Поклон пред героите: БСП–Русе и БСП–Разград почистиха паметника на загиналите ремсисти край с. Бъзън
На 13 септември 2025 г., в навечерието на 81-годишнината от победата над фашизма, Общинските съвети на БСП–Русе и БСП–Разград организираха възпоменателна акция по почистване на паметника на четиримата разградски ремсисти, разстреляни край село Бъзън през януари 1944 г. Събитието събра социалисти, симпатизанти и приятели на партията, за да отдадат почит на младите борци, които пожертваха живота си в името на свободна България.
Водещ на събитието бе Павел Русев – организационен секретар на ИБ на БСП–Разград и председател на Областния и Общинския съвет на МО в БСП–Разград. Той приветства гостите и подчерта значението на съвместните инициативи за съхраняване на историческата памет.
Сред официалните гости присъстваха народният представител Биляна Иванова, кметът на Русе Пенчо Милков, председателите на БСП–Русе и БСП–Разград – Иван Иванов и Николай Пенчев, както и областният председател на БСП–Русе Тодор Йорданов.
В речите си те напомниха за жестоките събития от 22 януари 1944 г., когато полицията, под предлог за разпит, извежда четиримата младежи – Димитър Цанев, Димитър Георгиев, Стефан Кулов и Цоньо Каракашев – и ги разстрелва без съд и присъда.
Историята им остава живо свидетелство за твърдостта на Лудогорието и борбата срещу фашизма. Паметници и плочи в родните им места пазят спомена за тяхната саможертва, а хората от Русе и Разград продължават да поддържат традицията на почит.
Хората обичат героите си и пазят тяхната памет. На 15 януари 1969г, за ремсистите, убити край село Бъзън, разградчанинът Костадин Крайнов пише своето стихотворение:
„Когато цял народ обича…“
Къде сте, весели момчета? Ах, този месец януари!
Красивите слова замръзват на устните ми, побледнели.
Гранитът е студен до болка, слепят ме тези преспи бели.
Къде сте? Навред из снежните полета…
Ах, тази пустош ветровита! Не чувам изстрели, а парят
куршуми вражески в гърдите ми и лумват макове червени.
Тишина огромна изпълва зимните простори.
Животът ви ще може ли за миг поне да се повтори?
Аз търся вашите очи, аз търся топлата ви диря.
Земята под снега мълчи, край мене злобен вятър свири.
Момчета, вие сте спасени, спасени сте от тлен, момчета!
Кръвта ви в мойте вени тича, дъхът ви в моя дъх трепти.
Когато цял народ обича – той в себе си ще ви намери!
С минута мълчание присъстващите почетоха паметта на героите. Организаторите заявиха, че подобни инициативи не само поддържат паметниците, но и припомнят на младите поколения цената на свободата.
