„Като изключително лоялен към страната си, посветен на каузата да подобри състоянието на българските въоръжени сили, честен и открит човек, Румен Радев е идеалният кандидат за поста на президент на Република България“. Това пише в своя позиция бившият военен аташе на САЩ у нас Дейвид Уилмот.
Цялата публикация тук:
http://glasove.com/categories/intervyuta/news/bivsheto-voennoto-atashe-na-sasht-dejvid-uilmot
„Реших да го напиша, защото ми писна да го обяснявам поотделно на всеки, как ГЕРБ правят избори. Предстоящите избори.
В началото на юли в ГЕРБ получават резултатите от вътрешно проучване за готовността за избори и прогнозни резултати. Резултатите показват, че структурите на ГЕРБ, са в трагично състояние, разяждани от страх, интриги, вътрешни борби и корупция. Цветанов реагира светкавично и след 20.07. из страната тръгва частният му ДАНС, тъй наречените „групи за бързо реагиране“, които са добре познати на актива на ГЕРБ по места. Това не са партийци, а бивши барети и ченгета, наемници, професионалисти, които вършат черната работа, а по време на избори се занимават с рекет, изнудване, купуването на гласове и натиска върху бизнеса и непослушните. Това което се оформя като извод е , че са нужни радикални действия. Отдавна обещанията и сладките приказки не вършат работа. Прилага се класическият метод, проверен и ефикасен – заплахата. Борисов излиза и заявява (за много хора необяснимо защо го прави) , „ако загубим изборите , подавам оставка и отиваме на избори“ . Това в превод за гербаджиите означава – „ако не се размърдате , излитате от управлението“
Това е най големият им страх , да останат извън властта , да загубят хранилката и яслата си. Помните , преди предишните избори как Борисов се изцепваше че ако няма 120 депутата, няма да прави правителство, след изборите нямаше и 90 депутата , но направи правителство, за да нахрани армията си от гладни комунисти и калинки . Същата схема. Още преди средата на август от Паунов е спуснато „окръжно“ до всички общини да осигурят необходимият брой гласове, по предварително разработен план със заложени в него точни бройки за всяка община. Пример – Видин – 17000 гласа. , Монтана – 22 000 и тн. Схемата е елементарна и копира разработената от ДПС схема отпреди 15-20 години, когато партията на Доган навлиза агресивно във властта. Използва се институционалният ресурс на партията , като държавните и общински администрации са ангажирани да осигурят нужните гласове за изборите. Във Видин, като изключим областната управа ( ДСБ) и служба Земеделие (ДПС по традиция, нищо че шефа фиктивно е от ГЕРБ) , то цялата останала администрация е на ГЕРБ. Това са около 1000 човека. Визпълнение на партийното поръчение , всеки един от тях е задължен да представи по 25 човека по списък с имена и телефонен номер, които ще гласуват за БКП (ГЕРБ) . Проверено вече тази схема дава около 50% ефективност реално, което е добър резултат, предвид това, че са безплатни гласове. Тези 25000 човека , които ще бъдат подадени по списък , ще осигурят реално около 12 000 гласа за ГЕРБ. Останалите 5000 ще дойдат от кметовете по селата и останалите десет малки общини по същата схема. Всички работещи по мерките за временна заетост , също са задължени да гласуват за партията майка. В офисите на ГЕРБ има нарочни хора, които прозвъняват списъците (понякога и до 100%) и се проверява тяхната истинност. Мотива е – осигуряваш хора, оставаш на работа, няма списък -няма работа. Демократично. Това е само една от схемите. Тези дни ще кача материал за целият арсенал на ‘демократичните партии в България“ (разбирай ДС мафията) за правене и печелене на избори. Българите отдавана никой и нищо не избират реално. Всичко е схеми и договорки. Изборите са превърнати в едно огромно престъпление. От БОЕЦ работим по темата от около две години и сме вкарали в прокуратурата множество сигнали с конкретни имена на хора, фирми и схеми за купуване на гласове и манипулиране на избори. Но, за ролята на прокуратурата, МВР, ДАНС и Гранична полиция в осигуряване на изборната победа на Буда ще кача друг материал.
