Архив на категория: Личности и събития

За да публикувате в този раздел, моля, попълнете формата в десния панел („Вашият глас“) и изберете рубрика от падащото меню.
След преглед от администратор постът Ви ще бъде публикуван!
Приятно споделяне! :)


18 юни – роден Георги Димитров



Майка Парашкева – любящата, насърчаващата, окриляващата…

Шест сина и две дъщери отглеждат Парашкева и Димитър Михайлови. Най-големият  – Георги се ражда на 18 юни 1882 г. в с. Ковачевци, Радомирско. И в бедняшкия живот лумва радостта. През 1886 година семейството се преселва в София с надеждата, че ще надмогне немотията. За да се изхранят, бащата се заема с калпакчийство. В малкия софийски дом на улица „Опълченска” едно след друго се раждат останалите седем деца: Никола, Любен, Костадин, Борис, Тодор, Магдалина и Елена.
Не съм виждал, а и не вярвам да съществува снимка, на която да е заснето цялото семейство. Не защото в края на ХIХ и в началото на ХХ век фотографирането не се смятало за модно увлечение. Не и защото не било  възможно  да се отделят средства за документирането на миг от живота на едно обикновено българско семейство – щастливо с многобройната си челяд. Не и защото с годините са се загубили тези ранни снимки. Причината, мисля, е друга. Между раждането на Георги и Елена – последното дете от семейството, лежат 20 години. А през тях нищетата е принудила твърде рано по-големите момчета да се отделят от дома. В борбата за къшея хляб едва ли е било възможно пътищата на всички в определен ден да се пресекат и този „възел” да се съхрани във фотография.
От малкото семейни снимки ме порази една. На нея Парашкева Димитрова е заснета с първородния си син. От лицата на двамата струи нежност и любов един към друг. Годината е 1934. Сякаш някъде далеч във времето са останали денонощията, прекарани в хитлеристките затвори в Лайпциг и Берлин. И напрежението от „сраженията” със съдии и прокурор, със свидетели, изправени пред Лайпцигския трибунал. И майчината – с нищо несравнима! – тревога по сина…
Дълбоки са бръчките по майчиното лице. Те напомнят не само за надхвърлените седем десетилетия. Не само за житейските трудности. Напомнят и за тежките удари, които сполетяват семейството.
Най-напред тревогата я сграбчва в хищната си ръка заради Никола. През 1910 г. – две години след заминаването си в Русия, той е арестуван още с 50 руски социалдемократи. По дипломатически път семейството прави запитване, за да разбере, че от 26 януари с.г. Никола се намира в Одеския затвор. Чак през март 1911 г. научават, че е задържан като един от основните фигури от т.нар. „Дело на 22-та”. Осъден е на каторга в Сибир.   
Биографията на Никола Димитров е биография на истински революционер. Шестнадесетгодишен, под влиянието на брат си Георги, се включва в борбите на печатарските работници в София. От октомври 1906 година е приет за член на БРДСДП (т.с.). При престоя си в Одеса става член на местната социалдемократическа организация. От октомври 1909 г. оглавява Персипската група на Руската социалдемократическа работническа партия. Групата е във връзка със задграничното ръководство на Болшевишката партия и с редакцията на в. „Пролетарий”. Никола Димитров застава начело на борбите на одеските работници. В техните среди е известен като  Никола Български и Ястреба.  Имало майчино сърце да пати. На 28 май 1916 г. Никола, повален от „жълтата гостенка”, угасва.
