Ивалинка Цанкова:“Можем да се учим от нашите земеделци, които имат решения“
ДАРИК РАДИО
Ивалинка Цанкова е кандидат за народен представител от коалиция “БСП за България”. БСП е с № 4 в интегралната бюлетина, а Ивалинка Цанкова е с преференция №103.
– Госпожо Цанкова, вие сте експерт в земеделието, намерихте място в листата на БСП и то на предни позиции, това означава ли, че БСП гледа на замеделието като на една сериозна част от своята програма?
– Да, това основно е залегнато в програмата на БСП и за нашия регион приоритет е възстановяване на поливното земеделие. Живеем до река Дунав, а не използваме този потенциал. Тази година обаче 7 земеделски производители на територията на община Иваново проявиха инициативност и подадоха заявление в очакване, че следващата година ще могат да ползват поливна вода и земеделието ще е на друго ниво. Искам да кажа, че когато се срещаме със земеделски производители, ние не само получаваме идеи от тях, но те имат и готови решения за изпълнения на част от нашата програма. Те разчитат изключително много на Мярка 4.1, за която се удължи срока до септември. Това означава, че проектите ще бъдат подготвени по-качествено и тя дава един потенциал за закупуване на поливна техника, така че хората разчитат на това. Но също така трябва да се огледа как БСП да помогне, защото по-малките земеделски стопанства трупат по-малко точки или да бъдат със заложен приоритет при финансиране. Те не могат да бъдат конкурентни на големити производители, а когато има поливно земеделие може да отглеждаме плодове, зеленчуци, които на пазара са само вносни. Така ще стимулираме местното производство, но трябва да има и държавна политика за това.
– Много от хората смятат, че европейските мерки са причина за сегашното състояние на земеделието. Като че ли самите земеделци се изхитриха, започнаха да се отглеждат конкретни култури, за да търсят печалба т ЕС.
– Вижте, вече хората мислят по нов начин, фондовете са изключително добри, но понякога са много тежки като изпълнения, като документация, особено за малките земеделски производители. Скоро бяхме в с. Кривня при Бойко, който има изключителна градина с череши, гледана с любов, но беше унищожена от дъждовете. Трябва да има и един фонд, който да обезпечава такива хора, които изпадат в трудна ситуация.
– Това не е ли задължение на производителя, да си застрахова продукцията?
– Определено хората застраховат, но често не получават това, което очакват от застрахователните компании, така че трябва да има и държавна политика в тази застраховка и контрол. И трябва при бедствия държавата да откликне. Миналата година е сушава, тази е дъждовна, такава е природата, но държавата трябва да има един фонд. В момента проучваме как работят румънците по една програма в лозарството, тепърва сме в разговори с тях. Те имат един такъв фонд, и например земеделецът участва с 30%, другото е гаранция от държавата. Но когато претърпи загуба се компенсира. Това са добри практики, които трябва да започнем да прилагаме и у нас. Ето и един друг проблем-залесяването. Това, което аз знам е, че в последните 20 години изключително се секат гори в общините, а не се възстановяват. Тук е пак мястото на Министерството на земеделието и горите, на Агенцията по горите. Трябва да има закон, по който да можеш да въстановяваш този горски фонд . Можем да черпим и от опита на Израел, те всяка година засаждат изключителен брой дървета. Давам за пример община Иваново, защото аз съм от там, тя е със 7600 жители. Ако годишно засадим толкова дървета ще има баланс. Общината може да е водеща в това, а ако има програми и мерки тя ще кандидатства. Разсадниците, лесовъдните стопанства могат да произведат такъв материал и да се предостави. Така че има много решения според мен.
– Това е само въпрос на облекчаване на законодателството според вас?
– Да. И въпрос на идеи . Аз мисла че и кметовете и общинските съветници имат това разбиране. Защото виждаме-години наред само се сече. Това не е нормално, трябва и да се залесява. Тази година например с пчеларите в с. Мечка закупихме 10 дръвчета еводия, много хубаво дърво за пчеларите. Малко са, но едно дръвче струва 15 лв., а медът който се произвежда от него наподобява акациевия. Трябва да се търсят и нови решения.
