Поетично обръщение към Ген. Румен Радев
ПОЕТИЧНО ОБРЪЩЕНИЕ КЪМ ГЕНЕРАЛ РАДЕВ
Господин Генерал, отгоре
изглеждат като мравки хората
и се не чува що говорят.
А те приказват, не мърморят:
– България пустеещ европейски двор е.
– Днес няма я Вапцаровата вяра светла,
че песен е животът, ден от пролет…
Дори да сме били в червена едноцветност –
вървяхме все нагоре, бяхме в полет…
– Внушиха ни: „Държавата е мащеха!”
и светъл хоризонт ни обещаха…
…На тази мащеха богатството прибраха,
на нас пък майката ни разтакаха…
Дори ни… обезгащиха!
– Страната – някога сред челните,
пак първа е… – в класациите…, черните…
– Стопанство, армия, образование,
култура и наука, знание,
здравеопазване и спорт,
търговски връзки и транспорт… –
ограбване – тотално.
– Разруха – повсеместна.
– За тях е „Капиталът“,
за нас пък – „Манифестът“…
– Отгоре сто на сто се виждат магистрали,
ала народа – кучета го яли!
– Малцина яхват си колите скъпи,
за да почиват на егейски юг…
За мнозинството е денят окъпан
във труд, лишения; лишения и труд…
– С труда на 2-3 поколения
градено беше бащино огнище.
От нас отнеха построеното…
– Но кой ще чуй: „Елате и ни вижте!“?
…
…Ти имаш, Генерале, нашата подкрепа.
И вярваме, че думите ти имат стойност…
И нека с теб България не крета,
и нека от деня си хвърлим крепа,
и че сме българи, да казваме с достойнство!
автор:
Живодар ДУШКОВ
Р у с е