А в това време и тревогата, и майчинската мъка нарастват. През 1910 и 1912 г. , макар и временно, Георги е задържан от румънската полиция с предупреждение да не посещава никога повече страната. От 10 юли 1912 г. българските власти го хвърлят за месец в затвора – в имащата печална слава „Черна джамия”. На 4 ноември пък в боевете при Гяур-Табия (срещу Чаталджа) пада прострелян синът й Костадин. Подобно на многото български жени, загубили синове или съпрузи, братя или бащи по време на Балканската война, и Парашкева Димитрова слага черна забрадка, за да не я свали никога вече. Н 5 юни 1913 г. в скръб по Костадин умира и бащата – Димитър Михайлов.
А по-нататък? През 1918 г. Русенският военнополеви съд осъжда Георги на три години строг тъмничен затвор. В началото на юли 1920 г. пак той е задържан в Кюстенджа и Букурещ и подложен на съдебно следствие с обвинение, че извършва шпионаж „в полза на Съветска Русия”. Последва незаконното му арестуване в Горна Оряховица – август 1923 г. Емигрира след разгрома на Септемврийското въстание и последва смъртна присъда, издадена от Врачанския окръжен съд (14 март 1925 г.) за ръководството на въстанието.
Майчино сърце! Винаги в тревога, винаги отворено за детето, което е в нужда, независимо че синът или дъщерята са пораснали отдавна!
На 4 април 1925 г. най-малкият син – Тодор, е арестуван от фашистката полиция. Как няма да е свито сърцето на майката, когато малко преди това са убити Вълчо Иванов и Яко Доросиев – учители и другари на Тодор в борбата! А фашистката власт знае кого да арестува. Тодор е бил член на Българския комунистически младежки съюз (от 1919 г.). Една година е бил секретар на Ючбунарската секция на съюза. Отговарял за разпространението на в. „Младеж”. Активно се включвал в дейността на младежките гимнастически дружества. Изпълнявал важни и отговорни задачи по укрепването на младежките дружества в софийските села, Самоков, Перник, Кюстендил… От 1920 година станал член на БКП (т.с.). В навечерието на Септемврийското въстание отговарял за създаването на конспиративни възли. Сред погрома като член на Военната организация към ЦК на партията бил изпратен в Шуменски и Варненски окръг. От края на 1924 г. е технически сътрудник на ЦК на БКП. Двуседмичните инквизиции в Дирекцията на Софийската обществена безопасност не довеждат до желани от полицията разкрития…
Три дни след атентата в софийската катедрала „Св. Неделя” в Александровската болница е докаран трупът на около тридесетгодишен младеж. Полицията се старае да създаде впечатление, че това е случайно криминално убийство и с това да прикрие следите си от умъртвяването на Тодор Димитров. Ала в окървавените дни и нощи на април 1925 г. такива загадъчни престъпления не са случайност.
А майка Парашкева е обхваната от тревога и по отношение на дъщеря си Елена – арестувана след Септемврийското антифашистко въстание и емигрирала през 1925-а. Съобщението за арестуването и обвинението срещу Георги през 1933 г. повеждат майката и сестрата по пътищата на Европа. За да се вдигне светът в защита на Георги Димитров. За да разбере световната съвест кой иска да затъмни слънцето на истината. За да може след това Майката да стои редом със сина си – щастлива, обкръжена от вниманието на съветските хора. Една държелива българка, майка-орлица, не можеща да забрави раните от смъртта на синовете си Костадин, Никола и Тодор, чувстваща се сигурна до рамото на своя син-сокол.