Споделете това, а ако някой който е вкаран в тези схеми и се престраши , може да се свърже с нас. Ще дадем гласност и ще му осигурим защита.“
Източник:
http://burgas-podlupa.com/%D0%BA%D0%B0%D0%BA-%D0%B3%D0%B5%D1%80%D0%B1-%E2%80%9E%D0%BF%D0%B5%D1%87%D0%B5%D0%BB%D0%B8%E2%80%9C-%D0%B8%D0%B7%D0%B1%D0%BE%D1%80%D0%B8-%D1%81%D1%85%D0%B5%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%B0
/Поглед.инфо/ „Тези дни известният международен доносник Евгений Михайлов бе пуснал в мрежата един удивителен клип. На него се вижда как Иван Кръстев, сегашен геополитически гуру на Бойко Борисов, политически схемаджия в международен мащаб, електрон, гравитиращ край Сорос и неговите фондации, и организитор на катастрофата със смяната на Ирина Бокова с Кристалина Георгиева, говори на форум на АСО през 1990 година. В момента няма да се спираме на неговата личност и хамелеонство, но ще отбелжим само, че самопризнанията му за това кога точно е напуснал БКП са удивителни. Добре е човек да проследи политическите криволици на Кръстев из обществените пространства, ако се е заредил добре с хапчета срещу световъртеж.
Но пък покрай клипа с Кръстев попаднах на още по-удивително предаване, пак на доносника, с Иво Инджев, което е било пуснато в мрежата на 15 май тази година. Разбираемо е, че съм го пропуснал. Няма измислен достатъчно дебел противорадиационен костюм, с който човек да гледа предаване на този „гнусотник беснеещ“ (по великолепния израз на Велислава Дърева, която откри този митичен звяр от разказите на Лем за Йон Тихи на българска почва).
Тук обаче се загледах и почти не съжалявам. Защото налетях на много интересен фрагмен от 14 конгрес на БКП, проведен в края на януари 1990 година. Именно там, в страничните залички, за първи път се появява протообразът на АСО. Няколко думи за това политическо явление, защото е добре да припомним какво е това.
АСО ще рече Алтернативно социалистическо обединение – организация, която възниква като фракция в БКП с мощен реформаторски уклон. Именно покрай АСО се прочуха доста фигури, които след това се разпиляха из политическите пространства, както ще припомним малко по-долу. През 1990 година пред АСО стои един проблем – трябва ли фракцията да напусне БКП и да прави нова партия или да остане в БКП в опит да я промени отвътре. Този въпрос на практика разцепва АСО – по-голямата част остават, но други се сбогуват с БКП и с левицата и стават източник на кадри за десницата, СДС и всякакви други екзотики.
Именно на сбирка на АСО, в една от страничните залички на конгреса, камерата на доносника се натъква на брадатия Иво Инджев. Преди да тръгне клипчето, Инджев директно лъже в ефир. Той бил там по лична покана на Петър Младенов, тоест, разбирай, че няма нищо общо с конгреса. Младенов го бил поканил, заедно с други хора като Петър Дертлиев и Милан Дренчев, нещо като флирт с дисиденстващата мисъл.
Само че лъжата лъсва моментално. Ама моментално. На мястото на Инджев щях да искам земята да се продъни. Защото камерата е записала как АСО обсъжда политическа декларация за конгреса. И там Инджев чете на глас. И той казва: „Нашият извод е, че на практика на конгреса надделяха схоластичните възгледи, макар и облечени във външнолиберална форма“.
Нашият извод! Нашият. Това не е фраза, която би използвал гост на конгреса, случайно поканен. Тя издавасъпричастност – това е нашият извод. След това Инджев продължава – „Отказът да се промени името на партията е показателен за нежеланието да се разграничим радикално от отговорността за общонационалната криза“
Тук се получава много интересно. Това трябва да бъде оставено за поколенията. Инджев говори от името на комунистите. Има нещо много сюрреалистично в този фрагмент. Той показва един партиец, който иска да гради кариера като реформатор, пък бил той и радикален и непримирим. Всички останали епизоди, описани след това устно от Инджев в предаването на Михайлов, са от недоказуем тип. Ето това е контраста –на камерата имаме един очевиден партиен член, макар и с радикален речник, а пък борецът срещу комунизма присъства само като наратив. Но този наратив спокойно може да е просто фантазия. За него доказателства няма.
„Аз в БКП съм бил толкова, колкото…“. Това пък беше отговорът на Инджев на напомнянето, че е бил член на партията. Многоточието тук е много важно.
Колкото какво?
Колкото да направя кариера?
Колкото да се уредя да стана сътрудник на ДС?
Колкото да ме пратят в Ливан?
Колкото какво точно?
Пред очите ни имаме перфектната метафора на прехода – бил член на БКП толкова колкото…, а след това станал истеричен антикомунист.
Има ли друга държава, в която някой ще позволи на подобен морален образ да държи менторски тон?
Има ли друга страна, която ще допусне такива да се правят на политически инквизитори?
