Архив на категория: Уроците на историята

За да публикувате в този раздел, моля, попълнете формата в десния панел („Вашият глас“) и изберете рубрика от падащото меню.
След преглед от администратор постът Ви ще бъде публикуван!
Приятно споделяне! :)


75 години бригадирско движение

В град Русе беше открита изложба, посветена на 75 години от бригадирското движение. Тя се реализира благодарение на Държавен архив-Русе и може да бъде разгледана във фоайето на Доходното здание до 14 юни.

Валерий Машев, дългогодишен командир на окръжни бригади, инициатор на изложбата:

„Тази изложба е с образователна и възпитателна цел. Ние всичко, което тя представя, го знаем, ние това сме го видели, това сме го живяли. Целта ми е подрастващото поколение, младите да видят с какво са се сблъсквали техните връстници преди време и каква е била ценностната им система. Сега, в настоящия момент, освен лични интереси, ние нямаме никакви други цели в живота, докато на времето, говорим за съпричастност и взаимопомощ в една бригада, в един колектив , когато не си изпълнил нормата идват и ти помагат. Сега имаме една агресия, която постоянно се сипе по телевизията и по медиите и какво възпитаваме, защото младото поколение това вижда и искаме то да бъде възпитано, да бъде добро, няма да бъде никога, това е. Аз за това исках миналата година да направя една конференция за ролята на българския учител за бъдещето на нацията, защото учителят създава личността от първи клас, от детската градина като го хване му говори, научава го, ние в къщи с едно не можем да се оправим, а учителят прави подвизи. Искам и търся начини за да може да достигне изложбата до учениците. Трябва да намерим начин в училище да видят какво са правили преди техните връстници. Сега, да речем, че на едни трудови навици вкъщи човек се научава, но на друго – къде той има възможност да подаде ръка на някой да го придвижи, да му занесе нещо, да му помогне, да бъде съпричастен към неговите проблеми. Постоянно се сипе в ефир една злоба от политическите партии, те тръгват по метода на отрицанието, не трябва така, този метод не е печеливш . Печелившо е дайте да видим какво заедно можем да направим. Затова отидох в държавния архив с идеята за изложбата, благодаря им, че те ми протегнаха ръка и заедно я направихме, а и още ще работим.  Есента ще направим кръгла маса за ролята на организираното бригадирско движение за изграждане на личността. Това е основното, това е важното. Аз дойдох на 15 години в този град, включих се, имах желание да работя, безкористно, нямаше заплащане, но беше весело, беше приятно, беше хубаво, но и ръководството на бригадата и съответните инвеститори също полагаха необходимото, осигуряваха културни мероприятия, имаше един смислен , един организиран живот. Сега се работи на парче.

Едно изречение към младите хора, защо да направят нещо доброволно, днес за някой друг – първо да се запознаят какво са правили техните връстници, да се позамислят те къде се позиционират в онова време, могат ли да застанат на мястото на техните връстници, извършвайки тези дела, които те са извършвали“

„И в настоящите дни има място бригадирското движение да бъде възстановено.“

В град Русе беше открита изложба, посветена на 75 години от бригадирското движение. Тя се реализира благодарение на Държавен архив-Русе и може да бъде разгледана във фоайето на Доходното здание до 14 юни.

Своето отношение към бригадирското движение сподели адвокат Екатерина Заякова, участвала в него:

„Откровено мога да кажа, че съм от щастливите поколения, които имаха възможността като младежи да участват в бригадирското движение. Това бяха години, в които, освен полезни за страната си, за народа си, събирайки богата продукция, помагайки в консервни комбинати или на строежи, това са най-прекрасните години, в които се създаваха приятелства. Полезното беше съчетано с приятното. Никога няма да забравя бригадирските лагери, в които през деня наистина полагахме своя труд , но вечерта беше на младежите, на веселбата, на концертите, на приятелствата, на любовите и това никога няма да се забрави, през целия живот от всеки един участвал в бригадирското движение. Искам да споделя нещо, сега срещам коментари, в които хора, явно недоброжелателно настроени, създават впечатления в младите поколения , че ние сме били експлоатирани , че на сила са ни карали да ходим на бригади, което не беше вярно. Единици бяха хората, които без уважителна причина не участваха в бригадите, останалите гледахме на тях с не добро око, а и самите те след това съжаляваха като ни слушаха колко другарски и весело сме си изкарали на бригадата. Аз мисля, че и в настоящите дни има място бригадирското движение да бъде възстановено, защото вместо да ходят нашите студенти и ученици на бригади в чужбина , където наистина често трудът им е експлоатиран, без особен резултат, тук има достатъчно много работа, стига да се създаде организация и тук в родината си да работят да си изкарват средствата, които са необходими за учебната година, за посрещане на нуждите и същевременно да бъдат полезни на страната си. „

„Няма държава по света, в която да не се уважава дадения труд за обществена полза.“

В град Русе беше открита изложба, посветена на 75 години от бригадирското движение. Тя се реализира благодарение на Държавен архив-Русе и може да бъде разгледана във фоайето на Доходното здание до 14 юни.