Живодар Душков 

„КОЙ ЗАБРАВИ ПОБЕДАТА?“, известният артист Василий Лановой – за 9 май

В КРАЯ НА ЯНУАРИ, 12 ДНИ СЛЕД КАТО НАВЪРШИ 87 ГОДИНИ, от нас си замина актьорът Василий Лановой. Преди години бях превел интервю на журналистката Мария Позднякова с него, в което се засягаха и въпроси, свързани с Втората световна война, Великата Отечествена война, Деня на победата, съвременните политически събития. Препрочитам го и намирам, че то не е загубило актуалността си.

Живодар Душков

Мария ПОЗДНЯКОВА

КОЙ ЗАБРАВИ ПОБЕДАТА?

Известният артист Василий Лановой – за 9 май, Украйна и цинизма на Запад

-На Пушкин принадлежи грандиозната мисъл: „Да се гордееш със славата на предците си, е не само възможно, но е и задължително. Неуважението води до срамно малодушие!” А нали сега нас с всички сили ни тласкат към това малодушие. В Европа журналисти ми говорят в очите: „Какво вие в Русия там все със своята Победа се хвалите? Ето ние отдавна сме я забравили!” А аз ги питам: „Колко дни вашите страни са се съпротивлявали на Хитлер?” Мълчат. Тогава продължавам с фактите: „Полша била завладяна за 28 дни, а за 28 дни в Сталинград немците успели да завземат едва няколко къщи. Дания се съпротивлявала само ден. Цяла Европа била покорена за три месеца. И нашите войници се заеха с това тя да бъде свободна. И на каква цена?! Милиони войници отдадоха живота си за освобождаването на европейците от фашизма”. Но Европа предпочита да забрави това!

-Вие сте били седемгодишен, когато започва войната…

-Роден съм и съм живял в Москва, а през лятото родителите ми изпращаха нас, децата, в своето родно село Стръмба, в Украйна. На 23 юни 1941 г. аз и сестрите ми отидохме с влака в Одеска област, където ни посрещна дядо. Стоейки на перона, видяхме в небето немски самолети, които летяха да бомбардират Одеса. Няколко години живях в окупация. А родителите ми работиха в Москва в химически завод, в който до монтирането на конвейрна лента пълнели на ръка съдове с отровна противотанкова течност. Заради това и двамата бяха инвалиди – поразена бе нервната система на ръцете и краката им. Когато след три години мама дойде в Стръмба, за да ме вземе, тя с усилие се движеше. Пътувала пет денонощия с 16 прехвърляния. От влак на влак я носили добри хора.

-Вие не скрихте радостта си след присъединяването на Крим към Русия. Как се отнесоха в Украйна към позицията Ви?

-В Източна Украйна мнозина разбират всичко. А от Западна Украйна имаше такова позвъняване: „Шо же ты наробыв, Василь Сэмэнович? Мы же тэбэ проклинэм, мы же тэбэ на вилы поднимэмо” (на украински; в превод: „Какво направи ти, Васил Семенович? Ние те проклинаме, ние теб с вила ще те вдигнем!”).

Болно ми е, когато виждам какво причини на себе си украинският народ. Не разбирам защо мълчи украинската интелигенция. Нима не забелязват свастиката и факелните шествия? Не виждат ли жените, старците, децата, убити при бомбардировките?

Нима не разбират, че Америка, използвайки цинично украинския народ, постига своите цели. Американците и украинските олигарси, с чиито пари са създадени наказателните батальони, наблюдавайки как руснаци и украинци се убиват взаимно, потриват доволно ръце. Но напразно те смятат, че всичко при тях се получава. Аз вярвам, че вековните връзки между нашите народи няма да бъдат унищожени. Когато Крим беше още част от украинската територия, Константин Фролов, поет от Симферопол, написал пророчески стихове:

Ще се върнем, Русия, при тебе.

И за прошка глави ще сведем.

Всеки днес е без сили – жив погребан,

а на думи – в свободен уж ден.

След бодрячества – сладка отрова,

след подбуждане, от Запад дошло,

ще се върнем при тебе отново –

под вековното твое крило.

С Крим това вече се случи. Вярвам, че в Украйна ще се опомнят и ние, както е било и преди, няма да бъдем разделени с граници. Главното е да ни стигне търпението да помогнем на Донбас и Луганск.

-Вие нали бяхте в Крим и Севастопол наскоро сред присъединяването?

-Зад кулисите идваха хора, плачеха от щастие: „Върнахме се! У дома!”. Това можеше да се сравни само с 8 май 1945 година, когато в 11,30 часа обявиха: „Берлин падна!” И цяла Москва се изсипа на улицата. Хората се прегръщаха, целуваха. А на 24 юни се проведе Парадът на Победата, когато вражеските знамена бяха хвърляни на паважа на Червения площад. Това видях сам! Заедно с другите момчета се промъквахме по покривите към главния площад на страната. В Крим отново почувствах всеобщото народно единение.

-В Украйна се преиначава историята, превръщайки Русия във враг. Вие срещнахте ли се с това?