Инджев бил започвал да се формира политически тогава. Това пък беше другото обяснение за появата му пред камерите като гравитиращ край АСО. Говорим за 1990 година.
Малко по-късно в кадър влиза и проф. Николай Василев. Само две години по-късно Василев стана министър на образованието в кабинета на Филип Димитров и произведе достатъчно на брой дивотии. Именно той стана лидер на хората от АСО, които напуснаха БКП и създадоха, тогава още беше модерно, АСП, тоест Алтернативната социалистическа партия. Да, но когато АСП влезе в СДС тя набързо трябваше да си измисли и сътвори нова идентичност и тогава АСП стана Алтернативна социал-либерална партия.
По-късно животът по трудния начин научи проф Василев, че е сбъркал. След това до края на живота си той беше безмилостен изобличител на псевдодесницата, автор на брилянтни статии, но уви, в началото на прехода и той се записа като част от подлостта. От тази подлост, от която Иво Инджев не иска да излезе и до днес.
Защото думите му пред АСО не са думи на поканен човек, а на ангажиран с каузата човек.
И всякакви обяснения колко е бил млад, зелен, възторжен просто не вървят. Пред очите си виждаме човек, който се опитва да блесне като политически реформатор, а най-вероятно ден по-късно разбира, че по тази писта няма да има достатъчно инерция. И заради това напуска БКП, в която е бил толкова колкото…
Заради това в следващите минути на предаването Инджев развива защитната теория, че напускането на сферата на комунизма е строго индивидуално занимание и не трябва да съдим всички бивши комунист. Бившият комунист Солженицин бил разградил моралния облик на комунизма, което сигурно ще трябва да е метафоричен скок към това как бившият комунист Инджев води битка с един паметник и сън не го хваща, нито дрямка го лови.
Мисля си, че е време левицата да прочете отново началото на прехода, защото именно там са закопани част от отговорите, които така усилено търсим днес. Десницата рови в това начало, защото се опитва да си купи от това място вечно оправдание за грешките, радикален сапун за вината. А левицата просто трябва да види от какви кошмарни варианти се е спасила, но и къде всичко е тръгнало накриво. Тя е допускала в редиците си хора като Инджев и нещо повече – оставяла ги е да заемат морални позиции, въпреки мегавиновното им минало.
Днес виждаме докъде може да стигне мерзостта на хората, които все са „толкова колкото“, микробите на прехода, вечната българска болест, която трябва да преболедуваме, ако искаме да намерим истински бряг в тази буря. Но преходът започва добре за левицата. Другарите „толкова колкото“ първи си бият шута.
Имало е повод за празник.“
Източник:
http://avtorski.pogled.info/article/78016/bezumnoto-nachalo-na-prehoda-ivo-indzhev-kato-reformator-na-levitsata
„…България загуби своя веднъж-на-хилядолетие шанс да участва в управлението на света. Както се видя, Гутериш спечели.
Ако България беше нормална страна в добро здраве, премиерът й сега щеше да е подал оставка и правителството да е паднало. Защото решението за подмяна на номинациите бе лично на министър-председателя. Той направи това, въпреки че знаеше, че две трети от българските граждани предпочитат първия си кандидат.
Бойко Борисов е името на този премиер – дълбоко посредствен, дори тъпоумен оцеляващ интригант, съвсем в примитивните политически традиции на региона. Той излезе за първи път на преден план като бодигард на последния комунистически ръководител в България. Това би трябвало да ви даде представа за качествата му.
И така, защо Бойко „смени конете“ насред надпреварата? Защо го направи? Той би трябвало да знае, че Георгиева никога няма да спечели, че тя никога няма да преодолее руското вето. Всички останали го знаеха. Дори аз го знаех. Ето какво съм написал:
„Кристалина Георгиева е изправена пред непреодолим проблем. Руснаците автоматично ще я отхвърлят. Казали са го изрично пред Газета.ру. Тя беше и все още е безперспективен кандидат и трябва просто да се откаже заради благото на всички: на страната си, на ООН, на света. Уви, тя не само не се отказва, но и удвои натиска си зад кулисите. Това няма да промени резултата й – кандидатурата й не може да преодолее ветото на Москва…“
автор: Мелик Кайлан
Цялата публикация на в-к „Сега“ вижте тук:
http://www.segabg.com/article.php?id=825656
В ранното утро на 9-ти септември 1944 година по радиото прозвучават думите на Кимон Георгиев: „ … Отечественият фронт поема в тия съдбовни часове и тежки условия управлението на страната, за да я спаси от гибел.“
В началото на 1958 година отбелязвахме 9- ти септември като Денят на въоръжено антифашистко въстание.
