Тодор Йорданов:“5% от държавния бюджет трябва да се отдели за образование“
ДАРИК РАДИО
Тодор Йорданов е кандидат за народен представител от коалиция “БСП за България”. БСП е с №4 в бюлетината, а Тодор Йорданов е с преференция 106.
Роден през 1983г. Бакалавър по „Автоматика, информационна и управляваща техника“ и магистър по „Компютърни системи и технологии“ и „Информатика и информационни технологии в образованието“. Докторант в РУ „Ангел Кънчев“. Заместник-директор по учебната дейност в СУ „Васил Левски“ – Русе.
– Г-н Йорданов, вземам повод от изказването на един бивш депутат, който беше за кратко в миналото Народно събрание, знакова фигура в образованието в Русе. Попитах го защо не е отново кандидат за народен представител. Той ми отговори, че е искал да направи нещо за образованието, но при краткия си престой в 45-тия парламент е видял, че няма да му дойде времето. Ще му дойде ли времето на образованието и какво време трябва да дойде за образованието?
– Образованието, както всяка една сфера в нашата страна е стигнало до един критичен минимум и би трябвало да има някаква промяна. Дошло му е времето и сега му е времето да настъпи тази промяна. Не е нормално да гледаме децата в училище като едни ходещи касички от по 1600 лв. И да сме като един търговски дружества. Информационните технологии трябва да са застъпени в обрзованието по адекватен начин. В момента определено мога да кажа, че много колеги изживяха шок с коронавируса и налагането на онлайн обучението. Трябва да се мине една квалификация на учителите, и трябва учениците да получават адекватно образование с нови технологии, та като излязат от училище да са адекватни на пазара на труда и да са сигурни в себе си.
– Как да направим така, че ние родителите да сме спокойни и да си пращаме децата в кварталното училище, а не всички да се стремим към няколко училища, които са известни като най-добрите?
– Аз съм на мнение, че дори и в кварталните училища образованието е на добро ниво, просто трябва да бъдат застъпени тези информационни технологии. Ще ви дам пример-имаме страхотен университет в Русе. С колегите от катедра “Телекомуникации” доц. Захариев и доц. Христов работим прекрасно. От тях видях много нови неща, които прилагам в училище, правим обучения за програмиране на дронове, караме учениците да работят по групи и като са в отбор те работят по нов начин, имат желание .
– Да, но това е ваша лична инициатива, дори да приемем, че има сътрудничество на русенски училища с университета. Каква обаче трябва да бъде държавната политика, дали трябва да се даде по-голяма свобода на училищата, пък и това разделение на държавни и общински? Защото съгласете се, че и много ваши колеги не са ентусиазирани да работят по този начин.
– Не, не бих се съгласил, може би някои изпитват по-голям проблем при работа с нови технологии, но всеки се учи и накрая успяват да постигнат резултати. Виждаме го и сега от резултатите от НВО, всички очакваха да е катаклизъм, да е сринато, а се оказа, че дори има надрастване.
– Какво трябва да направи държавата обаче? Ако вие сте в следващия парламент какви решения трябва да се вземат, за да се подобри положението?
– На първо време в целия сектор трябва да настъпи едно увеличаване на държавното финансиране за образование най-малко с 5% от БВП и това е записано в платформата на БСП. Трябва да се осигурят безплатни учебници на всички ученици от 1 до 12 клас, за да ги накараме всички да са в класните стаи. Определено се нуждаем от ревизия на учебното съдържание и учебните програми, защото темпа на развитие на технологиите е много бърз.
– Направо таблети може би да се предоставят?
– Не, не, така или иначе учебниците са си необходими. Но ще ви дам един пример-както колегите ми над 50 години са свикнали да получават информацията като я прочетат от книжното тяло, така и днешното поколение ученици са свикнали да получават информацията от екрана на някакво устройство. И определено трябва да застъпим този модел – те да имат и учебници и да работят с таблети и лаптопи, за да получават по иновативен начин знания.