-Изопачаване на историята се наблюдава отдавна. Преди 13 години ме поканиха в Украйна, за да се снимам във филма „Черната рада” – за Богдан Хмелницки, който освобождава от поляците Левобрежна Украйна и Киев. Хмелницки е бил инициатор за присъединяването на Украйна към Русия. В сценария бяха и историческите думи на Хмелницки: „Цялата земя – под великата ръка на московския цар, иначе всичко ще бъде залято с кръв. Иначе ще има грабежи, войни, смърт. Украйна ще се превърне в разграден двор”.

Почувствах, че всичко това ще бъде изрязано, а филмът ще бъде монтиран като антируски. Заведоха ме при заместник-министъра на културата на Украйна. Той обеща: „Васил Семьонович, роден ти наш. Нищо няма да бъде изрязано!” Но аз усетих, че той пръв ще изреже от филма цялата историческа истина, затова и се отказах от ролята. Интуицията ми не ме подведе: като краен резултат филмът се оказа антируски!

-Преди разговора ни с „Аргументи и факти” Вие имахте музикално-поетичен концерт, посветен на 70-годишнината на Победата. Концертът беше с благотворителни цели, залата „се пукаше по шевовете”. От публиката се качваха на сцената, за да Ви поднесат цветя и да споделят как Вашите филми са им повлияли. Трогателна беше историята на военен, който през 1971 година заедно с други хлапета гледал „Офицери” при проливен дъжд, излял се над лятното кино. От тази компания петима станали офицери, а само той останал жив, а преди години бил избран за кмет на един град в Подмосковието.

-В цялото ми творчество най-ценното е това, което е посветено на нашата Победа. През 70-те години режисьорът [Роман] Кармен [1906-1978 – бел. прев.: Ж.Д.] ме покани да озвуча 20-серийния документален филм „Великата Отечествена”, където за първи път прозвучаха истинските числа на нашите страшни загуби. Помня заснетите отблизо хора от различни възрасти, които от обсадения Ленинград са се отправили на фронта, и думите: „Погледнете тези лица. Запомнете ги. Нито един от от тези войници няма да се завърне жив…” Започнах озвучаването и… не можах да сдържа сълзите си. Трябваше да прекъсна работата. Едва след седмица се научих да се справям с буцата в гърлото ми и с напиращите сълзи.

Сега мнозина не искат да признаят приноса на нашата страна за разгрома на фашизма. Разбирам, ако това прави западната идеология, но е мерзко да видиш как наши саморасли подмазвачи по конюктурни съображения й пригласят. Тези хора посягат и на най-святото. Покойният Георги Юматов, с когото снимахме „Офицери”, вече на възраст, се сбил с човек, който започнал да говори: „Напразно сме се борили с немците – сега щяхме да си седим, пиейки немска бира”. И аз разбирам гнева на Жора.

…Все така прям, с царска осанка, заради която актьорите в театъра го наричат „Вася Височество”, Василий Лановой побърза да си тръгне, отнасяйки букет от 70 рози, подарен му в чест на 70-годишнината от Победата от същия този офицер, единствен от петимата останал жив.

Превод: Живодар ДУШКОВ

Аргументы и факты, бр. 48, 2014, с.3.

Храмът „Всех Светих“ отново отвори врати за русенци

„Почти половин век упорити усилия и не малко средства, набрани чрез мащабна дарителска кампания, коства на русенци повторното съграждане на храма, на мястото на съборената през 1975г. от комунистическата управа едноименна църква. Кощунството е прието от миряните като зла прокоба за града, затова и възстановяването на храма е от изключителна важност за поколения русенци. Стремежът към благословия и едно по-добро бъдеще мотивира усилията им през годините, а днес служи като позитивен пример за градивно обединение в съвременната ни история. В дарителската кампания се включват стотици русенци, всеки според възможностите си. С щедри дарения и активно съдействие по съграждането на храма застават: братята Пламен и Атанас Бобокови, Теодорин Патриков, Гено Генов, Богомил Димитров, Александър Чакмаков, Никола Стоянов, Емил Кирчев, Йордан Симеонов, Илиян Пенев, Виктор Епщайн, сестрите Румянка и Снежанка Стойчеви, Валери Иванов, Весела Акабалиева, Георги Демирев, Миглена Плугчиева.