До 1989 г – начало на социалистическата революция в България.
След 10 ноември 1989 г новата история на България му отреди името Ден на комунистическия преврат.
Едно е неоспоримо: 9-ти септември е краят на хитлеро-фашистка България. Край, за който са дали живота си хиляди достойни чеда на майка България. По традиция, всяка година на този ден ние, русенци, се събираме пред Братската могила, за да почетем паметта на героите антифашисти, паднали жертва за свободата на България.
Не бива да забравяме уроците на 9-ти септември. Историята показва, че когато България взема решения под натиска на някой от големите началници, след това търпи поражения и рано или късно идва 9-ти септември.
Европейските страни, включително и България, днес плащаме за участието си или за съгласието си с войните срещу Ирак, Афганистан, Либия, Сирия. Крайно време е ЕС и НАТО да решат – ще воюват ли последователно срещу Ислямска държава или ще участват в хибридна война срещу Русия.
Уважаеми русенци,
9-ти септември сложи началото на революционните преобразования в българското общество. Днес Европа и България имат възможност да извършат радикални промени за социална справедливост, истинска солидарност и икономическо развитие. За това трябват воля и мъдрост, както подобава на Стария континент.
Гордеем се, че сме потомци на Аспарух, създател на българската държава преди 1300 години, а в същото време днес се утешаваме, че сме в ЕС, макар и на последно място по придобивки на населението ни!
Тази година Българската социалистическа партия отбелязва 125 години от създаването си, а ние в Русе – 120 години откакто членове на кръжоците „Комуна“ и „Светлина“ основават социалдемократическата група като съставна част от Българската работническа социалдемократическа партия.
Нека това ни даде нови сили в борбата за по-достоен живот и мъдрост в избори за бъдещето на България.
Да живее България!
Пламен Рашев – Председател на ОбС на БСП-Русе
Ето какво четем в сайта http://www.ruseinfo.net/ от 18.10.2012г.:
„Два дни в Русе предстоят празненства свързани със 100 – годишнината от Младежкото социалистическо движение в България. Топлите октомврийски почивни дни – 20 и 21 – и, ще преминат за русенскта организация на младите социалисти под знака на кръглата годишнина. В исторически план, за което напомни Антон Данаилов, на 17 август 1912 година група млади социалисти учредяват Съюз на работническата и социалдемократическа младеж. От тук нататък следват бунтове срещу социалните неправди, революционно движение, бригадирско движение, за да се достигне до големият преход от началото на 90- те години на миналия век.
Тази есен е свързана с още една паметна дата за русенските млади социалисти – 10 октомври, когато преди три години се създава Младежкото обединение в БСП. Според Антон Данаилов – председател на русенското младежко обединение, днес членовете на което надминават границата от 7000 души. Оценка за свършената работа чрез фокусирането на вниманието на обществото върху проблемите на младите хора в България, получават от съпартийците си на наскоро провелия се конгрес. Това те постигат чрез провеждането на отворени дискусии по наболели въпроси като младежката безработица, образованието и др. На този форум ръководният партиен състав е бил обновен с 30% предимно от хора произлизащи от младежкото обединение. Същото обновление става и в Националния съвет на БСП. Пред медиите Асен Ласонин – заместник – председател на младежко обединение в Община Русе и технически секретар, обяви програмата за двата празнични дни. Събитията, които предстоят ще бъдат отворени за русенското гражданство.
20. октомври 2012 година/събота/
– от 13,30 часа, начало- в Доходно здание- Зала „Европа“ – тържествено отбелязване на 100 години Младежко социалистическо движение в България, съвместно с Националния съвет на младежко обединение на БСП.
– от 18 часа – Тържествен концерт в Русенска опера.
– от 21 часа – Латино парти в диско-клуб „Платиниум“.
21.октомври 2012 година/неделя/
– от 10 часа – дискусия на тема “Младежка безработица“ с участват Сергей Станишев – председател на БСП и ПЕС, и Явор Гечев- председател на Националното младежко обединение на БСП, и гости от цялата страна.
От 12 часа поставяне на паметна плоча „Младежко социалистическо движение в България“- възстановена след реновиране на пространството пред Русенска опера. По проблемите с младежката заетост становище и собствени наблюдения оповестиха още днес адвокат Пенчо Милков и инж. Георги Колеолов – също част от младежкото обединение в БСП –Русе.“
Още за събитието от 2012 г. тук:
http://novinite.bg/articles/22344/Stanishev-prizova-vsichki-partii-da-zayavyat-dali-shte-se-koalirat-s-GERB
Днес, когато българският президент Плевнелиев, без никаква причина или повод, си позволява да обявява Русия за враг на България, е добре да си припомним поуките от историята.
