ЗА НАС И НАШЕТО РАЗВИТИЕ
Някога, някога, толкова някога… Така се пееше в една чудна песен по тест на чудесния Недялко Йорданов. Не искам да изпитвате носталгия, не че няма защо. Думата ми съвсем прозаично е за продуктите, с които се храним, били те месни, млечни или зарзават някакъв. Та – някога имаше БДС /Български държавен стандарт/ за всеки един от тях, имаше си и органи, които проверяваха доколко се спазват тези стандарти от страна на производителите. Сега стандарти няма, на пазара изобилие от всичко, но това всичко би било направо за боклука, ако се прилагаха ония стандарти. Е, имаме някаква „Стара планина“, която я въведе един „отличил“ се министър в първото правителство на ГЕРБ, ала дори тя трудно би се вписала в същите тези стандарти. А, щях да забравя – имаме си и БАБХ /Българска агенция за безопасност на храните/. Каква дума само, а – безопасност! Да стават там за ядене, а за качество – който може да си го позволи, да купува „Стара планина“, който не – ясно какво.
Позволявам си тук да напомня на четящите тези редове разшифровката на ГЕРБ – Граждани за европейско развитие на България. Ако си спомняте колко ни убеждаваха как влезем ли в Европа, всичко ще е наред и от чешмите ще потекат едва ли не мед и масло като в приказките. Пустата му Европа, уж сме в нея, а се тъпчем с палмово масло вместо със сирене, с прат /най-долнокачествените остатъци от месо по кокалите, осмуквани с вакуум/, сланина, емулгатори, стабилизатори, Е-та разни и прочие вместо истинските колбаси, които ни предлагаха месокомбинатите от соцвремената, с натъпкани с нитрати и какво ли не още плодове и зеленчуци, внасяни не само от южните ни съседки и Полша а дори от Австрия?! Къде е тук европейското развитие, време е да се запитаме. Нали сме граждани, а не само данъкоплатци, нали ние, народът, сме суверен, а не Бойко Борисов! Едно време лозунгът беше „Всичко в името на човека, всичко за благото на човека“. И се шегувахме, че даже знаем името на човека. Сега няма как да знаем имената на всичките „граждани“, дето са за нашето европейско развитие. Само знаем, че допреди четвърт век държавата все пак се грижеше за нас и качеството на нашата храна, а сега – кучета ни яли. То и кучетата май се хранят по-добре от нас де.
Та – става дума за политиката на управляващите спрямо собствения им народ. Иде реч наистина за развитието на нацията – не онова, европейското, а истинското. Какво ще рече „безопасност“, когато става дума за храни, как се проверява тя, по какви критерии и показатели? И дали това, което поглъщаме всеки ден, не ни трови и постепенно, снижавайки нашата жизненост дори като нация? Не е ли това първостепенно задължение на всяка власт – да контролира качеството на храната на народа, който го е овластил?
Тръгнах с темата за храната, защото за нашия беден, сиромашки вече народ, тя е основното в това време на нужда. Но обещавам – ще стане дума и за духовната ни храна, за културата, за образованието, за целевото опростачване на българския народ.
До скоро.
Валентин ХРИСТОВ