КРАТКА ХРОНОЛОГИЯ:
Съборената църква „Всех Святих” е съградена по проект на Едуард Винтер. Осветена е през 1898г. Последната литургия в нея е отслужена на 25. X. 1964г. от митрополит Софроний, след което храмът преминава на разпореждане на Градския народен съвет. През 1975 г. управата на града взема решение храмът да бъде съборен за една нощ, като на мястото му бъде издигнат Пантеонът на възрожденците, открит по повод 100-годишнината от Освобождението на България, през 1978г. В началото на 90-те години на миналия век русенската общественост започва мащабна дарителска кампания за възстановяването на църквата „Всех Святих”. През 1998 г., в Парка на възрожденците, патриарх Максим  благославя мястото за новия храм и символично полага основния камък за възстановяването му. През 2007г. е създадено сдружението „Всех Святих”, като за негови съпредседатели са избрани Русенският митрополит Неофит, днес Патриарх Български, и тогавашният кмет на града инж. Божидар Йотов. На празника Вси светии, същата година, е направена първата копка на новия храм. В основите му е положена капсула с послание към идните поколенията, обявена е дарителска кампания за набиране на средства и реално започва възстановяването на съборената църква. На 20 февруари 2016 г., в деня на честванията по повод 138 години от Освобождението на Русе, на тържествена церемония, с акт на дарение, сдружението предава собствеността на храма „Свех Святих“ на Русенската митрополия.

Работата по възстановяването на забележителната, според архитектурните оценки, църква започна през 1998 г. Същинската дейност стартира през 2007-а година, като първата копка направи Българският Патриарх Неофит. В края на февруари 2016 г. създаденото за възстановяването на храма сдружение „Всех Святих“ прехвърли собствеността му на Русенската митрополия, връчвайки нотариалния акт и ключовете за църквата на Русенския митрополит Наум. Помощ за възстановяването на храма оказа и премиерът Бойко Борисов, който се ангажира да бъдат осигурени средства за довършването му при посещението си в Русе през септември миналата година, след което кабинетът отпусна 250 хил. лв.“

Бележка на редактора:
Налага се едно важно уточнение към тази публикация: Не лицето Бойко Борисов е помогнало за довършването на църквата, а ВСИЧКИ БЪЛГАРСКИ ГРАЖДАНИ, от чиито данъци са взети отпуснатите 250 000 лв. Това е наистина ВАЖНО УТОЧНЕНИЕ!

Радев и Йотова се заклеха. Успех!

България има нов президент. Новоизбраният държавен глава Румен Радев и вицето му Илияна Йотова положиха клетва пред Народното събрание в присъствието на Негово Светейшество патриарх Неофит.
„Заклевам се в името на Република България, да спазвам Конституцията и законите на страната и във всичките си действия да се ръководя от интересите на народа“, обеща Радев, а след това целуна ръката на патриарха и кръста, оставен до него.
Вицето му също се закле да се ръководи от „интересите на народа“ и получи благословията на патриарха, но само се здрависа с него, а не му целуна ръка.
Искам да благодаря да бъда президент на държава с 13 века история. Това заяви новоизбраният президент Румен Радев в речта си пред Народното събрание.