Исторически факти, по време на официалното откриване на изложбата, представи доц. дин Любомир Златев :

„Бригадирското движение след Втората световна война се счита, че започва на 5 август 1946 година, със създаването на национална бригада за строителството на Хаинбоаз. В него участват всички, които са включени в Съюза на демократичната младеж т.е. младежките организации на всички съществуващи по това време партии. Има една подробност, че фактически бригадирското движение започва много по-рано, по време на самата последна фаза на Втората световна война. Така е в Пазарджишко, в Кюстендилско, в Павликенско. По-особено е положението в Русе и Русенско, това ще го видите на таблото когато работници от машинна фабрика Мюлхаупт излизат след работно време или в почивните дни и помагат на земеделците в околните села през пролетта на 1945 година като им поправят земеделския инвентар. Т.е. прави се нещо, което да утвърждава налагащата се по него време обществена парадигма. Така че началото на доброволното бригадирско движение започва от нашия край. Първият период на това движение завършва някъде към 1964 година това се вижда и на самите табла. През първия период, както е добре известно бригадирският труд се влага предимно в комуникативната мрежа – шосейната , жп мрежата, изграждането на язовирната система на страната. За този период е един любопитен факт тъй като най-големият обект, който е изграден в русенско това е Бръшленската напоителна система , за която всички знаете. През 1934 година когато на власт идват деветнайсетомайците извършват нова териториално административна реформа. Тогава Варна и Русе стават околийски центрове на Шумен. При това положение стандартът на живот в околийските градове става значително по-нисък отколкото в областния град, по обясними причини. През 1936 година русенската общественост излиза с изложение до Министерския съвет на Царска България и там се казва, че Русе като четвърти град е един от най-големите индустриални центрове, че той е транспортен възел на всички транспорти, които съществуват по него време, важен културно просветен център и в русенския регион може да се развива интензивно модерно земеделие по европейски образец, при положение, че се изгради Бръшленска напоителна система. Този замисъл се осъществява четиринадесет – петнадесет години по-късно, през 1949-50 година , основно с бригадирски труд. След 1964 година започва вторият етап в бригадирското движение , който е свързан с държавна регламентация, с установяване ритуалите в бригадирското движение и с известно заплащане труда на бригадирите, основно когато бригадирският труд е насочен към селското стопанство , към преработващата промишленост в селскостопанската продукция и съответно в горското стопанство. Именно към тази част или този втори етап от бригадирското движение се отправят критики от съвременна гледна точка , първо , че бригадирският труд е ниско производителен и второ, че той бил задължителен. На всички е ясно , че в кооперативите отглеждаха по около четиридесет вида земеделски култури. Това нещо и в сегашно време не може да се подчини на механизация и затова именно там намира най-голямо приложение бригадирският труд, тъй като в противен случай по най-общи изчисления около половината от реколтата трябва да зимува на полето. Сега  не може да си позволи нито една съвременна държава подобно нещо при положение, че от средата на седемдесетте години по-голямата част от националния доход формираше вече промишлеността , включително и преработващата селскостопанска продукция , която работеше изключително за експорт. В самата преработваща селскостопанска продукция консервна промишленост също в много отношения се налага да се приложи ниско квалифициран рутинен труд, затова именно бригадирското движение беше насочено там. По отношение на задължителността не може само държавата да има задължение към своите граждани , а гражданите да нямат никакви задължения към своята държава. Най-малкото трябва да съществува баланс между едните и другите задължения. Едно е важно, че в бригадирското движение се развиваше и културно масова работа и възпитателна работа и няма държава по света ,  в която да не се уважа ва дадения труд за обществена полза. Благодаря за вниманието!“

Маргарита Попова разби Плевнелиев на прощаване, обяви го за пълен провал

Най-сериозният упрек на Маргарита Попова към Плевнелиев не беше изречен директно. Но никак не случайно вицепрезидентът натърти на това, че на първо място трябва да се работи за единството на нацията и срещу противопоставянето, което изпива силите на обществото ни години наред. Тази своя отговорност Плевнелиев не изпълни и точно тук провалът му беше пълен.

