Косьо Станев: "Театърът е призвание." | БСП Русе

По повод Деня на театъра Таралежът зададе няколко въпроса на нашия другар Косьо Станев.

Вие ли избрахте професията актьор или тя избра Вас?
Пътя ни един към друг беше взаимен. Още от ученик исках да стана актьор и търсех пътища как да стане това. Явих се на прослушване в Театралната студия към Шуменския театър, приеха ме и започна моята подготовка за следващите етапи от овладяването на тази професия. Годината беше 1970 – та. В съзнанието си вече бях избрал актьорската професия. И се готвех за неотложната среща на която и професията да ме хареса и да ме избере. Но не стана веднага и лесно. Първо трябваше да отбия войнишката си служба, после да изкарам една година в СУ „Климент Охридски“ специалност Философия /Където бях приет още преди казармата/ и чак тогава да събера сили и кураж да се явя на изпитите във ВИТИЗ „Кр. Сарафов“… Бях приет специалност „Актьорско майсторство за драматичен театър“ в класа на проф. Николай Люцканов.

В ролята на Геновева от дипломният спектакъл на клас проф. Н.Люцканов
Професия, дарба или призвание е театърът?
Театърът е призвание. Театърът е творението на тази земя, което обема сложността на взаимоотношенията между хора, богове, растения, животни, капките дъжд, сълзите и духовното обновяване. И това пространство на внимателно проникване и вслушване се озарява от невидима красота, поддържа се живо чрез взаимодействието на опасности, хладнокръвие, мъдрост, действия и търпение…А дарбата е неделима част от искреността на призванието.
Театърът в 21 век вече е не е нито място за живеене, нито за свещенодействие. Не е вече нито дом , а още по-малко е храм. Нито е нисък, нито е възвишен.
Театърът е само коридор. Безкрайно дълъг коридор в пространството, в душите на хората и във времето. Една възможност за дебат върху живота преминаващ неизменно между суетата и смисъла.
Любима Ваша роля?
Имам много любими роли… Или почти всички са ми любими… Няма как, нали аз съм ги създал. Но една остана за дълго в съзнанието и спомените на зрителите… И в мен – Моцарт от „Амадеус“ на П.Шафър в постановката на Слави Шкаров… Моцарт… Тази роля ми даде шанса да се опознаем истински и до болка с гениалния режисьор Слави Шкаров. Истински в познанието на времето в което живеехме и болката от цинизма, с който ни се налагаше да го осмисляме. Слави ми показа смисъла на посоката. Това не беше толкова откритие, колкото откровение… Бях Моцарт, или как човек без лъжи и заблуди да опознае себе си… Всички знаем, че Моцарт прави нещата по-красиви, отколкото изглеждат. Или по-скоро след него и благодарение на него, ние ги виждаме по-красиви отколкото са и доста по-късно осъзнаваме, че те са обречени с неизбежността на смъртта…

Моцарт – К. Станев, Салиери – К.Димчев, Констанс – М. Петрова от „Амадеус“. Постановка – Слави Шкаров
А в живота?
Не играя роли в живота. Няма никакъв смисъл в това. Достатъчни са ми ролите на сцената.
Може ли да се направи паралел между театъра и политиката? Всичко в живота е театър… Но най- нелепия е в политиката… И най- грозният. Не харесвам този театър. И като не мога да избягам от него, съм научил сетивата си да се забавляват с глупостта му.
Какво е за Вас успехът?
Успехът е всичко и нищо. Всичко е, когато се покланяш изморен и изтощен пред станалата на крака публика, която ти благодари за съпреживяните мигове на взаимно прочистване… И нищо, когато останеш насаме със себе си, със своя скромен екзистенц минимум и тъгата в душата ти бавно и неотстъпно обладава тялото и душата ти… Е, стига да не си самовлюбен дебил…
Смятате ли, школата на Станиславски за остаряла?
Една гениална теория няма как да остарее. През 20-ти век тя претърпя много метаморфози и върху нея се изградиха много нови школи и учения за правене на театър. И М.Чехов и Брехт и Питър Брук и Й.Гротовски и кой ли още не… Но всички те тръгнаха от Станиславски и неговите теоретични и практически постулати. Днес много често обаче се срещат активни деятели на театъра, които без да са направили каквито и да е усилия да проучат и разберат теорията на Станиславски и неговата система, я отричат и омаловажават… Срещам такива „творци“ в работата си в театъра… Съжалявам ги… Не е достатъчно да си нафукан и да се големееш, трябват познания и поне малко ум…

Язон от „Медея“ на Еврипид
Любим цитат от Ваша роля, с който искате да отправите послание към хората в днешната ситуация на трудни за времена за всички?
„Венчайте ме със званието шут,
признайте ми призванието луд,
за да си казвам туй, което мисля,
и аз от край до край ще ви пречистя…”
Уилиям Шекспир

Златил от „Боряна“ на Й.Йовков