Всяко поколение има своите изпитания, преходът се оказа нашият жребий. Икономическите реформи, макар и болезнени, доведоха до превръщането на плановата икономика в пазарна. България постигна стратегически цели с членството си в Европейския съюз и НАТО. Свикнахме да гласуваме, ала мнозина днес не виждат смисъл да го правят, отбеляза Радев. Примирихме се с изборните злоупотреби. Появиха се бизнес партии, лабораторни политически проекти, лабораторнически формации. Ерозията на българската демокрация е ескалиращ проблем, предупреди новоизбраният президент в речта си.
Считам, че реформата в съдебната власт трябва да е приоритет на следващото Народното събрание. Сянката на несправедливостта лежи върху двете най-важни социални системи: здравеопазването и образованието. В здравеопазването отчитаме все повече отделяни средства, но обикновеният пациент се сблъсква често с чакане и доплащане. Образованието би следвало да съдейства за ранния старт на българските деца. Уви, тук също обикновеният българин се сблъсква с доплащане. Висшето образование също се нуждае от реформи. Нужни са обединените усилия на държавата, академичната общност и бизнеса. Длъжни сме да съхраним научния потенциал на България. Културата, редом с образованието, е другият стожер на националната идентичност. Българският преход съвпадна с триумфа на пазарната икономика в целия свят. Потребителската защита не е достатъчно защитена от закона, счита Радев. Десетки хилади българи са на гурбет, за да изхранват роднините си. В много села се завърна вересията. Бедността на хиляди българи е упрек към всички нас. От нея избуява престъпността. А българите заслужават достойно заплащане. Преходът е тежко изпитание за българите. Ще работя за всички сънародници зад граница, заяви новоизбраният президент.

Той се обърна към депутатите с думите: „Имате още една седмица“, което ядоса част от депутатите и те напуснаха пленарна зала. През цялото време на речта му в Народното събрание цареше хаос, а председателят на парламента Цецка Цачева на няколко пъти призоваваше за ред в залата.

Източник:

http://www.segabg.com/article.php?id=838893

Президентът Румен Радев: „Патосът на добрите намерения не замества закона“

Президентът Румен Радев току-що написа в профила си във Фейсбук:

„Коментарът ми по повод изявлението на президента Росен Плевнелиев днес:

След президентските избори и референдума в България се създаде нова политическа ситуация. Оставката на кабинета даде старт на конституционната процедура по съставяне на ново правителство. Тя приключи безрезултатно. Конституцията е изрична: сега на ход е президентът. Г-н Плевнелиев обяви отказа си да изпълни вмененото му от основния закон задължение да назначи служебно правителство и предложи да ми отстъпи правото да определя състава на служебния кабинет, който той да назначи със своя подпис. Изтъкнатите в обръщението на Президента политически доводи и лична мотивация не отменят разпоредбите на Конституцията. Патосът на добрите намерения не замества закона.

В обръщението си президентът представя отказа си да изпълни конституционно задължение като „отстъпване на правомощие“. Основният закон изключва хипотеза, при която президентът отстъпва своето правомощие да състави служебен кабинет. Конституцията съдържа само възможност за Президента да „възлага правомощия“ и то само и единствено на вицепрезидента. Друго „възлагане“ на правомощия на друг субект, включително новоизбран президент, Конституцията не предвижда.

От своя страна съм твърдо решен да се придържам към Конституцията и ще оглася състав на служебния кабинет след встъпването ми в длъжност.

Призовавам политическите актьори да действат отговорно в създалата се ситуация и да не търсят краткосрочни ползи, пренебрегвайки разпоредбите на закона. Дългото сбогуване с властта не бива да прераства в конституционна криза.“

Честита победа, русенци!

Ген. Румен Радев и Илияна Йотова печелят изборите в Русенска област с 60.28 % срещу 35.06 % подадени за Цачева-Манушев.

Това обявиха от РИК след 100% обработени секционни протоколи.

Това е ясен вот за промяна на русенци. Вот срещу ГЕРБ и неговата политика на разделяне на нацията и вкарването на страната ни в дългова спирала.