Ангел ДОБРЕВ*
Преди 75г. България обявява война на Америка – факт, който не е оказал влияние върху хода на Втората световна война. Бомбардирана София обаче лекува раните си десетилетия.
На 13.12.1941 г., само два дни след германския, и българският парламент гласува страната ни да обяви война на САЩ. Декларацията е прочетена от тогавашния министър-председател Богдан Филов. Никой не прави сметка, че по това време армиите на САЩ и Англия имат 5 млн. души и разполагат с 43 240 самолета, 28 011 танка, 22 298 оръдия и минохвъргачки.
Въодушевени от успехите на стратегическия съюзник Германия, българските управници считат, че влизаме в „символична война“. Сметките излизат криви.
Американците се сещат за нас едва половин година по-късно и ни обявяват война на 5 юни 1942 г. И то не че ни вземат чак толкова на сериозно. Точно тогава англо-американските въздушни формации започват бомбардировки на румънските нефтени рафинерии край Плоещ. Излитайки от Северна Африка, бомбардировачите прелитат над о. Корфу, Преспанското езеро, Скопие, Кюстендил, София, Враца и Крайова. Попътно те нанасят удари и по наша територия. Първите бомби падат на 12 юни върху 7 населени места.
През 1943 г. антихитлеристката коалиция решава да ни даде суров урок. Планирани са специални въздушни операции против България.
С най-тежки последствия се оказва бомбардировката над София на 10 януари 1944 г. Въпреки героичната съпротива на нашите въздушни войски, американската авиодивизия, състояща се от 110 бомбардировача „Либърейтър“ и 110 изтребителя „Лайтинг“, прелита на 5 вълни над столицата и засипва със смъртоносния си товар пространството от Обеля през пл. „Баба Неделя“ до Дървеница. Бомбардировката се повтаря и през нощта в 22 ч. Една от бомбите пада пред храм-паметника „Александър Невски“. Точно там, където през 1999 г. посрещнахме Бил Клинтън, а във вторник мълчахме в памет на погиналите от атентатите американци.
По повод на тази бомбардировка в доклада си майор Мостин Дейвис от английската военна мисия отбелязва, че въздушното нападение на 10 януари е дало отлични резултати и препоръчва следващите бомбардировки да се съсредоточат върху централните райони на града.
Резултатите от двете бомбардировки са трагични: убити са 750 души и ранени 710, разрушени са 93 държавни и 3211 частни сгради. Пожарите бушуват 3 дена. Над 300 хил. софиянци бягат от столицата.
В резултат от обявената „символична война“ на САЩ загиват 1828 българи и са ранени 2372. Общо в страната са разрушени над 12 хил. сгради, като само в София рухват 10 002 жилища, 1 684 магазина и складове, 369 работилници, 117 предприятия, 42 фурни, 24 болници, 14 черкви, 288 обществени учреждения и 19 училища.
САЩ могат да си позволят да забравят тази война, както Гъливер не помни всички лилипути. Но поуките са за нас и не бива да се забравят.
*Авторът е полковник от резерва и бивш началник на военния архив.
Нещо, което съм писал точно преди година и е актуално и днес:
Доста неща се изписаха по повод гръцкия дълг и вчерашния референдум. Но най-кратко ситуацията беше обобщена от Владимир Путин: „Проблемът с гръцкия дълг е преди всичко проблем на тези, които очакват да си получат обратно парите.“ И наистина, като се замисли човек, защо година след година са отпускали нови заеми на държава, за която явно тяхното изплащане е било непосилно? Единствения смислен отговор е – за да я заробят икономически. Или както каза един гръцки професор тези дни – нова форма на колониализъм. През годините превърнаха Гърция от износител във вносител на риба и морски продукти, на селскостопанска продукция и поддържаха с кредитите един изкуствен стандарт, за да не им пречи никой да превземат окончателно пазарите и икономиката й. А сега имат наглостта да очакват да им се плати за това с лихвите.
Само че гърците се оказаха костелив орех и вчера им показаха един здрав среден пръст.
Днешните ни управници с гласувания 16 милиарден нов дълг са се запътили с бързи крачки по пътя на окончателното икономическо обезкръвяване на България. Вместо да разработят програма, която да позволи на милиардите спестявания на българите да се насочат към икономиката те с лека ръка ще прахосат бъдещето на поколения българи, обричайки ги да изплащат милиардни дългове и лихви по тях.
Автор: Александър Неделчев