Личности и събития,  Помните ли?

Защо да помним 22 февруари?

На 19 февруари 1887 г. в Русе избухва бунтът на русофилите срещу регентството и правителството на д-р Васил Радославов, заради предприетия русофобски курс във външната политика.

В него участват и заплащат с живота си част от цвета на офицерството и българската интелигенция. Сред тях са майор Атанас Узунов, майор Олимпи Панов, подполковник Димитър Филов – дейци и герои от Освободителната война и Сръбско-българската война (1885).

Част от войската остава вярна на правителството, гарнизоните в страната не въстават и бунтът бързо е потушен. Суровият военно-полеви съд, организиран и ръководен от безмилостният пратеник на регентството майор Рачо Петров, осъжда по бързата процедура организаторите на метежа на смърт, чрез разстрел. На 22 февруари Атанас Узунов, Олимпи Панов, Тома Кърджиев, кап. Зеленгоров, пор.Кажухарски, подпор.Тръмбешки, Александър Цветков са разстреляни. На мястото на страшната голгота преди разстрела те изпяват последната си прощална песен.

Вдясно от главния път Русе-Варна се издига бял паметник с монумент на плачеща жена. Дали това е България, оплаквала чедата си, или майка, жена, сестра… можем само да гадаем. Те са големи хора, те са живяли за друг, по-достоен живот, за дружба и признателност към Русия, където повечето от тях са учили и пребивавали.

Ето защо  паметта за тях трябва да е жива и в знак на почит и преклонение скланяме глава на 22 февруари пред техния подвиг. Да не забравяме думите на Олимпи Панов „За нас смъртта е вечен живот, нашата идея трябва да разцъфти,  конституцията трябва да встъпи в своите права, а узурпаторите да паднат“. Страшни и силни думи. Думи, които и днес след 135 години звучат пророчески.

автор: Гинка Димитрова, Председател на основна партийна организация на БСП Русе „Мидия-Енос“

Сподели:Share on Facebook
Facebook
0Tweet about this on Twitter
Twitter