Честита победа на всички русенци! Честита победа на всички българи!

http://www.dunavmost.bg/Bulgaria/Video/67400-balgariya-ne-e-imala-takav-prezident

Румен Радев е идеалният кандидат за президентския пост

„Като изключително лоялен към страната си, посветен на каузата да подобри състоянието на българските въоръжени сили, честен и открит човек, Румен Радев е идеалният кандидат за поста на президент на Република България“. Това пише в своя позиция бившият военен аташе на САЩ у нас Дейвид Уилмот.

voenen-ata6e

Цялата публикация тук:

http://glasove.com/categories/intervyuta/news/bivsheto-voennoto-atashe-na-sasht-dejvid-uilmot

„Форбс“: България се управлява от тъпоумен интригант

„…България загуби своя веднъж-на-хилядолетие шанс да участва в управлението на света. Както се видя, Гутериш спечели.
Ако България беше нормална страна в добро здраве, премиерът й сега щеше да е подал оставка и правителството да е паднало. Защото решението за подмяна на номинациите бе лично на министър-председателя. Той направи това, въпреки че знаеше, че две трети от българските граждани предпочитат първия си кандидат.
Бойко Борисов е името на този премиер – дълбоко посредствен, дори тъпоумен оцеляващ интригант, съвсем в примитивните политически традиции на региона. Той излезе за първи път на преден план като бодигард на последния комунистически ръководител в България. Това би трябвало да ви даде представа за качествата му.
И така, защо Бойко „смени конете“ насред надпреварата? Защо го направи? Той би трябвало да знае, че Георгиева никога няма да спечели, че тя никога няма да преодолее руското вето. Всички останали го знаеха. Дори аз го знаех. Ето какво съм написал:
„Кристалина Георгиева е изправена пред непреодолим проблем. Руснаците автоматично ще я отхвърлят. Казали са го изрично пред Газета.ру. Тя беше и все още е безперспективен кандидат и трябва просто да се откаже заради благото на всички: на страната си, на ООН, на света. Уви, тя не само не се отказва, но и удвои натиска си зад кулисите. Това няма да промени резултата й – кандидатурата й не може да преодолее ветото на Москва…“

автор: Мелик Кайлан

Цялата публикация на в-к „Сега“ вижте тук:

http://www.segabg.com/article.php?id=825656

Уроците на 9-ти септември

В ранното утро на 9-ти септември 1944 година по радиото прозвучават думите на Кимон Георгиев: „ … Отечественият фронт поема в тия съдбовни часове и тежки условия управлението на страната, за да я спаси от гибел.“

В началото на 1958 година отбелязвахме 9- ти септември като Денят на въоръжено антифашистко въстание.

До 1989 г – начало на социалистическата революция в България.

След 10 ноември 1989 г новата история на България му отреди името  Ден на комунистическия преврат.

Едно е неоспоримо: 9-ти септември е краят на хитлеро-фашистка България. Край, за който са дали живота си хиляди достойни чеда на майка България. По традиция, всяка година на този ден ние, русенци, се събираме пред Братската могила, за да почетем паметта на героите антифашисти, паднали жертва за свободата на България.

Не бива да забравяме уроците на 9-ти септември. Историята показва, че когато България взема решения под натиска на някой от големите началници, след това търпи поражения и рано или късно идва 9-ти септември.

Европейските страни, включително и България, днес плащаме за участието си или за съгласието си с войните срещу Ирак, Афганистан, Либия, Сирия. Крайно време е ЕС и НАТО да решат – ще воюват ли последователно срещу Ислямска държава или ще участват в хибридна война срещу Русия.

Уважаеми русенци,

9-ти септември сложи началото на революционните преобразования в българското общество. Днес Европа и България имат възможност да извършат радикални промени за социална справедливост, истинска солидарност и икономическо развитие. За това трябват воля и мъдрост, както подобава на Стария континент.

Гордеем се, че сме потомци на Аспарух, създател на българската държава преди 1300 години, а в същото време днес се утешаваме, че сме в ЕС, макар и на последно място по придобивки на населението ни!

Тази година Българската социалистическа партия отбелязва 125 години от създаването си, а ние в Русе – 120 години откакто членове на кръжоците „Комуна“ и „Светлина“ основават социалдемократическата група като съставна част от Българската работническа социалдемократическа партия.

Нека това ни даде нови сили в борбата за по-достоен живот и мъдрост в избори за бъдещето на България.

Да живее България!

 

Пламен Рашев – Председател на ОбС на БСП-Русе