– Споменахте пчеларите. Ние, които обаче не сме толкова навътре в земеделието знаем, че има един такъв проблем между т.нар. зърнари, които прибират голяма част от евросредствата и зеленчукопроизводителите, овощарите, пчеларите. Това как може да се регулира?
– Това трябва наистина да се регулира и да има разговори между всички страни. Пчеларите винаги обвиняват арендаторите за пръсканията. Наистина има проблем с начините на уведомяване за тези пръскания. Но ако заедно седнат на една маса могат да се разберат.Това е въпрос на добра политика и намеса на Министерство на земеделието, на местните служби и кметовете.
– Според мен е най-важно държавата да контролира нещата, защото знаете,че дори в един вход на съседите ни е трудно да се разберем. Но да ви върна към първата ни тема-поливното земеделие. Възможно ли е това да се случи, след като Русе стана нарицателен с това как имаше страхотна напоителна система, но всичко се изрови, наряза, продаде и сега го няма?
– Казахте една голяма истина, болка за много хора, които са строили. Мисля, че има потенциал и възможност поне частично да бъде възстановено. Има и разбиране от страна на ръководството на Напоителни системи в момента, така че при добро желание могат да се случат нещата.
– А как може държавата да помогне , споменахте, че финасово могат да се дават стимули, но аз преди време разговарях със земеделец, който казва:”Аз няма как да се боря с човека, който произвежда краставици в Турция, защото той ги произвежда в Анадола, там климата е друг, по-евтини са, а моите по-скъпи. Доколко държавата е способна да даде такива стимули, че да сме конкуретноспособни на южните ни съседки?
– Да, преди се даваше субсидия за производство на тикви и станахме тиквова държава, всички произвеждаха тикви, заради добрата субсидия. Затова трябва да гледаме реално на нещата. Трябва специалистите, икономистите да сметнат как да дофинансират зелнчукопроизводтвото, за да бъдем конкуретноспособни на хората, които внасят отвън. Защото липсата на работна ръка е другият проблем. Ние искаме да произвеждаме нещо, но при нас е повече семейно производство, няма работна ръка и нямаме квалифицирани работници. Затова повечето земеделци гледат слънчоглед, пшеница, защото там по лесно се работи с техниката. Въпреки че и там не е лесно, защото и там трябват специалисти.
– А вие имате ли предложения в тази насока-откъде може да се намери работна ръка?
– Трудно е, трябва да привлечем хората да се върнат на село. Сега с ковид кризата доста хора се върнаха на село, купиха си имоти, някои в родните места се върнаха. Но има и много минуси-няма инфраструктура, аптеки. Трябват условия на живот и добро заплащане, за да искат хората да останат на село.
– А това био, еко земеделие, не е ли решение някакво на проблема?
– Да, има потенциал и био земеделието е земеделието на бъдещето. Доста млади хора са се ориентирали към него.
– В края на разговора искам да ви питам така-3 стъпки, които да направи страната, за да спрем да купуваме чесън от Македония, картофи от Египет и т.н?
– Ние трябва професионално да погледнем на нещата, не само отгоре-отгоре и политиката да бъде на Държавен фонд Земеделие, на Министрество на земеделието. Както казваме ние – Близко до хората и с грижа за хората, да се чуят техните проблеми и да се вземат точни и ясни решения как да им се помогне. И пак казвам-ние можем да се учим от нашите земеделци, които имат решения и дават много добри съвети. Диалогът със сдруженията на производителите-там са решенията. Диалог с реални цифри и факти.
– Стопанството обаче има и животновъдство, какво може да се направи там?
– То наистина замира, особено в нашия регион, по селата няма и крави, не гледат животни. Това е отрасъла, в който 24 часа си там, не можеш 2-3 да отделиш, животните искат да си постоянно там.
– Наистина тези хора са ощетени. Затова трябва добро финасисиране за отглеждане, да се запазят местните породи.
– Благодаря, желая ви успех!
