Да си спомним за…
Да си спомним за…
ГЕОРГИ ХАРИЗАНОВ
Признавам, че с немалко притеснение пристъпих към написването на тези редове. Защото, повярвайте, никак не е лесно да се разкаже истински за Георги Харизанов. А и не зная досега да е писано нещо за него, а каквото и да се напише – все ще е недостатъчно.
Въпреки че завърших нашия университет, нямам спомен от него от студентските си години. Горд съм обаче, че бях негов колега като преподавател. Пазя дълбок респект към неговите професионални и морални качества. Георги Харизанов беше невероятен педагог и възпитател. Получил отлична фундаментална подготовка в Ленинградския електротехнически институт „В.И.Улянов” /”Ленин”/, той има неоспорим принос за изграждането основите на Факултета по електротехника и електрификация на селското стопанство /днес това е престижният Факултет по електротехника, електроника и автоматика/. Неговите идеи и педагогически опит са водещи при формирането на специалност „Автоматизация на производството”. По-късно той оглави и групата, занимаваща се с процесите на автоматизация и електронизация на мобилни селскостопански машини. Тези негови качества бяха оценени подобаващо от студентите, преподавателите и ръководството на Универститета и Георги Харизанов ръководи в продължение на много години катедрата, факултета и научно-изследователския сектор на Университета.
Георги Харизанов не познаваше егоизма, користолюбието и материалните подбуди. Като всяка богато и широщо скроена личност той не остана встрани и прие предизвикателството да участва активно в кипящите събития след промяната в есента на 1989 година. Съвсем закономерно оглави русенската партийна организация, а по-късно беше избран и за народен представител във Великото народно събрание. В онези времена на злоба, омраза и оплюване на всичко, свързано с миналото на нашата Партия, за него никой не каза лоша дума.Дори най-яростните критикари на разрушената система не намираха какво да изрекат срещу него. Георги страдаше, че идеите на социализма бяха хазартно проиграни, че отрицателните качества в националния ни характер намериха почва и избуяха. Споделял е с мен, че това е причината доброволно – забележете – доброволно да се откаже от дейността си на народен представител и да се върне към преподавателската си работа. Не знам да има друг такъв случай в историята на нашия парламент.
Георги беше съвсем земен човек. Но той беше личност, която имаше мисия. За съжаление, коварна болест ни го отне. Той така и не успя да види осъществени мечтите си за един модерен Университет в нашия град.
Днес ние, неговите колеги и приятели, продължаваме да се вслушваме в съветите му, да се учим от неговата доброта и благия му характер. Надявам се, че от онзи по-добър свят, в който отиде, той прие нашата скромна благодарност – именуването на учебна зала на негово име в корпус 10 на Университета.
Проф.Никола Михайлов
Една от последните публични снимки на Георги Харизанов