„Вицепрезидентът Маргарита Попова изригна срещу Росен Плевнелиев по време на прощалното си слово на „Дондуков 1“. Тя обвини държавния глава, че е претърпял пълен провал що се отнася до правомощията, с които разполага.

„Конституцията дава правомощия на президента и той трябва да ги използва. Това не се случи в този мандат, в това отношение политиката на държавния глава беше пълен провал, но аз се надявам, че това ще се промени по време на следващите мандати“, изригна Попова след зададен журналистически въпрос.

Вицепрезидентът не нахвърли срещу Плевнелиев и във връзка с провежданите от него Консултативни съвети по национална сигурност. „По време на тези съвети можеше да се работи много повече. Те не бяха използвани достатъчно като инструменти“, отсече Маргарита Попова.

Разтърсващите думи на вицепрезидента оставиха като вцепенен Росен Плевнелиев, който след кратка пауза поиска думата, за отговори на критиките. „Да, ние сме различни и имаме различия, но и двамата работихме за президентската институция. И заставаме сега пред вас заедно, но аз не мога да се съглася с думите на вицепрезидента Попова“, обяви държавният глава.“

Източник:

МЕГАСКАНДАЛ РАЗТРЕСЕ ПРЕЗИДЕНТСТВОТО! Маргарита Попова разби Плевнелиев на прощаване, обяви го за пълен провал

Как ГЕРБ „печели“ избори. Схемата.

Georgi Borisov Georgiev

„Реших да го напиша, защото ми писна да го обяснявам поотделно на всеки, как ГЕРБ правят избори. Предстоящите избори.

 

В началото на юли в ГЕРБ получават резултатите от вътрешно проучване за готовността за избори и прогнозни резултати. Резултатите показват, че структурите на ГЕРБ, са в трагично състояние, разяждани от страх, интриги, вътрешни борби и корупция. Цветанов реагира светкавично и след 20.07. из страната тръгва частният му ДАНС, тъй наречените „групи за бързо реагиране“, които са добре познати на актива на ГЕРБ по места. Това не са партийци, а бивши барети и ченгета, наемници, професионалисти, които вършат черната работа, а по време на избори се занимават с рекет, изнудване, купуването на гласове и натиска върху бизнеса и непослушните. Това което се оформя като извод е , че са нужни радикални действия. Отдавна обещанията и сладките приказки не вършат работа. Прилага се класическият метод, проверен и ефикасен – заплахата. Борисов излиза и заявява (за много хора необяснимо защо го прави) , „ако загубим изборите , подавам оставка и отиваме на избори“ . Това в превод за гербаджиите означава – „ако не се размърдате , излитате от управлението“

Това е най големият им страх , да останат извън властта , да загубят хранилката и яслата си. Помните , преди предишните избори как Борисов се изцепваше че ако няма 120 депутата, няма да прави правителство, след изборите нямаше и 90 депутата , но направи правителство, за да нахрани армията си от гладни комунисти и калинки . Същата схема. Още преди средата на август от Паунов е спуснато „окръжно“ до всички общини да осигурят необходимият брой гласове, по предварително разработен план със заложени в него точни бройки за всяка община. Пример – Видин – 17000 гласа. , Монтана – 22 000 и тн. Схемата е елементарна и копира разработената от ДПС схема отпреди 15-20 години, когато партията на Доган навлиза агресивно във властта. Използва се институционалният ресурс на партията , като държавните и общински администрации са ангажирани да осигурят нужните гласове за изборите. Във Видин, като изключим областната управа ( ДСБ) и служба Земеделие (ДПС по традиция, нищо че шефа фиктивно е от ГЕРБ) , то цялата останала администрация е на ГЕРБ. Това са около 1000 човека. Визпълнение на партийното поръчение , всеки един от тях е задължен да представи по 25 човека по списък с имена и телефонен номер, които ще гласуват за БКП (ГЕРБ) . Проверено вече тази схема дава около 50% ефективност реално, което е добър резултат, предвид това, че са безплатни гласове. Тези 25000 човека , които ще бъдат подадени по списък , ще осигурят реално около 12 000 гласа за ГЕРБ. Останалите 5000 ще дойдат от кметовете по селата и останалите десет малки общини по същата схема. Всички работещи по мерките за временна заетост , също са задължени да гласуват за партията майка. В офисите на ГЕРБ има нарочни хора, които прозвъняват списъците (понякога и до 100%) и се проверява тяхната истинност. Мотива е – осигуряваш хора, оставаш на работа, няма списък -няма работа. Демократично. Това е само една от схемите. Тези дни ще кача материал за целият арсенал на ‘демократичните партии в България“ (разбирай ДС мафията) за правене и печелене на избори. Българите отдавана никой и нищо не избират реално. Всичко е схеми и договорки. Изборите са превърнати в едно огромно престъпление. От БОЕЦ работим по темата от около две години и сме вкарали в прокуратурата множество сигнали с конкретни имена на хора, фирми и схеми за купуване на гласове и манипулиране на избори. Но, за ролята на прокуратурата, МВР, ДАНС и Гранична полиция в осигуряване на изборната победа на Буда ще кача друг материал.