– Гладах един филм с един американски ражисьор – “Левичар”, та героят обикаляше Европа, за да взема добрия пример.
От Финландия взе например това, че децата учат по 2-3 часа на ден, в домашна обстановка, на малки групи. Всяко училище е добро, не им дават домашни и няколко години след стартиране на тази система Финландия отбеляззва бум в образованието. Трябва ли да откриваме топлата вода, можем ли да приложим някой модел или трябва да се съобразяваме с нашите си особености?
– Не, не трябва да откриваме топлата вода. Както ви казах и в нашия университет има много нови неща, които се предлагат и са много интересни. Пример-с един фотоапарат децата снимат обект, вкарваме го в софтуер, правят 3D модел. Имаме в училище 3D скенер, 3D принтер. Идеята е да могат да се докоснат до новите технологии, имаме дронове с камери, ще снимаме аерофотографии, ще се запалят по това и ще придобият увереност.
– А трябва ли учителите като вас, които вършат работата си с такова желание да получават и по-добро възнаграждение, трябва ли да има диференцирано възнаграждение?
– Може би, но това е тема, в която не искам да навлизам. По-важно е учителската професия да е по-сигурна, заплатите да поддържат ниво над средното ниво в страната. Самата професия да не е принизена, а правата на учителите да бъдат застъпени и да бъдат отстоявани.
– Това може би ще стане, ако успеете да изпълните вашата програма за 5% увеличение от бюджета за образование. Да ви питам, като споменахте ревизия на учебните програми, макар че сте информатик, тангенс и котангенс ползвате ли, синус-косинус?
– Ето сега при програмирането с дронове ползвам.
– Аз никога не съм го ползвал. Въпроса е, от коя година, от кой клас можем да диференцираме това, което трябва да учат децата, да преценим кое ще им трябва и кое не. Или всичко ще им трябва?
– Те ги ползват, но не се замислят кога ги ползват. А идеята точно на това, което показваме в нашето училище е да видят кога и как се ползват. Взехме едни платки, които са разработени от BBC за образованието в Ангия, с много сензори. Направихме експеримент в училище с няколко групи, в който застъпвахме междупредметни връзки с физика, химия, математика. Така те виждат защо учат някои неща и кога биха влезли в употреба в реалния живот.
– Такива неща ли учат децата в училище?
– Опитваме се. Имах желанието тази година да сформирам едни групи, да им покажа как се сглобяват и разглобяват компютри, алтернативите в софтуера, но ковид обърка работата. А има деца, които имат желание и питат, без значение дали са им свършили часовете.
– Все повече ли ще навлизат информационните технологии в училище?
– Не можем да го избегнем, това е част от нашето ежедневие, трябва да свикваме с това.
– Не ви попитах защо избрахте БСП?
– Ами аз съм в БСП от 2011-та, винаги ме е влечала идеята за ценностите които те са определили, социалната идея, да помагаме. И това разделение да го няма между богати и бедни.
– Как се отразява предизборната кампания на работата ви? Срещате ли се с хора, те какво ви казват?
– Срещам се, разбира се. Много от тях споделят трудностите в онлайн обучението и определено отстрани изглеждаше много лесно за учителите, но определено беше трудно да се подготвят с материалите, да свикнат да работят в онлайн обстановка.
– Можем ли заедно да стигнем до извода, че непременно ще трябва да заделим тези 5 % от бюджета, че трябва да повишим качеството на нашето образование, за да можем да създаваме по-високо продуктивни, работещи хора, които след време да носят повече принадена стойност към нашата икономика, от където пък да можем да даваме по-високи пенсии и заплати2
– Точно това е смисъла според мен на всичко това и аз бих отстоял всяка една дума, която казах пред вас. Идеята е да подобрим бъдещето си като излезем да гласуваме на 11 юли.
– Благодаря ви, успех!
