За Иван Козарев Балкан, първият български партизанин
Иван Йорданов Козарев с псевдоним Балкан на 26 юни 1941 даде първите изстрели на антифашистката съпротива не само у нас, но и на Балканите
Иван Козарев е роден на 5 април 1901 г. в с. Добринище. Завършва прогимназия в родното си село. Член на БКП. Участва в Септемврийското въстание от 1923 г. в Разложкия край. След създаването на ВМРО (обединена) през 1925 година пък става неин член.
Иван Козарев като млад, правият от дясно
Заради партийната си дейност многократно е арестуван. През 1935 година вследствие на предателство, попада в затвора, където лежи до 1938 година. След излизането му от там се връща в Добринище, в местността Струго изгражда собствен рибарник за отглеждане на пъстърва, от която печели добре. Негови съвременници разказват, че не парите са в основата на това доста лудо начинание, а най-вече желанието да докаже на властта, че хората като него са с предприемчив дух и не са лентяи.
На 7 февруари 1941 г. като куриер на Околийския комитет на БРП (к) в Разлог Иван Козарев пренася нелегална литература за Неврокопско. Край с. Обидим пъдари се опитват да го арестуват и за да не попадне в ръцете на властта, нали вече е лежал в затворите за комунистическа дейност, бяга и минава в нелегалност. В ръцете на полицаите остава само една връзка вестници „Работническо дело“, орган на Работническата партия в България. Попада в бюлетина на Полицията като обявен за издирване разбойник.
Възмущението му, че е обявен за разбойник го имаме документирано в писмо от 25 май 1941 до Председателя на Народното събрание. Ето и няколко реда от него: „Полицията ме е обявила чрез бюлетина си за разбойник, макар че нищо не съм откраднал, или чуждо присвоил, защото това е противно на моите идеи и разбирания… Желанието ще ми е да обърнете внимание на моите искания и да дадете пълна и безусловна амнистия и легализиране на Работническата партия.“ Отговор на писмото няма, след по-малко от месец Хитлеристките армии нахлуват в СССР.
През април-май 1941 година Иван Козарев вече е напуснал дома на Димитър Ваканчин от Банско, където в продължение на два месеца намира сигурен подслон. Убежище на Козарев става планината. Много често обикаля рибното си стопанство. След време, на среща с ремсисти и партизани от Белица, Казарев ще разкаже как полицията успява да влезе в дирите му в първите месеци на нелегалния живот. „Врагът видя, че трудно ще ме улови, затова започна да прибягва до хитрост. Горският отбиваше водата от рибарника ми и следеше дали ще бъде пусната отново. Знаех, че това не е случайно, но ми беше жал за рибите, отгледани с толкова мъка. За да не измрат, нощно време пусках водата. От това те разбираха, че се навъртам около рибарника и ми устроиха засада, за да ме заловят или убият. Това се случи на 26 юни 1941 г.“
В завързалата се престрелка ранява няколко полицаи, самият той е ранен, но успява да се измъкне. С изстрелите си Иван Козарев поставя началото на организираната въоръжена антифашистка съпротива не само у нас, но и на Балканите. Това става четири дни след началото на войната на Германия срещу Съветския съюз и два дни след поетия от БРП (к) курс на въоръжена борба. Историята е отбелязала чрез полицейските донесения този факт на страниците си. Изстрелите потвърждават и думите му, изречени няколко месеца по-рано, че няма да бъде сам в нелегалните пътеки на борбата. На 26 юли 1941 година, заедно с Никола Парапунов създава в околностите на Разлог първата партизанска чета в България. Приема партизанско име Балкан. Зареждат се дълги години тежък партизански живот.
Загива при нелепо стечение на обстоятелствата през нощта на 31 март срещу 1 април 1944 г. близо до родното си село Добринище от куршум на близкият му приятел и верен ятак Александър Пицин от Банско. Само няколко месеца след победата на антифашистката съпротива, край Добринище, на лобното място на първия български партизанин е издигнат скромен циментов барелеф. На мраморната плоча са изсечени няколко думи. Въпреки превратностите на времето, те продължават да са най-точната оценка за делото на този човек: „Иван Козарев, борец за народно благоденствие“.