Споделете това, а ако някой който е вкаран в тези схеми и се престраши , може да се свърже с нас. Ще дадем гласност и ще му осигурим защита.“

Източник:

http://burgas-podlupa.com/%D0%BA%D0%B0%D0%BA-%D0%B3%D0%B5%D1%80%D0%B1-%E2%80%9E%D0%BF%D0%B5%D1%87%D0%B5%D0%BB%D0%B8%E2%80%9C-%D0%B8%D0%B7%D0%B1%D0%BE%D1%80%D0%B8-%D1%81%D1%85%D0%B5%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%B0

Поуките са за нас – да не ги забравяме

Днес, когато българският президент Плевнелиев, без никаква причина или повод, си позволява да обявява Русия за враг на България, е добре да си припомним поуките от историята.

Ангел ДОБРЕВ*

Преди 75г. България обявява война на Америка – факт, който не е оказал влияние върху хода на Втората световна война. Бомбардирана София обаче лекува раните си десетилетия.

Bombardirana Sofia

На 13.12.1941 г., само два дни след германския, и българският парламент гласува страната ни да обяви война на САЩ. Декларацията е прочетена от тогавашния министър-председател Богдан Филов. Никой не прави сметка, че по това време армиите на САЩ и Англия имат 5 млн. души и разполагат с 43 240 самолета, 28 011 танка, 22 298 оръдия и минохвъргачки.

Въодушевени от успехите на стратегическия съюзник Германия, българските управници считат, че влизаме в „символична война“. Сметките излизат криви.

Американците се сещат за нас едва половин година по-късно и ни обявяват война на 5 юни 1942 г. И то не че ни вземат чак толкова на сериозно. Точно тогава англо-американските въздушни формации започват бомбардировки на румънските нефтени рафинерии край Плоещ. Излитайки от Северна Африка, бомбардировачите прелитат над о. Корфу, Преспанското езеро, Скопие, Кюстендил, София, Враца и Крайова. Попътно те нанасят удари и по наша територия. Първите бомби падат на 12 юни върху 7 населени места.

През 1943 г. антихитлеристката коалиция решава да ни даде суров урок. Планирани са специални въздушни операции против България.

С най-тежки последствия се оказва бомбардировката над София на 10 януари 1944 г. Въпреки героичната съпротива на нашите въздушни войски, американската авиодивизия, състояща се от 110 бомбардировача „Либърейтър“ и 110 изтребителя „Лайтинг“, прелита на 5 вълни над столицата и засипва със смъртоносния си товар пространството от Обеля през пл. „Баба Неделя“ до Дървеница. Бомбардировката се повтаря и през нощта в 22 ч. Една от бомбите пада пред храм-паметника „Александър Невски“. Точно там, където през 1999 г. посрещнахме Бил Клинтън, а във вторник мълчахме в памет на погиналите от атентатите американци.

Sofia2

По повод на тази бомбардировка в доклада си майор Мостин Дейвис от английската военна мисия отбелязва, че въздушното нападение на 10 януари е дало отлични резултати и препоръчва следващите бомбардировки да се съсредоточат върху централните райони на града.

Резултатите от двете бомбардировки са трагични: убити са 750 души и ранени 710, разрушени са 93 държавни и 3211 частни сгради. Пожарите бушуват 3 дена. Над 300 хил. софиянци бягат от столицата.

В резултат от обявената „символична война“ на САЩ загиват 1828 българи и са ранени 2372. Общо в страната са разрушени над 12 хил. сгради, като само в София рухват 10 002 жилища, 1 684 магазина и складове, 369 работилници, 117 предприятия, 42 фурни, 24 болници, 14 черкви, 288 обществени учреждения и 19 училища.

САЩ могат да си позволят да забравят тази война, както Гъливер не помни всички лилипути. Но поуките са за нас и не бива да се забравят.

*Авторът е полковник от резерва и бивш началник на военния архив.