерализъм е явление твърде много противоречащо на патриотизма!

   4.Вие лично, господин Симеонов, ЧЕСТО И САМОДОВОЛНО СЕ ХВАЛИТЕ, че сте „прокарали” много решения в Народното събрание. Да ги посочим ли? За геноцида над арменския народ, за усилването на граничната защита с армейски подразделения (което така си и остана недовършено), за „ракията на българите” (по Вашия израз), за оградата по границата. (Относно стойността на съоръжението друг да ви пита, аз само ще кажа, че въпреки Вашите уверения и срокове тя е недовършена и е твърде хилава и „пропусклива”, щом десетки мигранти продължават да влизат). Оставям на Вас да продължите списъка на заслугите, с които се самоизтъквате…

 Не отричам постигнатото. Но то е ТВЪРДЕ МАЛКО за да отговаря на Вашето самочувствие на „велик” депутат, на когото всичко му е позволено. Защото крилатата фраза „По делата им ще ги познаете” (и съдите!) включва и това: какво Вие НЕ НАПРАВИХТЕ!

   5.Вие и парламентарната група на Патриотичния фронт НЕ ИЗПЪЛНИХТЕ най-важното от това, което аз като избирател очаквах от вас. И тук не приемам оправдания и увъртания. Първо ще посоча част от фактите, които може би Ви се иска да отнесете към отговорността на цялото Народно събрание? Или към непълния мандат? Но това, което виждаме и знаем, БОДЕ ОЧИТЕ И ПРЕДИЗВИКВА БОЛКА В СЪРЦЕТО. Не постигнахте никакво практическо решение по борбата с корупцията (Нито проектозакони, нито парламентарни спорове не са оправдание). Приетите поправки в Конституцията са само жалка частичка от това, което трябва да се направи в правосъдната система. Новият закон за образованието също като предишния е неадекватен на действителността. Промените в социалната сфера са добри, но недостатъчни. Нищо рашително не се направи в сферата на здравеопазването. Да продължа ли? По-важен е РЕЗУЛТАТЪТ към днешния ден, а той е че държавата ни е най-бедната в ЕС, смъртността най-голяма, безработицата мори народа и го разпраща в чужбина, демографската криза вече прераства в катастрофа!

 Държа да подчертая това, защото точно тази проблематика Вие и групата напуснала залата не пожелахте да чуете в изказването на Румен Радев. Вашият аргумент „това всички го знаят” сочи още веднъж, че НЕ ИСКАТЕ ДА ПРИЗНАЕТЕ ВИНАТА СИ ЗА СЪСТОЯНИЕТО НА ДЪРЖАВАТА. Но виновните сте вие, депутатите! Защо казвате: „Ние сме парламентарна република!”, а не желаете да носите отговорност за бездействието си, за това че водите България към гибел!…

Аз гласувах за Вас, господин Симеонов! Но вече дълбоко съжалявам за това. Вие ме разочаровахте с високомерието си, с просташкото си поведение, с бездарността на Вашите предложения, с излишното и празнословно патриотарско говорене. Едва ли съзнавате, че Вашето самочувствие и високомерие нямат никакво покритие!

 Вие не сте моят депутат. Аз се срамувам от Вас! Силно се надявам повече патриотизмът да не се олицетворява от такива като Вас, а Вие никога повече да не го представяте в Народното събрание!

 Не забравяйте, че дължите извинение не само на мен, но и на целия български народ!

 Дамян Митев, обикновен български патриот

 Източник:

http://epicenter.bg/article/Patriot-kam-Simeonov-Po-prostashki-nachin-vie-predizvikahte-replikata-na-Radev-Imate-oshte-edna-sedmitsa/118832/2/48

Калина Андролова е един от утвърдените ни съвременни публицисти.

Предлагаме ви нейния анализ на последните изяви на отиващия си президент Плевнелиев – струва си да се прочете на изпроводяк.

Ето тук вижте целия текст:

http://a-specto.bg/izlagaciya/

Топането на политическата топка, наречено „мандат на реформаторския блок“ най-сетне приключи с очаквания провал. Успешно, обаче, беше пропиляно ценно политическо време.

Лично аз съжалявам, че няма да имаме  кабинет „Борисов-3“ с този мандат. Редно беше Б. Борисов да си доизконсумира даденото му преди две години доверие да е първа политическа сила. Редно беше – в името на същата тази „стаЛбилност“/правописът е на Цв.Цветанов/, с чиято загуба толкова усърдно ни плашиха месеци наред.

Защо няма да има ново правителство на ГЕРБ и Сие? Нали уж европейски лидери са казали на Б. Борисов да го състави?

Първо, защото европейски лидери може и да са казали, но американските им господари да не са казали. Борисов доста отдавна, от самото си появяване на политическата ни сцена, не прави нищо без разрешение на новия ни „голям брат“ Чичо Сам. А и изборът на Тръмп по никой начин не му гарантира продължаване на американското му покровителстване, без което той отдавна щеше да е на политическото бунище.

Второ, защото заложените от самия Борисов мини на полето на националните финанси и икономика всеки момент ще започнат да избухват и ще трябва той сам да си сърба попарата, която надроби за следващите управляващи. Шега ли е – над 20 млрд. лв. нови заеми и държавен дълг? Едва 3.1 % усвояване на еврофондовете и драстичен спад на чуждите инвестиции. И всичко това при милиони българи, живеещи на ръба на мизерията.

Трето, защото Борисов си дава ясна сметка, че с яловите си досегашни партньори, част от чиито министри имат вече по няколко следствия и са редовни клиенти на прокуратурата, единственото, което би постигнал с още няколко месеца премиерстване е отлагане на агонията на ГЕРБ. Отлагане, след което сривът на доверие и към партията му и към него лично би достигнал катастрофални размери. А на правителство с участието на ГЕРБ, но без премиер Борисов никой няма да даде дори и 100 дни. Пък и как си представяме егото на Борисов да подкрепи друг премиер? Все едно да си признае, че той се е провалил, но друг може и да се справи.

След приключилото днес бавене и размотаване, следващата цел на Борисов и ГЕРБ ще бъде да направят така, че служебното правителство да е излъчено от президента Радев, а не от Плевнелиев. За да могат от ГЕРБ веднага да се вживеят в ролята на опозиция. А в това, при действащ парламент и с най-голямата група депутати в него, си има достатъчно потенциал.

Крайната цел е за оставащите до изборите 2-3 месеца да се дискредитират изпреварващо партиите, които бих сформирали правителство след вота. И ГЕРБ отново да бъде първа политическа сила и мандатоносител.

А какво би последвало след това вече знаем – 1-2 месеца преговори и задкулисни пазарлъци и нов кабинет с Борисов начело. Разбира се, ако новият господар от Белия дом вече е готов да си даде благословията.

автор: Александър Неделчев